Решение № 4143 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16587/2013 г.

Решение № 4143 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16587/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Петър Христов Митов, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Катя Ламбрева, срещу Решение № 5493/13.08.2013 г. по адм. д. № 3423/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, като неоснователна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Александър Атанасов Василев, не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът: Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд - София град, Петър Христов Митов е оспорил заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Банкя, район Банкя, област София. Предмет на оспорването е обстоятелството, че в кадастралния регистър на данните за собствеността, относно поземлен имот с идентификатор 02659.2258.24, са записани като собственици други лица, а не оспорващият. Съдът е приел, че при издаването на акта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. По делото е установено, че касаторът не се легитимира с документ за собственост по чл. 41, ал. 2 и 3 от ЗКИР относно претендирания имот, а имотът по решението, на което се позовава, издадено от Софийски районен съд, по гр. д. № 504б/1995 г., на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и нанесения в кадастралната карта имот № 24 не се припокриват по площ, а също и по граници, поради което не е безспорно легитимиращ документ. От друга страна касаторът, въпреки дадената от органа възможност, не е установил надлежно претендираните от него вещни права върху имот № 24, в административната фаза на производството по одобряване на КККР на гр. Банкя, а данни за наличие на такива права не са постъпили и от Службата по вписване, респ. имотния регистър. Едва в съдебната фаза на производството същият представя цитираното по-горе съдебно решение, като титул за собственост върху този имот. Това решение обаче не е безспорно, а и дори да беше такова, въз основа на него не може да бъде уважена жалбата, тъй като вписаните в регистъра собственици на имота се легитимират с надлежни документи, поради което не могат да бъдат заличени и на тяхно място вписан касаторът, тъй като се касае за противопоставими документи за собственост, чиято преценка за валидност не може да бъде извършена от административния съд, вкл. и за правата на вписаните в тях лица. Решаващият съд, след установяване на фактите, самостоятелно е стигнал до същия извод, а именно, че правата на оспорващия и на вписаните в кадастъра лица се основават на взаимно изключващи се документи за собственост, което сочи на извода, че съществува спор за материално право. До решаването на този спор по съответния ред не е налице основание за заличаване на вече вписаните в регистъра собственици, тъй като обратното би означавало да се прекрати доказателственото действие на кадастъра към момента на одобряване на новия регистър. Поради това правилен е и извода, че след установяване правата на собственост в полза на наследниците на Христо Аначков, касаторът би могъл да заяви изменение на кадастъра, по реда на чл. 53 от ЗКИР. При постановяването на решението си съдът е анализирал всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,