Решение № 7457 от 6.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Електроразпределение Север АД /ЕР Север/ против решение 4061/16.06.2022 г., постановено по адм. дело 7530/2021 г. по описа на Административния съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Електроразпределение Север АД против решение Ж-427/17.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 5 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2017 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, на ЕР Север АД са дадени задължителни указания: 1. В едномесечен срок след получаване на решението Електроразпределение Север АД да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на жалбоподателя; 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 ЕР Север АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът КЕВР в съдебно заседание, чрез юрк. Бельова оспорва касационната жалба. Иска се отхвърляне на същата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Елит Финанс ЕООД не изразява становище и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано по молба на ЕР Север АД срещу решение Ж-427/17.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 5 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2017 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, на ЕР Север АД са дадени задължителни указания: 1. В едномесечен срок след получаване на решението Електроразпределение Север АД да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на жалбоподателя; 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 ЕР Север АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Съдът е приел, че не са налице основания от посочените в чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение, поради което е отхвърлил жалбата. Обосновал е изводи, че действащото законодателство е предоставило самостоятелност на енергийното дружество при преценката относно мястото на монтаж на електромерните табла/средствата за търговско измерване. Задължително условие е същите да са до или на границата на имота на клиента. В допълнение е приел, че СТИ /средство за търговско измерване/ е монтирано на около 100 метра от границата на имота на жалбоподателя, поради което не отговаря на изискването на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Решението на административния съд е неправилно. То е резултат от допуснати съдопроизводствени нарушения, които са съществени и които евентуално са довели до неправилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция намира за основателни оплакванията на дружеството за неправилната преценка на относимите факти и обстоятелства от страна на съда. В случая съдът, в нарушение разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК не е анализирал подробно представените и събраните по делото доказателства. В мотивите на съдебния акт липсва обсъждане на всички възражения, както и анализ на доказателствата. Съдебното решение следва да съдържа мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи. Неизлагането на мотиви дори за един от посочените и изискуеми от закона елементи представлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Необходимо е също така съда да обсъди всички възражения на страните и да анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като съпостави и отчете всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Административният орган е издал акта като не е изяснил всички обстоятелства от значение за случая и при необсъждане възраженията на Електроразпределение Север АД, свързан с характера на обекта. При издаването на административния акт органът е длъжен и служебно да изясни всички относими факти и ясно и недвусмислено за посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Действително електроразпределителното дружество присъединява обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа при спазване изискванията на законодателството в областта на енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗУТ, временните строежи се свързват със съществуващите мрежи и съдържание на техническата инфраструктура с временни връзки. В случая това е било сторено, като е видно по делото и от становище от 21.12.2015 г. за условията за присъединяване на обекта. Срещу мястото на монтажа на конкретното средство за търговско измерване, електромер, не са подавани възражения, вкл. молби за преместването му от страна на Елит Финанс ЕООД. Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 29, ал. 5 от Наредба 6/14 г., СТИ следва да се монтират до или на границата на собственост на имота на клиента, но в случая не е отчетено обстоятелството, че се касае за временен обект /строеж/, присъединяването за който е осъществено при спазване условията на ЗУТ, а именно чл. 52, ал. 2 от ЗУТ. Разпоредбата и на чл. 7, ал. 3 от Наредба 3/21.03.2013 г. изисква Комисията да пристъпи към решаването на спора след като изясни всички факти и обстоятелства и след като обсъди всички възражения, което не е сторено. Възраженията във връзка с горното не са обсъдени и от съда, като не е разгледан обжалвания индивидуален административен акт и на всички основания по чл. 146 АПК. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК и е независимо от посоченото от жалбоподателя като основание за отмяна. Неизвършването на горното препятства обективната касационна проверка на оспорения съдебен акт и води до невъзможност настоящата инстанция да провери правилността му. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за новото му разглеждане при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение