Решение № 2880 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2580/2016 г.

Решение № 2880 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2580/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде отменено решение № 94/06.01.2016 г. по адм. д. № 2088/2015 г. на АССГ, с което е отменен РА № 2041309416/01.07.2014 г. на ТД на НАП-С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 371 660, 11 лв за м. 10. 2011 г. с лихви и 197 929, 66 лв с лихви за м. 11. 2011 г. по фактури на [фирма] като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба [фирма] по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2041309416/01.07.2014 г. на ТД на НАП-С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 371 660, 11 лв за м. 10. 2011 г. с лихви и 197 929, 66 лв с лихви за м. 11. 2011 г. по фактури на [фирма] на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на свинско месо не са осъществени. Съдът е приел, че е доказано осъществяване на фактурираните доставки на месо предвид заключението на вещото лице и осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ревизираното лице и от прекия доставчик по сметка 304-стоки и в дневниците за покупки и продажби съответно. Счетоводното отразяване на спорните фактури не е достатъчно, за да се приеме, че фактурираните доставки са осъществени. Видно от заключението на вещото лице то е изработено като са ползвани само доказателства, представени по делото и предоставени от жалбоподателя: дневници за покупки и продажби на жалбоподателя и прекия доставчик съответно, извлечения от сметки 304 за същите, стоков поток на прекия доставчик, представен от жалбоподателя и фактури от предходните доставчици. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на ревизираното лице и прекия доставчик за съответствие на данните в представените счетоводни документи с данните в компютрите, от които са направени, както изисква чл. 54, ал. 3 от ДОПК. За да се приеме, че представените извлечения от счетоводни регистри са годно доказателства, установяващи отразените в тях обстоятелства, следваше да се постави задача на вещото лице след проверка в счетоводствата на получателя и доставчика да даде заключение дали са водени редовно предвид чл. 51 от ДОПК, който изисква да се преценява доказателствената стойност на вписванията в счетоводните книги според тяхната редовност. Заключението е изработено въз основа на счетоводни документи без проверка на тяхната редовност, поради което е необосновано и в нарушение на чл. 202 от ГПК съдът е основал решението си на изводите в заключението. В нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка, без да се попълни делото с относими доказателства, за които има данни, че съществуват – вх...дящите и изходящите дневници на транжорното предприятие, в което се твърди, че е доставяно месото и предавано, както на прекия доставчик, така и на ревизираното лице, цитираните от съда 43 бр. актове за експертиза на ОБДХ-В. Т., придружаващи партидите месо, които не са приложени по делото. Не са представени доказателства за прехвърляне на месото от получателите по вътреобщностните придобивания, посочени в международните товарителници и предходните доставчици [фирма], [фирма] и [фирма]. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, нито доводите на страните по спорните по делото въпроси. Сканирането на части от ревизионния доклад не представлява обсъждане на доводите на данъчната администрация. В част от оригиналните търговски документи, издадени от белгийския производител е посочено, че месото следва да се достави на [фирма] в [населено място], където е транжорната на [фирма], по нареждане [фирма] чрез получателя по вътреобщностните придобивания [фирма] –л. 603, л. 600, л. 233 и л. 271, по нареждане на получателя по В. [фирма] – л. 601 и л. 252, по нареждане на [фирма] чрез [фирма] – л. 227, по нареждане на [фирма] чрез получателя по В. [фирма] – л. 247, л. 267, 279 и л. 283. В останалите представени търговски документи от белгийския производител е посочено място на доставяне в С.. Съдът следваше да обсъди доказателствената стойност на всички представени доказателства конкретно и да посочи по кои спорни фактури и въз основа на какви доказателства приема за установено, че доставките са осъществени. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано съдебно решение. В отклонение от данните в преписката и в РД съдът е приел, че липсват твърдения за участие на ревизираното лице в данъчна измама. В решението не са изложени мотиви, обосноваващи изводът на съда за липса на данни за данъчна измама. Съдът е обосновал изводите си на невлязло в сила решение на АС-В. по жалба срещу РА, съставен на прекия доставчик за ревизираните периоди. Предмет на съдебното производство по обжалване на РА е неговата законосъобразност – със съдебното решение за оставяне в сила на РА се потвърждават определените в РА данъчни задължения за конкретен период на посоченото в РА основание. Това са предметните предели на силата на присъдено нещо на съдебното решението в данъчното производство. Установените в мотивите на съдебното решение факти имат доказателствена стойност в друг данъчен процес наред с останалите доказателства по делото. В случая съдът вместо да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства е приел за установени факти, установени в невлязло в сила съдебно решение, постановено в друг данъчен процес, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Съдът следваше да задължи страната, представила съдебното решение да представи доказателства за влизането му в сила. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се изпълни задължението по чл. 171, ал. 4 от АПК и да се обсъдят събраните и представените при новото разглеждане доказателства, както и доводите на страните. На основание чл. 171, ал. 2 от АПК съдът може да поставя задачи на вещото лице и не е ограничен от поставените от страните задачи на вещото лице. Следва да се постави на вещото лице посочената по-горе допълнителна задача. Разноските следва да се определят от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение,