Решение № 6800 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 338/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. В. Б., роден на [дата]., гражданин на Руската федерация, ЛНЧ [номер], чрез адв. Д. И. Любенова, АК - Видин, срещу Решение 7257/ 24.11.2023 г. по адм. д. 8129 по описа за 2023 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Д. В. Б. срещу Решение 11755 / 28.07.2023 г. на председателя на Държавна агенция на бежанците. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, не се представлява. Поддържа касационната жалба. Ответникът, Председател на Държавна агенция по бежанците, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт , който излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София-град е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на Д. Б. срещу Решение 11755 / 28.07.2023 г. на председателя на Държавна агенция на бежанците (ДАБ), с което на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение административният съд, в производство по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, е отхвърлил жалбата, като е счел, че не са налице доказателства за участие на жалбоподателя в протести спрямо правителството или по друг начин ангажирането му в такива действия, че не са налице доказателства за заплахи срещу лицето в резултат на [заличен текст], приел е, че не е доказано и различието в [заличен текст] при обстоятелството, че е женен и има три деца. От приетото като доказателство копие от военен билет е заключил, че съществува възможност за мобилизирането на жалбоподателя, но предвид факта, че същият сам е избрал да получи военно звание, е посочил, че е следвало да предполага такава възможност и е бил съгласен с нея, като е изтъкнал, че мобилизацията на цивилни граждани за военни нужди е съвсем различна от лицата, избрали да завършат военно училище, които следва да са осъзнали възможността да се стигне до реални военни действия. При тези изводи съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на отказа за представяне статут на бежанец на жалбоподателя. По отношение жалбата срещу отказа да се предостави хуманитарен статут съдът е изложил, че на основание чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене, но е изтъкнал, че, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни в случая липсвали. Позовал се е на справка вх. ЦУ-780 от 06. 06. 2023 г. и вх. ЦУ-1415/ 19. 09. 2023 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ, от която е извлякъл, че ситуацията в самата Русия не може да се определи като въоръжен конфликт. Така, с оглед информацията за ситуацията в Русия и приетото за липса на тежки и лични заплахи по отношение на жалбоподателя, е обусловил извод, че не се установяват предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут. При изложеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. При постановяване на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон. Според касационната инстанция решението е постановено при липса на конкретни и задълбочени мотиви на съда за сторените от него изводи, т.е. при съществени нарушения на процесуалния закон, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Изложените данни от кандидата не са обсъдени задълбочено, в резултат на което констатациите на съда са необосновани. Действително, принципното неприемане на войната и военните действия, извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут, е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. От жалбоподателя се твърди, че статутът му на военно лице може да обоснове явяването му за военни действия, но той не желае да участва в такива срещу Украйна, поради което предвид обстановката в Русия притесненията му от преследване са основателни. Същевременно наличието на военен билет би могло да се приеме, че го излага на реална опасност от преследване. Първоинстанционният съд не е обсъдил тази опасност, а само е изложил, че военното звание следва да е осъзнато от лицето като задължение. Военният билет е документът, с който според Федералния закон от 28 май 1998 г. се извършва изпълнението на военната служба, в който смисъл са данните в т.3 в Справката за актуалната ситуация в Руската федерация от Дирекция Международна дейност" на ДАБ с вх. ЦУ-1415/ 19.09.2023 г. От друга страна, в същата Справка се цитира закон от 28 май 2022 г. (л. 114 от първоинст. дело), с който е премахната горната възрастова граница от [години] за служба в руската армия, т.е. и лица, навършили възраст [възраст], какъвто е жалбоподателят, могат да служат в руската армия. Цитирани са в т.4 от Справката законодателни мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. Тези данни от Справката не са анализирани и не е обоснован поради това изводът, че за лицето няма опасност при завръщането му в Русия. Съдът не е обсъдил и приложимостта на § 169 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (Наръчника), съгласно който дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, както и на § 170 от Наръчника, съгласно който, съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т.е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. От друга страна и във връзка с § 171 от Наръчника, съгласно който не всяко убеждение, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба, но там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Безспорно е, че водената от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение. Тези факти и обстоятелства, свързани с § 171 от Наръчника не са съобразени при преценката на съда за съществуването на реална опасност от преследване спрямо Б.. В случая от събраните по делото доказателства се установява от една страна, че жалбоподателят основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга страна се установява, че това преследване е по причина неговата националност - гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група - лице от мъжки пол, на възраст, при която подлежи на военна служба и то като лице със звание [наименование]. Същевременнно е налице позоваване от Д. Б., че приема своята [заличен текст] и на това основание изпитва опасения от преследване поради приетите в Руската федерация закони. Относно тези притеснения съдът се е задоволил да изложи, че лицето е женено, с три деца, поради което не е доказана различната му [заличен текст]. Не е дал конкретни указания на жалбоподателя за представяне на доказателства в тази насока, а само общите такива, че следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни последици за себе си, като е приключил делото в едно заседание. Съдът е следвало да обсъди дали, след като по отношение на жалбоподателя не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6, във връзка с чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ, съществува риск от осъществяване на такова спрямо него при завръщането му в държавата по произход. Персонално спрямо заявителя не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии, но следва да се анализира, дали, ако за него е налице реален риск за бъдещо такова преследване, ще са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Като не е сторил това, първоинстанционният съд е постановил решение при съществени процесуални нарушения, което налага неговата отмяна. Доколкото съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ, международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се обсъди и приложението на разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ, които регламентират този хуманитарен статут. От съда са изложени бланкетни мотиви относно липсата на законовите причини за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, без да бъдат преценени обективно и в пълнота събраните доказателства. Следва да бъде съобразено, че в ал. 8 на чл. 9 е посочено, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. В тази връзка съдът е следвало да прецени и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ, т.е. дали за жалбоподателя съществува реална възможност при завръщането му в страната по произход да бъде мобилизиран, изпратен да се обучава и да участва във военни действия. В случая съдът не е изпълнил задължението си да обследва фактите в тяхното единство и съвкупност, твърденията на жалбоподателя и наличните доказателства по делото, за да мотивира липсата на предпоставки, както за статут на бежанец, така и на хуманитарен статут. С оглед изложеното, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, при което да бъдат обсъдени всички възражения на жалбоподателя във връзка с неговите опасения и притеснения от ситуацията и законодателството на Руската федерация, разпоредбите на Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, наличните по делото доказателства, вкл. представените пред касационната инстанция и едва тогава да се извърши преценка дали за лицето са налице или не предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Предвид изложеното, Върховният административен съд, Трето отделение,