Решение № 156 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 890/2012 г.

Решение № 156 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 890/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 25.04.2012 г. по гр. д. № 3377/2011 г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД. С определение от 14.02.2013 г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпросите за това следва ли моментът на извършване на деянието, за което ищецът е осъден да се счита за момент на придобиване имущество от престъпна дейност и следва ли когато не е доказан законен източник за придобитото имущество да се счете за неоснователен иска, когато придобиването е станало преди началото на престъпната дейност, за която лицето е осъдено. Жалбоподателят - К. /КОНПИ/, чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено като бъде уважен предявения иск. Ответникът С. Д. Л., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Ответниците М. Д. Л. и [фирма], не се явяват и не изпращат представител. П. на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени, а предявеният иск следва да бъде уважен. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил искането на К. /правоприемник на К. - К./ с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/, за отнемане в полза на държавата на имущество с обща стойност 959685 лева, придобито от С. Л. и М. Л., лично и в качеството и на ЕТ "К. х. - С. Л., М. Л." за периода от 1990 г. - 2007 г. Съдът е приел за установено, че С. Л. се е вписал през 1998 г. като [фирма], дейността на който е била прекратена през 2000 г. Установено е също така, че през 1999 г. последният се е вписал като [фирма], а през 2006 г. е прехвърлил с продажба търговското предприятие на съпругата си М. Л., с която е сключил граждански брак на 3.12.2000 г. видно от удостоверение за граждански брак № 14/3.12.2000 г. Прието е, че след продажбата на предприятието М. Л. и осъществявала търговска дейност като ЕТ "К. х. - С. Л., М. Л.". Установено е, че с влязла в сила присъда № 265 от 4.06.2008 г., по н. о. х. д. № 101/2007 г. на Районен съд Сандански С. Л. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 155, ал. 3, във вр. с ал. 2 НК за това, че през периода от месец януари на 2005 г. до 15.04.2005 г., в съучастие с К. Т., систематически са предоставяли помещения - стаи от хотел "Л.", находящ се в [населено място] на различни лица за полови сношения с користна цел. С решение, постановено по в. н. о. х. д. № 530/2008 г. на Окръжен съд Благоевград е изменена присъдата само в частта, отнасяща се до размера на наложеното на Л. наказание, като в останалата част е потвърдена. Прието е, че влязлата в сила присъда по отношение на С. Л. е основание К. да образува производство за установяване на имущество, придобито от него преди брака, по време на брака и в качеството му на едноличен търговец преди и след прехвърляне на търговското предприятие. Прието е, че от приложените доказателства се установява, че С. Л., в качеството му на едноличен търговец възмездно на 19.07.2001 г. е придобил чрез покупко-продажба парцел, /кв./ по регулационния план на [населено място], целият с площ от 1150 /хиляда сто и петдесет/ кв. м., ВЕДНО с построената в него триетажна масивна административна сграда, със застроена площ от 295 /двеста деветдесет и пет/ кв. м. Установено е, че въз основа на Разрешение за строеж № 159/11.12.2002 г., издадено от [община] последният е извършил преустройство на административната сграда в хотел, който на 5.05.2004 г. е бил въведен в експлоатация, като "хотел с механа и кафе-бар". Установено е, че с договор за покупко-продажба от 23.07.2001 г. Л., като едноличен търговец, е придобил правото на собственост върху имот пл. № 686 с площ от 1190 кв. м., за който е отреден парцел., кв. по регулационния план на [населено място] за сумата от 2970 лв., с договор за покупко-продажба от 29.11.2002 г., е придобил правото на собственост върху пасище-мера с площ от 1375 кв. м., представляващо имот №, находящ се в м. "П.", землището на [населено място] за сумата от 300 лв. и с договор за покупко-продажба от 6.06.2003 г., е придобил правото на собственост върху имот № с площ от 400 кв. м. по плана на [населено място] за сумата от 2965 лв. Прието е, че преди брака Л. е станал собственик на лек автомобил марка "О. К.", а през 1999 г. и на лек автомобил марка "М.". В производството по делото са приети експертизи за оценка на леките автомобили, собственост на първия ответник и за оценка на недвижимите имоти, собственост на ответниците към датата на тяхното придобиване и към датата на оценката, като е изчислило стойността на разходите за преустройство на триетажната административна сграда в хотел. Съдът е приел, че при анализ на доказателствата по делото съпоставянето на стойността на приходите със стойността на разходите в различните варианти на заключения на вещи лица показва, че разлика е в полза на разходите. По повод твърденията на ответника С. Л. за извършвана съвместна търговска дейност с [фирма] и предоставени парични суми от гръцкия гражданин Д. Х. е прието заключение и на счетоводна експертиза за отсъствието на счетоводни документи в търговското дружество за извършвана съвместна дейност. Установено е, че левовата равностойност на декларираната и внесената от Х. валута на територията на страната възлиза на 294889,35 деноминирани лева. От така установените доказателства съдът е направил извод за неоснователност на искането на К. за отнемане в полза на държавата на придобитото от ответниците имущество през проверявания период. Изложил е съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД следва да се отнеме всяко имущество на значителна стойност, придобито от лицата, осъдени с влязла в сила присъда за някое от престъпленията посочени в чл. 3 от цитирания закон, когато в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че е придобитото е свързано /пряко или косвено/ с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. Отсъствието само на една от първите три предпоставки е основание да се отхвърли искането по чл. 28 ЗОПДИППД, имащо характер на искова молба и очертаващо предмета на делото. Посочено е, че в разглеждания случай месец януари 2005 г. е началният момент на извършената от Л. престъпна дейност, която е продължила до 15.04.2005 г., а имуществото, което е придобил преди сключването на гражданския брак с М. Л. в лично качество и като едноличен търговец, както и имуществото придобито по време на брака и е включеното в търговското предприятие е придобито по-рано, като е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД и не е установен законов източник за придобиването му. Прието е, че установеното по делото значително несъответствие между получените през проверявания период от ответниците правомерни доходи и направени разходи не дава основание да се приеме, че недвижимото и движимо имущество е придобито пряко или косвено от престъпната дейност, за която С. Л. е осъден от българския съд, поради което не подлежи на отнемане в полза на държавата. Това е така, защото цялото имущество е придобито в период от време, който предхожда началото на престъпната дейност, която е установена от наказателния съд със способите и средствата, предвидени в НПК. Съдът е счел, че не следва да се отнеме цялото имущество на осъденото лице, когато за придобиването му няма законен източник и от наличието на това обстоятелство във всички случаи следва да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, дори и да не е осъдено за нея с влязлата в сила присъда, инициирала производството по ЗОПДИППД. Допуснато е касационно обжалване по въпросите за това следва ли моментът на извършване на деянието, за което ищецът е осъден да се счита за момент на придобиване имущество от престъпна дейност и следва ли когато не е доказан законен източник за придобитото имущество да се счете за неоснователен иска, когато придобиването е станало преди началото на престъпната дейност, за която лицето е осъдено, на които в решението е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС. В същата, изразена в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения от 4.07.2012 г. по гр. дело № 704/2011 г., IV г. о. на ВКС, от 10.02.2011 г. по гр. д. № 1335/2009 г., IV г. о. на ВКС, от 23.12.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г. IV г. о на ВКС, решение от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г., IV г. о. на ВКС и решение от 10.02.2011 г. по гр. д. № 1335/2009 г., IV г. о. на ВКС, се приема, че няма пречка да се установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето в срока по чл. 11 ЗОПДИППД, с оглед конкретните обстоятелства. Посочва се, че във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество и само така ще е ясен и периода от време, в който ще се установяват доходи, разходи и съответно придобиване на имущество. Приема се, че е възможна и хипотеза на по-рано придобити имущества, заплатени с кредити и заеми, които фактически са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. Посочва се, че вариантите са много, не е възможно всички да бъдат предварително предвидени, нито изчерпателно изброени - от законодателя или от съда. Прието е, че предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД или да е налице условие по чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т. ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото е прието, че съдът следва да изгради изводите си за това налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Посочва се, че съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. С оглед на на така дадените отговори на въпросите по които е допуснато касационно обжалване настоящият състав намира, че с обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, неправилно е отхвърлил искането на К. с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/, за отнемане в полза на държавата на имущество с обща стойност 959 685 лева, придобито от С. Л. и М. Л., лично и в качеството и на ЕТ "К. х. - С. Л., М. Л." за периода от 1990 г. - 2007 г. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че е необходима пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, а такава липсва защото цялото имущество е придобито в период от време, който предхожда началото на престъпната дейност, която е установена от наказателния съд със способите и средствата, предвидени в НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД и дадените по-горе отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се отнеме всяко имущество на значителна стойност, придобито от лицата, осъдени с влязла в сила присъда за някое от престъпленията посочени в чл. 3 от цитирания закон, когато в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано /пряко или косвено/ с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. В случая са налице всички предпоставки на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД и настоящата инстанция следва с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК да реши спора по същество като уважи искането по чл. 28 ЗОПДИППД, имащо характер на искова молба и очертаващо предмета на делото. Л. е извършвал престъпна дейност, която е продължила до 15.04.2005 г., а имуществото, което е придобил преди сключването на гражданския брак с М. Л. в лично качество и като едноличен търговец, както и имуществото придобито по време на брака и е включеното в търговското предприятие, е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД, като по делото не е установен законов източник за придобиването му. По делото е установеното значително несъответствие между получените през проверявания период от ответниците правомерни доходи и извършените разходи е в размер на - 3 278, 39 М. /съобразно прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза от 10.01.2011 г./, като може да се направи предположение, че съществува връзка между придобитото имущество и престъпната дейност /доказателство за която е не само постановената през 2008 г. присъда, но и образуваните още през 1993 г. и неприключили следствени дела видно от справка на ОП-Б. от 5.04.2006 г., приета по делото/. Налице са и предпоставките на разпоредбата на чл. 10 ЗОПДИППД, която предвижда че на отнемане подлежи и имущество придобито при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумпция по чл. 9 ЗОПДИППД, съпруга, срещу когото не е осъществено наказателно преследване, следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник, като приносът на този съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. В конкретния случай такова оборване не е направено и на отнемане подлежи и имуществото придобито в режим на СИО. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 2035 лева. Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в полза на КОНПИ, тъй като не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като комисията не е представлявана от юрисконсулт.