Решение № 15491 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14352/2008 г.

Решение № 15491 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14352/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Цветан Атанасов Георгиев против решение по адм. д. № 719/2004 г. по описа на Софийски градски съд. Иска отмяна на решението като неправилно. Твърди, че синът му Атанас Цветанов Георгиев е болен от детска церебрална парализа с 95% намалена трудоспособност и след връчване на заповедта е платил исканата от него наемна цена. Заповедта не му връчена по надлежния ред. С молба от 3.12.2009 г. чрез процесуален представител твърди, че наемният му договор не е прекратен, а решението е необосновано и незаконосъобразно. Иска прогласяване нищожността на заповедта като издадена от некомпетентен орган. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответната страна Кметът на СО Район "Подуяне" с молба от 23.02.2007 г. оспорва касационната жалба като неоснователна, защото е налице виновно неизпълнение на договорно задължение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото предвид чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.) съдът е бил длъжен да съобрази новонастъпилия факт плащане на наемната цена след издаване на заповедта за изземване. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок, намира същата за допустима. Делото е върнато за ново разглеждане на касационната жалба с решение № 11204/27.10.2008 г. по адм. д. № 8565/2008 г. по описа на Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С решение от 24.07.2006 г. по адм. д. № 719/2004 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на касационния жалбоподател против заповед № 77-01-29/ 14.01.2004 г. на кмета на район "Подуяне" Столична община с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване на общински имот, който се ползва без правно основание от жалбоподателя и членовете на домакинството му. С мотивите са развити съображения, че заповедта е законосъобразна, защото кметът е прекратил наемното правоотношение с наемателя поради неплащане на наемна цена за периода от м. януари до 15.11.2003 г. Извършеното плащане на 2.03.2004 г. е без правно значение за заповедта от 14.01.2004 г. Решението е необосновано и незаконосъобразно. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че заповедта е нищожна, защото съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗОС (ДВ, бр. 96 от 1999 г.) в Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет. Тъй като този довод се навежда за първи път в касационното производство, първоинстанционният съд не е събирал доказателства, че настоящият случай не попада в предвидените случаи по наредбата, в които кметът на района може да издава заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Затова и няма допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Софийски градски съд обаче необосновано е приел, че договорът за наем е прекратен заради виновно неизпълнение на договорно задължение. До изменението на чл. 46 от ЗОС (ДВ, бр. 101 от 2004 г.), в редакцията действала към момента на издаването на заповедта наемното правоотношение се прекратява по реда на Закона за задълженията и договорите. С изменението на закона със ЗИЗОС прекратяването вече става със заповед на кмета. В мотивите към заповедта е посочено, че това е станало по реда на ЗЗД с предизвестие № 77-01-29/ 8.10.2003 г. Жалбоподателят, който е и адресат на заповедта за изземване, е настанен с 4-членното си семейство в апартамент № 7, вх. "А", ет. 3, бл. 73-73а ж. к. "Хаджи Димитър", гр. София със заповед за настаняване № 258/ 20.01.1983 г., а впоследствие има сключен договор за наем от 13.02.2003 г. По делото няма данни кои са членовете на семейството. Предизвестието от 8.10.2003 г. за прекратяване на наемно правоотношение е изпратено до Цветан Атанасов Георгиев, с адрес на получаване ползваното под наем общинско жилище и до "семейството на госпожа Ирена Цветанова Георгиева" с адрес гр. София, ж. к. "Света Троица", бл. 322, ет. 5, ап. 25. По делото има само известие за доставяне на предизвестието на Ирена Цветанова Георгиева на адрес в ж. к. "Света Троица", която го е получила лично на 20.10.2003 г. Няма данни предизвестието да е връчено на Цветан Атанасов Георгиев. Като липсват доказателства лицето Ирена Цветанова Георгиева да е член на семейството или на домакинството на наемателя по договора за наем, установено е, че същата живее на друг адрес, а не този на процесното жилище, следвало е да се приеме, че договорът за наем с Цветан Георгиев не е прекратен, защото предизвестието по ЗЗД е връчено на трето физическо лица. При тези данни, незаконосъобразно административният орган е издал заповед за изземване на имота, защото той се ползва на правно основание- договор за наем от 13.02.2003 г., който не е прекратен по реда на ЗЗД с наемателя, предвид чл. 46 от ЗОС (Изм ДВ, бр. 96 от 1999 г.) действал към момента на издаване на заповедта за изземване. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, а по същество настоящата инстанция да отмени заповедта. Всички останали обстоятелства са ирелевантни за правилното решаване на спора. Основателно е искането да се присъдят на основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените по делото разноски в размер на 100 лв. за адвокат и 20 лв. за държавни такси. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение