Решение № 2745 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2014 г.

Решение № 2745 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Трон" ЕООД подадена чрез адв. Чечова срещу Решение № 1128/26.02.2014 г. постановено по адм. д. № 6232/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 2141108205/09.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 722/02.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Дирекция ОДОП)/, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 356 716,54 лева и лихви 74 712,63 лева, по фактури, издадени от "ВМТ инвест" ООД и "Кафта" ООД за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2009 г. Релевират се оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Арнаудова, оспорва жалбата в съдебно заседание и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Трон" ЕООД срещу ревизионен акт № 2141108205/09.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 722/2.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 356 716,54 лева и лихви 74 712,63 лева, по фактури, издадени от "ВМТ инвест" ООД и "Кафта" ООД за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2009 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че приспадане на данъчен кредит е обвързано не с документалното оформяне, а с реалността на доставките, за които са издадени фактури и е начислен ДДС. Приел е, че в хода на производството не са представени доказателства за действителното извършване на фактурираните доставки на стоки. Не е доказало отделянето или предаването на родово определените вещи от страна на доставчиците, за да може да се приеме, че са налице доставки по смисъла на ЗДДС. Оплакванията на касатора са неоснователни, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. По отношение на доставчика "ВМТ Инвест" ООД: Касаторът е поддържал, че са допуснати нарушения при оформяне на съобщенията и протоколите, съставени по време на ревизията и по конкретно при извършване насрещна проверка на доставчика "ВМТ Инвест" ООД. Правилен е изводът на съда, че пороците във формата на протоколите за насрещни проверки не са отменително основание. По чл. 160, ал. 1, 2 и 4 ДОПК съдът преценява допуснатите процесуални нарушения, но независимо от тях следва да реши спора по същество. Правилен е изводът на съда, че евентуално допуснатите процесуални нарушения не са отменително основание. В мотивите си съдът е приел, че РА е законосъобразен и не е нищожен. Правилен е изводът на съда, че доводите за неправилна преценка на доказателства от ревизиращите органи не са основателни. Погрешно е посочен от касатора адреса вписан в търговският регистър към Агенция по вписванията. Действително посоченият такъв в регистъра е гр. София, ж. к. Слатина, ул. "Гео Милев" № 11, а този фигуриращ в жалбата е ж. к. Младост, ул. "Гео Милев" № 11. Протоколите за проверка на адрес на "ВМТ Инвест" ООД са съставени за проверка на адреса на седалището на дружеството, вписан в търговския регистър на 07.03.2011 г. Разминаването е в посочване вместо улица е посочен жилищен комплекс "Гео Милев" № 11. Процесуалното нарушение правилно е преценено от съда като несъществено. По отношение на този доставчик са представени доказателства, които са обсъдени в РА и е прието, че последните не могат да докажат реалността на извършените доставки. Освен това и при осъщественото посещение на адреса на "ВМТ Инвест" ООД от страна на назначеното вещо лице, същият не е открит. Това обстоятелство е посочено и в изготвеното заключение по ССЕ. Настоящият състав намира за неоснователни доводи свързани с допуснати съществени нарушения на процедурата по връчване на съобщение по реда на чл. 32 от ДОПК, които дори да се приемат за основателни, то съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът дължи произнасяне по същество на спорното материално право, а именно налице ли са предпоставките за признаване правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а именно получени ли са от лицето услуги по облагаемите доставки. Като инстанция по съществото на спора съдът може и е длъжен да обсъди допълнително поискани и наведени доказателства, вкл. и представени и поискани от трети за спора лица, при което се приема, че правото на защита и възможността на РЛ да ангажира доказателства, не са накърнени. Решаващият състав обстойно обсъжда представените доказателства във връзка с извършените доставки. Освен фактурите РЛ е представило описи към тях, в които са описани стоките предмет на издадените първични счетоводни документи и решения на митница Пловдив, с които са определени нови митнически стойности. В решението се казва още, че от страна на "Трон" ЕООД не е осъществено пълно насрещно доказване чрез ангажиране на доказателства в подкрепящи твърденията му за реалност на доставките. Съдът посочва, че създаването на счетоводни документи и отразяването им в счетоводството на дружеството не е равнозначно на реалност на доставката. В случая, освен фактури по делото няма представени други счетоводни документи, които да удостоверят движение на стоки. От счетоводните записвания на жалбоподателя, които не съдържат необходимата аналитичност за проследяване движението на стоките фактура по фактура, също не следва категоричен извод за реално движение на стоки. Като се позовава на всички посочени основания, съдът е счел, че не е налице реалност на извършените от "ВМТ Инвест" ООД доставки, поради което счита, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2009 г. в размер на 356 355,38 лева. По отношение на доставчика "Кафта" ООД: Съдът е посочил, че във връзка с издадените фактури № 4011/18.12.2009 г. и № 3211/28.12.2009 г. жалбоподателят не е ангажирал доказателства за реално изпълнение на конкретна услуга и прехвърляне на право на собственост върху конкретни стоки. Представени са единствено договор за наем на товарен автомобил и пътни листи. Правилно съдът е счел, че при липсата на отразяване на фактурите в СД и дневниците за продажби за съответните периоди, липсата на данни, какъв е бил предметът на превоза по пътните листа, липсата на данни за прехвърляне на право на собственост върху конкретни стоки, не може да установи нито предметът на доставката, нито нейната реалност. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия състав, че не са представени доказателства, от които да е видно, че доставката, посочена в първичния счетоводен документ, съставен във връзка с осъществената стопанска операция, е извършена или собствеността е прехвърлена, защото само в този случай ще е налице данъчно събитие. Предвид всичко посочено правилно съдът е приел, че не е налице реалност на доставките. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, чл. 6 от ЗДДС. Както правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към тях, не установяват, че доставчиците действително са прехвърлили собствеността на стоките, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на материалната обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да извършат доставките, описани в процесните фактури. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС, но това не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС. В настоящия случай процесните доставки са родовоопределени вещи. По отношение на доставките на стоки трябва да се докаже, че същите са предадени между ревизираното лице и прекия доставчик. По отношение на доставките на услуги, при изпълнението им трябва да съществува материална следа, на хартиен носител, електронен носител или други веществен носител. По делото не са представени доказателства от касатора, които да могат да докажат по безспорен начин, че процесните доставки са реално осъществени. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е задължително доставката да е реалното осъществена. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства е възможно да не изхождат от издателите на фактури, които органите по приходите не са намерили при извършваните в съответствие с процесуалния закон насрещни проверки. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които касатора да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са представени. Напълно неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение противоречи на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неотносима е практиката на СЕС в цитираното решение на СЕС. Както е видно от него, фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, т. е. не се спори относно реалността на доставката, а спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Фактите по настоящото дело са различни. В конкретния случай се спори именно за наличието или липсата на доставките по процесните фактури. А с оглед на гореизложеното, реалността в хода на производството не е доказана. Всички доказателства преценени, в тяхната съвкупност водят до извода, че не е доказана реалност на доставките от преките доставчици на касатора и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,