Решение № 2533 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11948/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение 563 от 16.10.2023 г., постановено по адм. дело 112/2023 г. от Административен съд - Пазарджик. Първата касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез упълномощения представител главен юрисконсулт Т. Ламбев. С нея посоченото решение се обжалва в частта, с която е отменен определен размер на финансовата корекция, наложена с негово решение за налагане на финансова корекция 13/121/05911/3/01/04/02, изх. 01-6500/2156#2 от 09.01.2023 г., а именно за разликата от 44 054,90 лв. до 45 461,96 лв. за неизползване на придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение, както и за разликата от 72 661.22 лв. до 726 612,17 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи. С тази касационна жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в оспорената част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Р. Попова, чрез адв. Б. Пенева, представя отговор, с който оспорва касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ, като неоснователна. Претендита и разноски. Втората касационна жалба е подадена от Р. Попова, чрез процесуалния й представител адв. Б. Пенева. Същата е насочена срещу решение 563 от 16.10.2023 г., постановено по адм. дело 112/2023 г. на Администартивен съд - Пазарджик в частта, с която е отхвърлена жалбата на този касатор против решение за налагане на финансова корекция 13/121/05911/3/01/04/02, изх. 01-6500/2156#2 от 09.01.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което за нарушение на т. 4.18 от договор 13/121/05911 от 28.05.2013 г., сключен между страните и чл. 51, ал. 1 и ал. 2; чл. 16, ал. 1. и чл. 48. ал. 1 от Наредба 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ й е определена финансова корекция в размер на 44 054,90 лв. за неизползване на придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение; определена е финансова корекция в размер на 72 661.22 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и на основание чл. 3, ат. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ат. 6 и 7 от ЗУСЕФСУ по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. е определена подлежаща на възстановяване сума в размер на 69 586,22 лв.; оспорва се и разликата до 69 586,22 лв., за която разлика е отхвърлена жалбата на касаторката, както и в частта на възложените й разноски в размер на 3614,98 лв. С решението си съдът, според касационната жалбоподателка, недопустимо е определил подлежаща на възстановяване сума в размер на 69 586,22 лв. Отделно от това счита, че съдебното решение, в оспорената му част, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване, респективно отмяната на съдебното решение в оспорената му част. Претендират се разноски. По тази касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител главен юрисконсулт, Т. Ламбев, е постъпила молба, с която оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура счита решението за частично правилно. Касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие намира за основателна, а тази на Р. Попова за неоснователна Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете касационни жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд - Пазарджик е било образувано по жалба на Р. Попова против решение за налагане на финансова корекция 13/121/05911/3/01/04/02, изх. 01-6500/2156#2 от 09.01.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което за нарушение на т. 4.18 от Договор 13/121/05911 от 28.05.2013 г., сключен между страните и чл. 51, ал. 1 и ал. 2; чл. 16, ал. 1. и чл. 48. ал. 1 от Наредба 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ й е определена финансова корекция в размер на 45 461,96 лв. за неизползване на придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение; определена е финансова корекция в размер на 726 612,17 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ат. 6 и 7 от ЗУСЕФСУ по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. е определена подлежаща на възстановяване сума в размер на 723 537,17 лв. С обжалваното решение административният съд е отменил решение за налагане на финансова корекция 13/121/05911/3/01/04/02, изх. 01-6500/2156#2 от 09.01.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на Р. Попова е определена финансова корекция за разликата от 44054,90 лв. до 45461,96лв. за неизползване на придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение; определена е финансова корекция за разликата от 72 661.22 лв. до 726 612,17 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ат. 6 и 7 от ЗУСЕФСУ по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. е определена подлежаща на възстановяване сума за разликата от 69 586,22 лв. до 723 537,17 лв.; отхвърлил е оспорването на Р. Попова против решение за налагане на финансова корекция 13/121/05911/3/01/04/02, изх. 01-6500/2156#2 от 09.01.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което й е определена финансова корекция в размер на 44054,90 лв. за неизползване на придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение; определена е финансова корекция в размер на 72 661.22 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ат. 6 и 7 от ЗУСЕФСУ по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. е определена подлежаща на възстановяване сума в размер на 69 586,22 лв.; осъдил е Държавен фонд Земеделие, да заплати на Р. Попова сумата от 29374,26 лева, представляваща извършени от последната разноски по производството и е осъдил Р. Попова да заплати на Държавен фонд Земеделие, сумата от 3614,98 лева, представляваща извършени от администрацията разноски по производството. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и в хода на нормативно установената за това процедура. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът след като подробно е изложил приложимото материално право, на първо място е приел, че в случая, както при извършените проверки на място от администрацията, така и при проверката предприета от назначеното по делото вещо лице, не е установено наличието и използването по предназначение на материалните активи, описани в т. 17 от решението му, а установеното времетраене на нарушението е за периода от 11.12.2015 г., тоест дата на извършено окончателно плащане до извършения оглед на място от назначеното по делото вещо лице. При това положение според съда, съобразно т. 2 от издадените на основание чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г.(обн., ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г.), размерът на финансовата корекция следва да бъде определен на стойност 44054,90 лв. За разликата до 45461,91 лв., административния акт е фактически и правно необоснован. На второ място Административен съд Пазарджик е приел за неспорно между страните е, че в одобрения бизнес план предложен от кандидата Р. Попова, са заложени приходи от финансираната дейност в размер на 242 000,00лв. за 2016 г. и 2017 г. С оглед установеното по делото съдът е мотивирал извод, че за календарната 2016 г., от отчетените от Попова нетни приходи от продажби в размер общо на 28 885,18 лева, сумата от 23 735,18 лв., съставлява реализирани приходи от продажби на продукция - агнешко месо и агнета живо тегло, обект на процесния договор. При заложен в бизнес плана показател от 242 000,00лв. общо приходи от продажби на продукция от финансираната дейност, фактически осъществените такива на стойност 23 735,18 лв. съставляват 9,80% изпълнение на поетото задължение. Съответно, за календарната 2017 г., Попова е реализирала нетни приходи от общо 132 704,00 лева, от продажби на агнешко месо, които са обект на процесния административен договор. При заложен в бизнес плана показател от 242 000,00лв. общо приходи от продажби на продукция от финансираната дейност, фактически осъществените такива на стойност 132 704,00 лева съставляват 54,84% изпълнение на поетото задължение. Тоест за двете последователни календарни години, от пет годишния мониторингов период са отчетени общо 156 336,54 лева приходи от дейността при заложени общо 484 000,00 лева, тоест налице е 32,32 % изпълнение на задълженията (извод направен с оглед заключението на вещото лице). Във връзка с т. 30, предложение първо от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. съдът е приел, че при средно аритметично за проверяваните 2016 г. и 2017 г. изпълнение на реализираните приходи спрямо заложените в одобрения бизнес план в размер на 32,32%, финансовата корекция се изчислява на 72 661.22 лева, тоест 10% от общата сума на извършените плащания в размер на 726 612,17 лева. В заключение е посочил, че при наличието на посочена в процесното решение погасена сума от 3075,00лв., дължимата сума остава 69 586,22 лв., която съобразно правилото на чл. 3, ал. 1 от Наредба 8 от 3.04.2008 г. е окончателния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ. В останалата част, административния акт е фактически и правно необоснован и го е отменил. По изложените съображения Административен съд - Пазарджик е постановил оспореното пред касационната инстанция решение. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото: сключеният между Държавен фонд Земеделие и Р. Попова договор 13/121/05911 от 28.05.2013 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за период 2007 2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; установил е извършените от ДФЗ плащания; обсъдил е осъществените от органа проверки на място свързани с изпълнението на договора, както и съставените контролни листове; обсъдил е твърдяното от органа неизпълнение, изразяващо се в несъответствия между платените и реално извършени количества на СМР и оборудване, както и, че ползвателя не е реализирал прогнозните стойности на приходи от продажби на продукция, заложени в Бизнес плана; не е достигнал прогнозните стойности в бизнес плана свързани с натовареност, капацитет, производствена програма, съобразно данните в приложения Работен лист за реализиране на заложени параметри в бизнес плана. По силата на т. 4. 18 от сключения с ДФЗ от Р. Попова за отпускане на финансова помощ по мярка 121 ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора, като в договора е посочено, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява което и да е нормативно и/или договорно задължение след изплащане финансовата помощ, Фондът може да поиска връщането на всички изплатени по договора суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, при спазване изискванията на чл. 51 и чл. 52 от Наредба 8 от 03.04.2008 г. За да постанови решението си съдът се е позовал на приетите по делото експертизи, изготвени от две вещи лица, който не са оспорени от страните. Правилно с оглед констатациите на вещото лице съдът е направил извод, че за част от установените несъответствия между платените и реално извършени количества на СМР и оборудване не е следвало да се налага финансова корекция. В съответствие с изискваният на чл. 51, ал. 2 от Наредба 8 е взел предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението и е определил финансова корекция на стойност 44 054,90 лв. За другите одобрени индикатори (неизпълнение на бизнес плана) правилно съдът е приел, че е налице неизпълнение за 2016 г. и 2017 г. В случая съдът с оглед изчисленията направени от вещото лице правилно е приел и, че при средно аритметично за проверяваните 2016 г. и 2017 г. изпълнение на реализираните приходи спрямо заложените в одобрения бизнес план в размер на 32,32%, а не на изчислените от органа 9,88%. Изчисленото от вещото лице неизпълнение не е размера посочен в акта и именно в тази връзка съдът е определил размерът на окончателната финансова корекция. Въз основа на изложените подробни мотиви съдът е стигнал до обосновани правни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не следва да приповтаря. Не се споделя изложеното и от двамата жалбоподатели, че съдът е следвало да отмени акта изцяло, а не да определи окончателен размер на финансовата корекция. С цитираното в тази връзка от касационната жалбоподателка Р. Попова съдебно решение на ВАС съдът определя за недопустимо да тълкува волята на административния орган досежно правната квалификация на нередността или пък да извършва преквалифициране на посоченото в акта правно основание, какъвто настоящия случай не е. Не следва да се приеме за основателно, че решението е недопустимо. С касационната си жалба изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие излага съображение свързани с доказателствената сила на констатациите в контролните листове от извършените проверки на място. Действително, контролните листове от проверките на място имат обвързваща за съда доказателствена сила като официални документи, издадени от длъжностни лица в кръга на службата им, в установената форма и по установения ред. Тази доказателствената сила на контролния лист обаче е оборима. В случая част от констатациите за извършени договорни и нормативни нарушения са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Излага се несъгласие и с експертизата по делото, свързана с определяне на процента неизпълнение на бизнес плана, като следва да се посочи, че същата е приета без възражение в съдебно заседание и не е оспорена от процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В тази връзка неоснователно възразява в настоящето производство. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба на Р. Попова, че съдът е постановил решението си в противоречие с доказателствата по делото, както вече се посочи съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото доказателства вкл. и в тяхната съвкупност и е приложил правилно материалния закон. С касационната си жалба Р. Попова не излага конкретни съображения за неправилност на решението на съда в частта за разноските, единствено иска да се отмени, но при условие, че настоящата инстанция уважи жалбата й. Тъй като касационната й жалба е неоснователна не е налице основание за отмяна на решението на първоинстанционния съд, в частта за разноските, касаещи я. По изложените съображения и по мотивите, изложени от Административен съд - Пазарджик, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски по делото не следва да се присъждат. Същите следва да бъдат понесени от страните така, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,