Решение № 13899 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15536/2011 г.

Решение № 13899 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15536/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мукадес Емин Мехмедали от гр. Кърджали срещу решение № 90 от 24.10.2011 г. по адм. д. № 187/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Кърджали. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 90 от 24.10.2011 г. по адм. д. № 187/2011 г., Административен съд - гр. Кърджали, е отхвърлил жалбата на Мукадес Емин Мехмедали от гр. Кърджали против разпореждане № 89-ГВ - 4 от 21.07.2011 г. на и. д. директор на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което на жалбоподателката е отказано изплащането на гарантирано вземане. Съдът е приел за установено, че към датата на вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност, работодателят "Орфей - Кърджали" ЕООД, е изплатил на жалбоподателката дължимите до тази дата трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ и други. нормативни актове. Трудовото правоотношение с Мехмедали е прекратено на 20.04.2011 г., на основание чл. 325, т. 1 КТ, а на 15.06.2011 г. лицето е поискало отпускането на гарантирано вземане. Производството по обявяване на работодателя в несъстоятелност е открито на 25.02.2010 г. и е вписано в търговския регистър на 02.03.2010 г. Тридесетдневният срок по чл. 25 ЗГВРСНР тече от датата на вписването за откриване на производството по несъстоятелност и е изтекъл преди подаване на заявлението. По отношение на материалното право на гарантирано вземане при несъстоятелност на работодателя този срок е давностен, т. е. с неговото изтичане се погасява правото на гарантирани вземания. Наред с това, начисленото през м. април 2011 г. трудово възнаграждение, както и обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ са за период много след датата на вписване на съдебното решение, с което е открито производството по несъстоятелност на работодателя. Направен е извода, че в случая е налице начална липса на материално субективно право на гарантирано вземане, поради което отказа на административния орган да го отпусне е правилен и законосъобразен. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело не е имало спор относно фактическата обстановка, която се свежда до следното: Мукадес Емин Мехмедали от гр. Кърджали е работила в "Орфей - Кърджали" ЕООД до 20.04.2011 г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ. За м. април 2011 г. работодателят е останал да й дължи 260,22 лв. трудово възнаграждение и 324 лв. обезщетения по КТ и други нормативни актове. На 15.06.2011 г. Мехмедали е подала молба декларация за отпускане на гарантирано вземане, което й е отказано с разпореждане № 89-ГВ - 4 от 21.07.2011 г. на и. д. директор на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". С решение № 39 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 233/2009 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кърджали, е обявена несъстоятелността на "Орфей - Кърджали" ЕООД, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, при начална дата неплатежоспособността 22.07.2009 г.; открито е производство по несъстоятелност на дружеството; постановено е продължаване на дейността на последното при условията на чл. 635, ал. 1 ТЗ и е назначен синдик. Решението е вписано в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 02.03.2010 г. С решение № 382 от 13.05.2011 г. по същото дело, е обявена несъстоятелността на цитираното дружество и е постановено прекратяване на дейността на предприятието. Вписването в търговския регистър е извършено на 20.05.2011 г. Според чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗГВРСНР, гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 от същия закон са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по- малко от три месеца. В конкретния случай вземанията на Мукадес от посочените видове са за м. април 2011 г., а вписването на решение № 39 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 233/2009 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кърджали, с което е обявена несъстоятелността на "Орфей - Кърджали" ЕООД в търговския регистър, е от 02.03.2010 г. От разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗГВРСНР се налага извода, че когато по отношение на работодателя е открито производство по несъстоятелност с постановяване на решение чл. 630, ал. 1 ТЗ, гарантирани вземания са само тези, които са възникнали преди датата на вписване в търговския регистър на това решение. Вземанията на работници и служители, които са възникнали след датата на вписването на решението по чл. 6, т. 1 от този закон не са гарантирани вземания и фонд "ГВРС" няма задължение да ги покрива (изплаща). Във връзка с идентичен казус по адм. д. № 862/2012 г. по описа на ВАС, шесто отделение, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. От последния е образувано дело № С-274/2012 г., по което е постановено решение от 18.04.2013 г. Диспозитивът на цитираното решение е със следното съдържание: "Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да гарантират вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател. В частност тя допуска държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на дейността на работодателя." При така наличната начална липса на основание за изплащане на процесните вземания, периферни за спорните правоотношения се явяват въпросите към кой момент претендиращата гарантирано вземане е подала молба-декларация, от кога е започнал да тече 30-дневния срок по чл. 25 ЗГВРСНР и кога е изтекъл. Независимо от казаното, тези въпроси се разглеждат, тъй като се поставят от касатора. От изложеното в тези мотиви относно относно процедурата по несъстоятелността на работодателя "Орфей - Кърджали" ЕООД се налага извода, че относно правото на гарантирано вземане на Мукадес е приложим началния срок, визиран в разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за гаранитираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), а именно датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, която в случая е 2.03.2010 г. Текстовете на чл. 6, т. 2 и 3 ЗГВРСНР се отнасят до откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; съответно откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. В разпоредбите на чл. 6 ЗГВРСНР са уредени различни хипотези при несъстоятелност на работодателя, така както е регламентирано в чл. 2, § 1 от Директива 2008/94, както и с изискването по чл. 3 от директивата за определяне на отправна дата, преди и/или след която вземанията се погасяват. Тези текстове са тълкувани в решението на Съда на Европейския съюз от 18.04.2013 г. Разпоредбите на чл. 6 ЗГВРСН се отнасят до всички до всички правни субекти, които предявяват исканията си до фонд "ГВРС", като се отчита степента на задлъжнялост на работодателя и съответстващото на нея решение на компетентния съд. Но във всички случаи началния срок е от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение. Що се касае до разпоредбата на § 1, ал. 1 от ДР на ЗГВРСНР, то тя е относима към работници и служители, наети по трудови правоотношения с предприятие български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Република България, но е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава членка на Европейския съюз или друга държава от Европейското икономическо пространство, каквото "Орфей - Кърджали" ЕООД не е било. Освен това при съвместното тълкуване на текстовете на ал. 2 от § 1 на ДР става ясно, че те обхващат същите форми на несъстоятелност, както и тези на чл. 6 ЗГВРСН и не определят различен начален момент за възникване на правото на гарантирано вземане - виж § 1, ал. 3 от ДР. Този момент е датата на обявяване на несъстоятелността по смисъла на ал. 2. В конкретния случай, срокът по чл. 25, предложение първо от същия закон, който е тридесетдневен от датата на вписване на решението по чл. 6, е изтекъл на 01.04.2010 г., а Мехмедали е подала молба-декларация за отпускане на гарантирано вземане на 15.06.2011 г. Пред вид изложеното не се възприема тезата на касаторката, която е в смисъл, че разпоредбите на чл. 6 и чл. 25 от ЗГВРСНР и тяхното тълкуване от съда са дискриминационни. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответника по нея не е направил искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,