Решение № 3496 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2010 г.

Решение № 3496 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Моника 02" ООД - гр. Стражица, представлявано от управителя Симеон Генов Караколев, против решение № 145/12.04.2010 г., постановено по адм. дело № 487/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 40900020/3.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът не е анализирал обстойно събраните доказателства и доказателствената им сила, с неясни мотиви е изключил доказателства или не ги е ценил, а някои е тълкувал превратно, изложеното становище по същество е схематично. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваната част. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва жалбата. В писмен отговор на пълномощника юрисконсулт Ирена Русева се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Моника 02" ООД - гр. Стражица, против ревизионен акт № 40900020/3.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 233/10.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново. С решението дружеството е осъдено да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 1507,74 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 135/25.04.08 г., издадена от "Стелт" ООД и по фактури № 95/5.09.08 г., 99/18.09.08 г., 102/25.09.08 г. и 107/30.09.08 г., издадени от "Архиком - ММ" ЕООД, поради това, че не е установено реалното осъществяване на доставки по тези фактури. По фактурата, издадена от "Стелт" ООД с предмет "строителни материали", съдът е посочил, че доставчикът не е представил доказателства за материално - техническа обезпеченост (производствени, търговски и складови помещения, машини, съоръжения, транспортни средства); представени са фактури за закупуване на стоката от предходните доставчици от м. 02, 03 и 04/2008 г., но не е посочено мястото на съхранение на стоките. Приел е, че според спецификацията към фактурата една част от стоките могат да се транспортират с лек автомобил, както твърди ревизираното дружество, но друга част не могат, предвид обема и теглото им. Съдът е констатирал противоречие между съдържанието на представения приемо-предавателен протокол от 25.04.08 г., според който стоката е получена в гр. Велико Търново и декларацията на управителя на доставчика, че транспортът е за сметка на жалбоподателя, който обаче не е представил доказателства за транспортирането. Установено е също несъответствие между декларация на управителя на жалбоподателя, според която стоките са налични и са доставени до обект в гр. Килифарево за сметка на доставчика, от една страна, а от друга - с декларация на същото лице, според която материалите са в обект "терен за силаж", собственост на ЕТ "Вили - Велислава Величкова", с която има сключен договор за наем. Този договор обаче е от 1.09.08 г., поради което според съда е невъзможно складирането на стоките на 25.04.08 г. (според приемо-предавателния протокол). Тези обстоятелства, наред с данните в счетоводството на ревизираното лице, че стоките са продадени по фактура № 26/16.12.08 г., т. е. не са били налични към датата на подаване на коментираните декларации, са мотивирали съдът да приеме, че не е доказано реалното осъществяване на доставката на строителните материали. Относно фактурите, издадени от "Архиком - ММ" ЕООД, които имат за предмет доставки на бали слама, люцерна, сено, овес и фий, както и доставка на 132 тона царевица, 40 тона ечемик и 50 тона слънчогледови отсевки, съдът е изложил, че при извършената насрещна проверка на доставчика, с цел установяване на предходните доставки на царевицата и слънчогледа са представени фактури № № 4, 5 и 6 от 29.09.08 г. от "Крас строй" ЕООД и № 181/3.09.08 г. от "Сит - ВТ", а балите са закупувани от земеделски производители от селата Алеково, Александрово и Козловец. Съдът е констатирал противоречие между декларацията на управителя на доставчика, според която балите се намират в склад в с. Алеково, с данните по приемо-предавателните протоколи от 9.09.08 г., 26.09.08 г., 10.10.08 г. 12.10.08 г., според които балите са предадени в с. Кесарево, както и с протоколите от 1.10.08 г. и 14.10.08 г., според които в същото село са предадени царевицата и ечемика. Съдът е посочил също, че доставчикът на жалбоподателя не би могъл да продаде царевицата по процесната фактура № 102/25.09.08 г., след като я е закупил на 29.09.08 г., също така балите сено, закупени от жалбоподателя по процесната фактура № 99/18.09.08 г. неправилно са отразени в счетоводството му като продадени по фактура № 15/14.08.08 г. или от 14.09.08 г., след като според приемо-предавателния протокола са предадени от доставчика на 10.10.08 г. Отчетено е също, че въпреки дадената възможност на жалбоподателя за разпит на свидетели за доказване на твърденията му, че процесните бали са закупени от определени земеделски стопани, същият не е внесъл депозит и не е посочил адреси за призоваването им. По съображения в този смисъл съдът е достигнал до извода, че по фактурите издадени от "Архиком - ММ" ООД не е доказано осъществяване на реални доставки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно и цялостно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилни са изводите на съда, че по процесните фактури не е доказано реалното осъществяване на доставките, поради което не са изпълнени изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Относно фактура № 135/25.04.08 г., издадена от "Стелт" ООД с ДДС в размер на 4570 лв., е установено, че стоките, предмет на доставката, посочени като "строителни материали", са описаните в спецификация към фактурата различни строителни материали по 19 пункта. По естеството си тези стоки представляват родово определени вещи, поради което за прехвърлянето на собствеността е необходимо същите да бъдат отделени от останалите вещи от същия род чрез предаване, претегляне, натоварване и т. н. Предаването може да бъде доказано чрез приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, стокови разписки, доказателства за транспортирането, за складирането и съхранението им и т. н. След анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано предаването на стоките. Относно транспортирането на стоките, правилно съдът е отбелязал, че част от стоките (напр. поцинкована ламарина 280 кг, кръгла стомана 860,4 кг, швелер СО№ 10 - 6,44 т, поцинкован профил - 5,675 т и др.) са от такова естество, количество, респективно обем, че транспортирането им с лек автомобил е невъзможно, поради което твърдението на ревизираното лице в този смисъл, не може да бъде прието за достоверно. Действително са налице и не са опровергани от жалбоподателя констатираните от съда противоречия в доказателствата по делото с твърденията на ревизираното лице, изразени и в декларации на управителя, както и твърденията на доставчика, изразени при насрещната проверка, относно начина на транспортиране на стоките и обстоятелството за чия сметка е транспорта, включително на стоките, за които е прието според обема, теглото и количеството им, че могат да се транспортират с лек автомобил, относно мястото на доставката и съхранението им, както и относно обстоятелството дали и кога са продадени и съответно изписани от счетоводството. Така например, според представения приемо-предавателен протокол от 25.04.2008 г. стоките са предадени в гр. Велико Търново, а според декларацията на управителя на дружеството - жалбоподател материалите са доставени от "Стелт" ООД до обект на фирмата в гр. Килифарево на 25.04.2008 г. Според декларацията на управителя на жалбоподателя строителните материали са налични към датата на декларацията (представена с придружително писмо вх. № 1370/20.01.2009 г. по време на ревизията в отговор на искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) от 12.01.09 г.), а според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото строителните материали са били продадени на трето лице по фактура № 26/16.12.2008 г., изписани са счетоводно и са отчетени приходи от продажбата. Наред с това, в друга декларация на управителя на "Моника 02" ООД, представена с посоченото по-горе писмо, строителните материали се намират в "терен за силаж" в гр. Килифарево, собственост на ЕТ "Вили - Велислава Величкова". Последният е свързано лице с ревизираното дружество, според представената при ревизията декларация, а договорът за наем на склада е с по-късна дата от твърдяната дата на предаване на стоките по приемо-предавателния протокол, както правилно е констатирал и първоинстанционният съд. Според декларацията на управителя на "Стелт" ООД от 5.12.2008 г., представена при насрещната проверка на същия, транспортът на стоката е за сметка на купувача, а според цитираната по-горе декларация от управителя на "Моника 02" ООД транспорта е изцяло за сметка на доставчика. По делото не са представени никакви доказателства за транспортирането на стоката, без оглед на това за чия сметка е осъществен. Същевременно, доставчикът не е представил всички доказателства, които са поискани с връченото му ИПДПОЗЛ, в резултат на което е останал неизяснен въпросът относно наличието на складова база за съхранение на материалите, съответно - натоварването и транспортирането на стоките и т. н. В касационната жалба не са изложени никакви конкретни доводи или съображения за неправилност на изводите на съда в тази част. Изложени са общи твърдения за необоснованост на решението, които настоящият състав намира за неоснователни. Съдът не е игнорирал или изопачил доказателства, нито е тълкувал превратно такива. Мотивите са ясни, а изложените съображения последователни и обосновани от анализираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Поради това съдът намира, че изводите на съда по тази част от спора са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и относно правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Архиком - ММ" ЕООД с ДДС общо в размер на 47760 лв., както следва: № 95/5.09.08 г. - с предмет доставка на 5000 броя бали слама и 15000 бр. бали люцерна, № 99/18.09.08 г. - за 12000 бр. бали сено и 1000 бр. бали овес и фий, № 102/25.09.08 г. - за 132 т царевица и № 107/30.09.08 г. за 40 т ечемик и 50 т слънчогледови отсевки. Доставките по тези фактури също са с предмет родово определени вещи, поради което за прехвърлянето на правото на собственост е необходимо стоките да бъдат отделени от останалите вещи от същия род. Представените 7 бр. приемо-предавателни протоколи (от 9.09.08 г. за 5000 бр. бали слама, от 26.09.08 г. за 15000 бали люцерна, от 12.10.08 г. за 1000 бали овес и фий, от 10.10.08 г. за 12000 бали сено; от 4.10.08 г. за 40000 кг ечемик, от 1.10.08 г. за 132000 кг царевица и от 8.10.08 г. за 50000 кг слънчогледови отсевки), макар да са подписани, не представляват документи с установено авторство, тъй като в тях не са посочени имената на лицата, които са ги съставили и/или подписали. Според представените два договора между ревизираното дружество и "Архиком - ММ" ЕООД от 1.08.2008 г., единият за продажба на балите, а другият - за зърното, продавачът следва да достави стоката на място, посочено от купувача. Относно транспортирането на стоките са представени товарителници и път ни листи, а ревизираното дружество е посочило имената на лицата, които са осъществили превоза. При анализа на тези доказателства обаче със събраните доказателства относно начина и мястото на съхранение на стоката от доставчика, се установяват противоречия, причините за които не са изяснени по делото, а жалбоподателят не изразява никакво становище по този въпрос, включително и пред настоящата инстанция. Според приемо-предавателните протоколи стоката е предадена в с. Кесарево, според декларацията на управителя на "Моника 02" ООД стоката е съхранявана от него в складове в с. Кесарево, наети от ЕТ "Вили - Велислава Величкова" по договора от 1.09.08 г. Според данните по товарителниците и пътните листи стоката е транспортирана от с. Алеково до с. Кесарево, но тези данни противоречат на данните, представени от доставчика, че част от стоката (видовете зърно) е съхранявана в нает от него склад в гр. Добрич. Относно съхранението на друга част от стоката (балите) преди доставката не са потвърдени твърденията на доставчика, че стоката е съхранявана при физическо лице в с. Алеково, доколкото не са посочени никакви конкретни данни за това лице. Във връзка с транспортирането на стоките, правилно е прието, че не е доказано дружеството - доставчик да е притежавало или да е имало наети транспортни средства, предвид това, че според представените договори за продажба на процесните стоки, транспортът е бил за негова сметка. Не е доказано, че транспортът е осъществен с притежаваните от посочените двама шофьори превозни средства, тъй като не са представени доказателства за договорни отношения с тези лица и за изплащане на възнаграждения за транспорта. Останало е недоказано натоварването и разтоварването на процесната стока (от кого и как е осъществено), което е от значение в случая предвид факта, че процесната стока е със значително тегло и/или обем. Относно предходните доставчици на стоката - бали сено, слама, люцерна, фий, овес, не са събрани никакви доказателства, въпреки предоставената от съда възможност за разпит като свидетели на физическите лица, от които според твърденията на доставчика е била закупена стоката. Относно предходните доставки на зърното царевица са представени три фактури от 29.09.08 г., издадени от "Краси Строй" ЕООД, за които обосновано съдът е приел, че няма как да удостоверяват предходни доставки след като са издадени преди датата на процесната фактура за доставка на царевица - № 102/25.09.08 г. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото не се установяват факти, които да обусловят извод за реалното осъществяване на доставките. Проверката е извършена само в счетоводството на ревизираното лице. Данните за последващи продажби, които са изложени в заключението, не могат да доведат до извода, че е продадена именно стоката, която е придобита по процесните фактури, тъй като според заключението на вещото лице и устните обяснения в съдебно заседание на 20.01.2010 г., ревизираното лице е купувало стоки от същия вид и от други лица и не може да се проследи движението на конкретната стока. По изложените съображения настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е достигнал до обоснования и правилен извод, че по фактурите, издадени от "Архиком ММ" ЕООД не е доказано реалното осъществяване на доставки. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания и по тази част от спора, а общите твърдения за допуснати процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и необоснованост на изводите, съдът намира за неоснователни по изложените по-горе съображения. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответната страна не е представлявана от юрисконсулт пред касационната инстанция, освен това вече й е присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение. Приходната администрация няма право на второ възнаграждение за касационната инстанция, тъй като такава възможност не е предвидена в чл. 161, ал. 1 ДОПК и няма основание за прилагане по аналогия на правилата за присъждане на адвокатските възнаграждения, които представляват реално направени от страната разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,