Решение № 742 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13025/2016 г.

Решение № 742 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13025/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Т. против решение № 1518 от 28.09.2016 г. по адм. дело № 411/2016 г. на Административен съд - Б. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба - началникът на Регионално управление на образованието - Б., е представил отговор, в който поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на В. Н. Т. против решение № 19 от 25.01.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 61/2012 г. Съдът е установил следните фактически и правни обстоятелства: Ж. В. Т. е изпълнявала длъжността "старши експерт" по математика, информатика и информационни технологии в отдел "Инспектиране и организационно-методическа дейност" в Регионалния инспекторат по образование - Б. до 19.10.2012 г. С жалба вх. № 44-00-715/21.02.2012 г. жалбоподателката Т. е сезирала Комисията за защита от дискриминация, с оплаквания за осъществена спрямо нея от директора на РИО - Б. дискриминация по признак "лично положение", умишлено уронване на авторитета и професионалните и човешки качества, възпрепятстване изпълнението на служебни задължения по длъжностна характеристика и тормоз на работното място. С. З. № РД 10-2469/19.10.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката е прекратено служебното правоотношение. Заповедта е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, във връзка с утвърдено длъжностно разписание на РИО - Б. Жалбоподателката твърди, че спрямо нея е била осъществена дискриминация от ответната страна - началникът на РИО - Б. инж. В. И. Фактическото проявление на дискриминацията е описано като определяне на по-нисък размер на изплатено допълнително материално стимулиране спрямо останалите й колеги, възпрепятстване да изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика, както и възлагане на служебни задължения по време на годишен отпуск, определен по-нисък размер на трудовото възнаграждение сравнение с другите служители, назначени в същото ниво на администрацията. Счита, че дискриминацията е била осъществена по признак "лично положение", като в тази връзка посочва, че спрямо нея е била подета кампания от началника на РИО - Б., която цели да урони авторитета й, влияе негативно на самочувствието й, пречи за качественото изпълнение на служебните й задължения. По жалбата е образувана преписка № 61/2012 г. по описа на КЗД, като в резултат на проведеното производство е било постановено Решение № 171/09.07.2013 г. на КЗД, с което е прието, че директорът на РИО - Б. е извършил нарушение на права по Глава втора, Раздел I "Защита при упражняване правото на труд" от ЗЗДискр, т. к. не е изпълнила задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв труд и е осъществила административно нарушение по чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 80, ал. 1 от същия закон, поради което й е наложено на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр глоба, в размер на 250 лв., както и на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр е дадено задължително предписание в създадените Вътрешни правила за организация на работната заплата да се конкретизират критериите за получаване на допълнителни трудови възнаграждения с цел еднаквото им прилагане спрямо всеки служител, както и е определен срок за изпълнение на даденото предписание. По реда на съдебния контрол за законосъобразност решение № 171/09.07.2013 г. на КЗД е отменено от Административен съд - С.-град с решение № 5722/23.09.2014 г. по адм. дело № 7733/2013 г., като преписката е върната на Комисията за ново разглеждане и произнасяне, съобразно указанията дадени от съда. При новото разглеждане на преписката е постановено обжалваното по делото решение № 19/25.01.2016 г. на Комисията, с което е установено, че началникът на РИО - Б. - инж. В. И., в качеството й на работодател, не е осъществила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. във вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., с оглед направените оплаквания за нарушени права по Глава втора, Раздел I "Защита при упражняване право на труд" по чл. 14 ЗЗДискр. спрямо В. Н. Т. Комисията е приела, че служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради реално съкращаване на длъжността, която е заемала. Законосъобразността на извършената промяна в длъжностното разписание и прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката е потвърдено с решение № 55 от 05.01.2015 г. на ВАС, 5- чл. с-в, (постановено по адм. дело № 11973/2013 г., с което е оставено в сила решение № 10790 от 16.07.2013 г. по адм. дело № 14747/2012 г. на ВАС, V о.). Комисията е обсъдила фактическите и правни обстоятелства, свързани с уволнението на Т. и е достигнала до извод, че липсват данни за неблагоприятно третиране по смисъла на ЗЗДискр. По отношение изплащането на допълнително материално стимулиране на жалбоподателката, Комисията е посочила, че механизмът за разпределение на допълнителното възнаграждение за постигнати високи резултати в регионалните инспекторати по образованието е включен във Вътрешните правила за заплатите на служителите в регионалните инспекторати по образованието, в които са изброени критериите за оценка на началниците на РИО и за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение на служителите. В случая оценка върху работата на В. Т. е поставила нейния пряк ръководител и жалбоподателката не е възразила срещу същата. Комисията е изтъкнала, че нито министърът на образованието, нито началникът на РИО - Б. са оценявали изпълнението на служебните функции и задачи на служителката. След като е обсъдила данни по преписката, свързани с дейността на жалбоподателката като старши експерт по математика, информатика и информационни технологии в отдел "Инспектиране и организационно-методическа дейност" в РИО - Б., комисията е приела, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателката е била възпрепятствана да изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика. Комисията не е възприела доводите на жалбоподателката, че е изпълнявала служебни задължения по време на отпуск, т. к възложените дейности, коментирани в тази връзка, са заплатени по договори в рамките на изпълнение на национална програма "С грижа за всеки ученик". След сравнение на данните за възнаграждението, получавано от служителката и други служители в РИО - Б., комисията е отхвърлила като неоснователни твърденията й, че нейното възнаграждение е най-ниско измежду това на всички старши експерти. Посочила е, че за да е налице нарушение на правилото на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя - в случая: определеното по-ниско му възнаграждение и изплатеното допълнително възнаграждение, е основано на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Комисията е приела за недоказани с каквито и да било факти оплакванията на служителката, че е била подложена на "властови тормоз" и е била възпрепятствана да изпълнява служебните задължения. Мотивирала се е, че субективното впечатление на жалбоподателката не е доказателство за извършена дискриминация, а такива, въпреки положените усилия в хода на производството, не са били събрани. Съдът е възприел като верни фактически и правно обосновани изложените обстоятелства от Комисията. От правна страна е приел, че забраната за дискриминация изисква тя да се основава на някой от защитените признаци, в случая - лично положение, както е посочен от жалбоподателката и обсъждан от комисията. В съответствие с възприетото в съдебната практика разбиране за съдържанието на признака "лично положение" е посочил, че защитеният признак няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание, което налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, траен, същностен за личността белег, въз основа на който да се обоснове извод за наличието на защитения признак "лично положение" - в т. см. решение № 8105 от 08.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8708/2010 г., VII о. След като фактите по делото не сочат на наличието на данни в тази насока, а и самата жалбоподателка не релевира такива фактически доводи, не излага конкретни съображения какво именно представлява личното положение, какъв характерен за нейната личност белег носи, въз основа на който е третирана по-неблагоприятно, съдът е достигнал до извод, че не са налице обективни данни за осъществени спрямо нея дискриминационни практики от ответната страна. При тези съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. Съответни на данните по делото и правно издържани са изводите на съда за отсъствие на защитен признак, въз основа на който да се преценяват твърденията на жалбоподателката за неравно третиране и тормоз при упражняване на служебните й функции и задачи в качеството й на старши експерт по математика, информатика и информационни технологии в РИО - Б.. Доводите на Т. в тази насока - за дискриминирането й при определяне на основното й възнаграждение и допълнителното материално стимулиране, при поставяне на атестационна й оценка, препятстването да провежда мероприятия извън утвърдената годишна програма и упражнен тормоз спрямо нея на работното й място от началника на РИО - Б., не могат сами по себе си да обосноват извод за дискриминационни практики спрямо личността й, основани на защитен признак. Съдът правилно е приел, че за да е налице признакът "лично положение" е необходимо да се установи присъщо качество на личността и причинно- следствена връзка с обстоятелствата, при които жалбоподателката е поставена, за да се обоснове неравно третиране и упражнен спрямо нея тормоз по см. на чл. 5 ЗЗДискр. при изпълнение на служебните й задължения. В настоящия казус, както вярно е установил съдът, доказателства в тази насока в производството пред Комисията не са били събрани, защитеният признак "лично положение" не е конкретизиран и изпълнен с конкретно съдържание, което не позволява описаните фактически обстоятелства да се подведат към някои от фактическите състави на дискриминация, предвидени в антидискриминационния закон. Върховният административен съд в практиката си по тълкуване и прилагане на Закона за защита от дискриминация е имал възможност да посочи, че фактическият състав на всяка от формите на дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от защитените признаци. Т. е., за да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон нарушението на принципа на равенство трябва да е да е обусловено, да е в причинна връзка (независимо от наличието и на други) с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила - решение № 15511 от 24.11.2011 г. по адм. д. № 13976/2010 на ВАС, VII о. Това разбиране е застъпено също в решение № 10182 от 21.07.2014 г. по адм. д. № 16164/2013 г. на ВАС, VII о., решение № 14045 от 21.12.2015 г. по адм. д. № 14305/2014 г. на ВАС, V о. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение споделя изцяло изложеното и счита, че няма основания да се отклони от цитираната съдебна практика. В обсъждания казус, липсват доказателства за защитен признак, носител на който да е жалбоподателката, което обуславя липса на елемент от фактическия състав на някоя от дискриминационните форми, санкционирани от приложимия закон. Поради това съдът правилно е приел за законосъобразен извода на Комисията за отсъствие на дискриминация в някоя от проявните форми на Закона за защита от дискриминация. Както правилно е посочил съда в обжалваното решение, влошените служебни и лични отношения между жалбоподателката и началникът на РИО - Б. и създадената недобра работна атмосфера в тази връзка, не може да се дефинират като пряка или непряка дискриминация, съответно като форма на тормоз, поради отсъствие на установени релевантни факти, които да обосноват извод за причинна връзка между тези обективни обстоятелства и защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., на който жалбоподателката е носител. Предвид изложеното, доводите на жалбоподателката за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение