Решение № 8710 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5536/2013 г.

Решение № 8710 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5536/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Иван Тодоров Груйкин от гр. София, Министерският съвет /МС/ на Република България /РБ/, чрез процесуалния си представител юрк. Демирев и Министъра на вътрешните работи, против решение № 2610 от 25.02.2013 г., постановено по адм. д. № 1162/12 г., по описа на ВАС, трето отделение, с което са отменени по жалбата на Иван Тодоров Груйкин и Юлиан Атанасов Чолаков, чл. 32, т. 1, т. 2 и т. 3; чл. 35, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11; чл. 39, т. 1 и т. 2 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 26.02.1998 г. (обн. ДВ, бр. 27 от 1998 г., изм. и доп. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г.). В жалбата на Груйкин се излагат доводи за неправилност на решението, поради непроизнасяне по същество на спора и по отношение на незаконосъобразността на съдържанието на оспорените норми, вземайки предвид настъпилото последващо изменение на акта. В жалбата на МС на РБ се излагат доводи за недопустимост на съдебното решение, поради несъобразяване с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, предвид установеното до приключване на производството по делото изменение на оспорените разпоредби. Алтернативно излага доводи за неправилност поради липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на подзаконовия нормативен акт, тъй като същото не е повлияло и не би могло да повлияе върху съдържанието на оспорените разпоредби. В жалбата на Министъра на вътрешните работи се излагат доводи за недопустимост на обжалвания акт, тъй като интересът от обжалването на процесните разпоредби е отпаднал, доколкото след подаване на жалбата същите са изменени и от датата на постановяване на изменението не пораждат действие. Алтернативно се излагат доводи за неправилност на решението. Ответниците - Сдружение с нестопанска цел Гражданска инициатива "Справедливост", Юлиян Атанасов Чолаков и Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията не вземат становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбите на МС на РБ и Министъра на вътрешните работи, а по отношение жалбата на Иван Тодоров Груйкин за недопустимост. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав, след преценка допустимостта и основателността на жалбите, намира че същите са подадени от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което като процесуално допустими следва да бъдат разгледани по същество. Производството пред тричленния състав е повторно и в изпълнение указания на съда, дадени в Решение № 954 от 19.01.2012 г., постановено по адм. дело № 13190/2011 г. на петчленен състав на ВАС. Предмет на оспорване пред тричленния състав са били разпоредбите на чл. 32, т. 1, 2 и 3; чл. 35, т. 1, 2, 4, 5, 7, 8, 9, 10 и 11; чл. 39, т. 1 и 2 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси (Тарифата), одобрена с ПМС № 53/1998 г., изм. с ПМС № 25/2010 г. За да обоснове наличието на правен интерес от обжалване съдът се е позовал на влязъл в сила съдебен акт - Решение № 954 от 19.01.2012 г., постановено по адм. дело № 13190/2011 г. на петчленен състав на ВАС, който е задължителен за съда при повторното разглеждане на делото. Настоящият петчленен състав намира, че обжалваното решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а производството прекратено, поради липса на предмет. Оспорените пред първоинстанционния съд разпоредби на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси (Тарифата), одобрена с ПМС № 53/1998 г., изм. с ПМС № 25/2010 г. са действащи съм момента на образуване на съдебното производство по оспорването им. С ПМС № 67/29.03.2012 г. за изменение и допълнение на Тарифа 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ са изменени оспорваните разпоредби на чл. 32, т. 1 - 3, като са предвидени отделни хипотези в букви към всяка от т. 1 - 3, а чл. 35 и чл. 39 са цялостно с различно съдържание в сравнение с редакцията към момента на оспорване. Съгласно § 36 ЗР на ПМС 67/2012 г. постановлението влиза в сила в деня на обнародването му в ДВ, което е станало в ДВ 23/3.04.2012 г. Към момента на постановяване на Решение № 954 от 19.01.2012 г., на петчленен състав на ВАС, по адм. дело № 13190/2011 г., цитираното изменение на оспорените разпоредби не е съществувало в правния мир, поради което неправилно тричленния състав е приел, че е обвързан в частта на наличието на правен интерес от посоченото решение. Действително към момента на подаване на жалбите въз основа на които е образувано производството по делото, оспорените разпоредби са били част от позитивното право, но към момента на постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, те не са част от действащото право, поради тяхното изменение. Както многократно е приемал в практиката си ВАС /Определение № 11596/21.09.2012 г., на петчленен състав, първа колегия, по адм. д. № 9990/12 г., Определение № 3578/14.03.2013 г., по адм. д. № 3017/13 г., трето отделение, Определение № 7157/25.05.2011 г., по адм. д. № 3821/11 г., на петчленен състав и др./, съдебното решение, с което се отменя нормативен акт, няма обратно действие. С него не се премахват породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който съдебният акт влезе в сила и в бъдеще, защото по силата на закона такова съдебно решение има действие само занапред. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение - чл. 195, ал. 1 от АПК. След като оспорените норми на нормативния административен акт са изменени с друг последващ нормативен административен акт, който регулира същите административни правоотношения, оспореният пред съда подзаконов нормативен акт вече не е част от позитивното право и липсва предмет на първоначалната жалба, отпада правният интерес от съдебна защита, защото липсва непосредствено засягане на субективни права, регулирани от изменения нормативен акт. Следователно към 3.04.2012 г. обжалваните разпоредби на чл. 32, 35 и 39 от Тарифа 4 в редакцията им към момента на обжалване са престанали да бъдат част от действащото право. След тази дата посочените текстове са действащи в редакцията, съобразно измененията с ПМС № 67/2012 г. По същество от административния орган са оттеглени разпоредбите в редакцията действаща до 3.04.2012 г. и липсва предмет на обжалване, поради което оспорването е следвало да бъде оставено без разглеждане, а производството пред тричленния състав прекратено. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК относно оспорване на подзаконови нормативни актове без ограничения във времето е относима само към действащи, но не и към отменени, респ. изменени, които не са част от действащото право към момента на произнасяне на съда. Без правно значение е дали в новите редакции на текстовете има подобни или идентични на оспорваните разпоредби, тъй като същите могат да се оспорват на самостоятелно правно основание, след надлежно спазване на чл. 181 и сл. АПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия