Решение № 451 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6653/2013 г.

Решение № 451 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6653/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Калина Георгиева Жекова от гр. Варна против Решение № 349/18.02.2013 г., постановено по адм. дело № 4169/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Отказ рег. № 44391/19.10.2012 г. на Началника на Отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР гр. Варна за регистрация на лек автомобил марка "Мерцедес Бенц", модел "А-15", с номер на рама WDD1690311J497676. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният отказ бъде отменен. Ответникът - Началникът на Отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР гр. Варна, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на Калина Георгиева Жекова от гр. Варна срещу Отказ рег. № 44391/19.10.2012 г. на Началника на Отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР гр. Варна за регистрация на лек автомобил марка "Мерцедес Бенц", модел "А-15", с номер на рама WDD1690311J497676. За да постанови този резултат, съдът е приел, че след като ЕО сертификата за съответствие на автомобила е с изтекла валидност, са налице предпоставките на закона за постановяване на оспорения отказ за регистрация. Изложени са мотиви, че в случая се касае за регистрация, а не пререгистрация на превозното средство, при което и пред органа за регистрация следва да бъдат представени изискуемите от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г.) документи, между които и валиден ЕО сертификат за съответствие, издаден от производителя, съгласно Наредба № 60 от 24.04.2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Крайният извод на съда е, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд гр. Варна е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките за постановяване на оспорения отказ. С разпоредбите на чл. 143 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наредба № I-45/24.03.2000 г. законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Новелата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП предписва, че ППС се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Процедурата по извършване на регистрацията е регламентирана в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, издадена от министъра на вътрешните работи, чийто чл. 5, чл. 12 и чл. 13 предписват необходимите за представяне от собственика документи и дължимите от компетентните органи задължителни проверки за идентификация на МПС. При установения императивен режим за регистрация на ППС, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. По делото няма спор, че за лек автомобил марка "Мерцедес Бенц", модел "А-15", с номер на рама WDD1690311J497676 пред контролните органи не е представен валиден сертификат за съответствие, издаден от производителя, съгласно изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., който факт правилно е квалифициран като правоизключващ претендираното от касаторката материално право. Нормативните изисквания се прилагат при всяка регистрация, независимо дали е първоначална или последваща и къде е била извършена. Неотносимо към предмета на спора е и представеното пред настоящата инстанция удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите-членки на ЕС, друга държава - страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, тъй като същото е с дата на издаване 03.09.2013 г. и не е представено пред административният орган с искането за регистрация на автомобила. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. От представените по делото доказателства и относимата правна уредба се установява, към момента на инициирането на производството по регистрация, издаването на отказа и приключването на устните състезания пред първоинстанционният съд не е доказано наличието с надлежни документи на комулативно изискуемите предпоставки за извършването на исканата регистрация. Това от своя страна налага да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 143, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нерегистриране на превозното средство. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Варна съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение