Решение № 4662 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2016 г.

Решение № 4662 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т. Т. против решение № 574/16.12.2015 г., постановено по адм. д. 844/2015 г. по описа на Административен съд - П. (АС-П.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е нищожно, а при условията на алтернативност и като неправилно поради нарушение на вътрешното убеждение на съдията и незаконосъобразност - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които първата инстанция е допуснала нарушение като не е отчела наличието на подписано от него заявление за достъп до обществена информация идентично с изпратено такова и по електронна поща. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение като нищожно или като унищожаемо. Подробни, но не юридически обосновани съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и допълнителни писмени заявления. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът административният ръководител на Окръжна прокуратура - П. оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 574/16.12.2015 г., постановено по адм. д. 844/2015 г. по описа на АС - П. е отхвърлена жалбата на С. Т. против изричен отказ на административния ръководител на Окръжна прокуратура - П. - Окръжен прокурор - П. за предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена информация във връзка с адм. д. № 276/2014 г. по описа на АС - П. Административният съд е приел, че като е постановил прекратяване на преписка № 1027/2015 г. ответникът е действал съобразно указанията, дадени му с влязло в сила съдебно решение № 354/3.07.2014 г., постановено по адм. д. 276/2014 г. по описа на АС - П. Обстоятелството, че С. Т. не се е явил лично в окръжна прокуратура и не подписал подаденото от него заявление за достъп до обществена информация правилно е преценено от задължения субект. Решаващият съд е приел, че по делото не се установява подаването на подписано заявление, а само по електронен път. Представените по делото подписано заявление АС - П. е приел, че не задължава ответната страна да се произнесе по него, защото е разпечатано ново заявление без входящ регистрационен номер и не е ясно дали е подавано въобще. Така постановено съдебно решение е действителен съдебен акт, но е неправилно и незаконосъобразно. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно касационното оплакване за нищожност на обжалваното съдебно решение. Съдебното решение е постановено от съдебен орган в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона процедура след надлежно сезиране от заинтересовано лице. Изготвено е в писмена форма, съдържа всички реквизити на съдебен акт, съгласно процесуалните закони и е подписано от административен съдия. Мотивите, които са изложени към него са съдържат последователни логически конструкции и липсват белези за вътрешно противоречие или неясна мисъл, независимо, че правните изводи противоречат на материалния закон не са налице основания за прогласяването на съдебния акт за нищожен. Пред първоинстанционния съд по делото не е бил налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че на 25.01.2014 г. С. Т. е подал заявление в 17 точки за достъп до обществена информация до Окръжна прокуратура - П., на което е отказано да му бъде предоставен достъп с писмо № 00455/2014 г. от 21.02.2014 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - П. Това писмо е отменено с влязло в сила съдебно решение № 354/3.07.2014 г., постановено по адм. д. 276/2014 г. по описа на АС - П., потвърдено с решение № 6898/10.06.2015 г., постановено по адм. д. 12376/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Със съдебното решение е върнато делото като преписка на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - П. за ново произнасяне при съобразяване с мотивите му, в които е посочено изрично, че следва да се предостави 3-дневен срок за подписване на заявлението от С. Т. и отстраняване на други недостатъци (неконкретизирани) като след отстраняване на тези недостатъци на заявителя се предостави исканата информация, а ако липсва такава да се препрати на органа, който разполага с нея. В изпълнение на съдебното решение в окръжна прокуратура е образувана пр. пр. 1027/2015 г. по описа на Плевенска окръжна прокуратура, по която на С. Т. са изпращани указания да се яви лично и да подпише заявлението си в 17 точки. Административният съд е приел за установено, че С. Т. не е намерен, за да му се връчат указанията и не се е явил лично, за да подпише заявлението си. Установена е двустранна кореспонденция между Окръжна прокуратура - П. и С. Т. по повод заявлението му за достъп до обществена информация в 17 точки. В резултат на тези процесуални действия са изготвени две Постановления от 5.08.2015 г. и от 20.08.2015 г. по пр. пр. 1027/2015 г. с различни мотиви, но идентично съдържание на диспозитива, с която се прекратява преписката поради неподписване на заявлението за достъп до обществена информация. При така установената правилно фактическа обстановка АС - П. е формирал незаконосъобразни правни изводи. Заявлението от 25.01.2014 г. е подадено в писмена форма и е с обозначен автор - С. Т. По повод това заявление е постановен отказ, който е оспорен от С. Т. по съдебен ред и е отменен с влязло в сила съдебно решение. В нито един момент не е възникнало съмнение относно авторството на заявлението и това е ясно както от провежданите процесуални действия пред АС - П., така и от Окръжна прокуратура - П. Изискването за лично полагане на подписа върху оригиналния първи екземпляр на заявлението не намира законово основание. Правилно в обжалваното съдебно решение АС - П. е цитирал чл. 25 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ в действащата му редакция, от които следва, че личния подпис не е задължителен реквизит на заявлението за достъп до обществена информация. Незаконосъобразно и без да отчита принципа за прилагане на специалната норма решаващият съд се е позовавал на общото правило на чл. 30 от АПК, за да обоснове необходимостта от собственоръчен или електронен подпис за потвърждаване на подадено писмено искане. На основание чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая изпращането на указания до С. Т., които не са получени, са приети за установени като факти от първата инстанция. Само при тези факти прекратяването на производството, образувано по заявление за достъп до обществена информация, поради неизпълнение на указанията в срок се явява незаконосъобразно. Следва изрично да бъде посочено, че единственото ясно и недвусмислено указание е за подписване лично на заявлението, но не и за отстраняване на други недостатъци. За да остави без разглеждане искане и да се прекрати административното производство без произнасяне по същество е необходимо да са получени от молителя указанията до него и да е изтекъл предоставения му срок. В случая АС - П. е приел, че указанията са изпратени, но не и че са получени. Съгласно чл. 30 от АПК когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява. Следователно от установените от АС - П. факти тази процедура не е спазена. Само това констатирано нарушение е достатъчно основание за отмяна на оспореното прекратяване и в този смисъл обжалваното съдебно е несъмнено неправилно и незаконосъобразно. Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат изложени и допълнителни съображения относно правилното приложение на материалния закон. Съгласно чл. 29, ал. 1 от АПК (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване. Според специалния закон - ЗДОИ заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация и 4. адреса за кореспонденция със заявителя (чл. 25 от ЗДОИ). Заявлението от 25.01.2014 г. на С. Т. отговаря на изброените изисквания, предвидени в специалния закон. На тези изисквания отговоря и потвърждението на това заявление, направено съобразно указанията на АС-П. и материализирано в заявление, изпратено по електронна поща (л. 39 от адм. 844/2015 г.), получаването на което е потвърдено с писмо от зам. окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - П. (л. 44 от адм. 844/2015 г.). За кореспонденцията по ЗДОИ не се изисква ползването на електронен подпис. ЗДОИ се прилага за процедури по достъп до обществена информация, а Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) за всички процедури с изключение на изрично обозначените в закона. На практика към ЗЕДЕП препраща чл. 29, ал. 4 от АПК, но първата алинея на тази разпоредба предвижда възможност в специален закон (какъвто е ЗДОИ) да се уредят различни изисквания към исканията за образуване на административно производство. В подкрепа на това тълкуване е и последвалата подаването на първоначалното заявление законодателна промяна, предвиждаща изрично липсата на необходимост от електронен подпис. С. чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на ЗЕДЕП. Допълнително следва да бъде посочено, че не е ясно от какво са произтекли съмненията относно самоличността на подателя на заявлението при положение, че е налице изобилна кореспонденция между двете страни по спора и участие по предходен съдебен процес по повод същото заявление. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в противоречие с материалния закон АС - П. приема, че сезираният с искането субект като задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ е постановил законосъобразен акт като е прекратил производството по подадено и регистрирано заявление само защото не е подписано лично дори без да са получени указания за това. Само за пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че представлява нарушение на административното производство постановяването на два акта от две различни дати с различни мотиви по едно заявление. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отменени и двете постановления на Окръжна прокуратура - П., с което е прекратено производството по заявлението от 25.01.2014 г. на С. Т., а делото да бъде върнато като преписка за произнасяне с акт по същество и при правилно приложение на ЗДОИ. При изпълнение на настоящото съдебно решение от администрацията на АС - П. следва да бъде съобразено, че адм. д. 675/2015 г. по описа на АС - П. заедно с приложените към него дела, е приложено към адм. д. 844/2015 г. по описа на АС - П., съгласно определение от открито съдебно заседание от 9.12.2015 г. по адм. д. 844/2015 г. на АС - П., но тези дела нямат абсолютно никакво отношение към спора по адм. д. 844/2015 г. По водене на делото пред С. Т. не претендира разноски, поради които с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,