Решение № 19 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1709/2020 г.

Решение № 19 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1709/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 110 от 24.01.2020 г. по гр. д. № 1393/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 1305 от 05.04.2019 г. по гр. д. № 14315/2017 г. на Пловдивски районен съд, като вместо него е постановено ново решение, с което на основание чл. 109 ЗС Х. Х. П. е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Г. В. Т. - собственик па първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица] на 1/3 идеална част от поземления имот, да упражнява собственическите си права, като премахне застрояването в североизточната част на описания поземлен имот, върху площ от около шест кв. м., разположена по протежение на регулационната граница откъм [улица]между жилищните сгради на [улица] 51, осъществено незаконно чрез включване на описаната част от поземления имот в застроената площ на съществуващата в имота сграда, заснета с идентификатор **** /стар идентификатор ****/; както и като премахне тръбна инсталация - водопровод и отвод на канална вода, преминаваща през едно от жилищните помещения на първия жилищен етаж на описаната по-горе жилищна сграда, както и тръбна инсталация, преминаваща външно по северната фасада на жилищната сграда. Касационната жалба е подадена от ответника Х. Х. П. чрез пълномощника му адв. В. К.. Поддържа се, че решението е недопустимо и неправилно. Недопустимостта е обоснована с доводи за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, както с нарушение на принципа на диспозитивното начало чрез произнасяне по непредявен иск. По иска за премахване на сградата изтъква, че решението е основано на погрешно възприето заключение на вещото лице относно вида на двата прозорци /двукрили или трикрили/ и оттам неправилно изчисляване нарушението на нормите на осветеност. По отношение на иска за премахване на вътрешната ВиК инсталация сочи необсъждане на събраните доказателства, а именно разрешението за строеж за преустройството, свидетелските показания, сочещи, че ищецът е бил съгласен с извършваното преустройство, както и на посочената от вещите лица възможност тръбите да бъдат изолирани, а не премахвани. Ответникът Г. В. Т., чрез пълномощника му адв. С. В., оспорва жалбата. С определение № 498 от 16.11.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решението за преценка допустимостта на решението в частта, касаеща премахването на външната тръбна ВиК инсталация; по останалите два иска - за премахване на пристроената част от 6 кв. м. и по иска за премахване на вътрешната ВиК инсталация, преминаваща през жилищно помещение на ищеца касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка, а също и на задължението му служебно да пристъпи към събиране на доказателства за проверка обосноваността на фактическите констатации на първата инстанция когато такова оплакване е въведено в жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС. Ищецът Г. В. Т. е собственик на първи жилищен етаж от жилищната сграда и твърди, че ответникът е извършил незаконно пристрояване на стопанската постройка в имота, представляваща самостоятелен обект с идентификатор № ****, със застроена площ 14 кв. м., на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж, долепена до жилищната сграда. Според ищеца постройката е била с площ от около 9 кв. м., но ответникът без правно основание преместил източната й стена на регулационната граница на имота, с което увеличил застроената площ на постройката с около 6 кв. м. и по този начин тя затваря изцяло единия от прозорците на североизточното помещение в жилището му и го лишава от необходимото естествено осветление. На второ място твърди, че ответникът, който е собственик на втория жилищен етаж от сградата, е изградил тръбна инсталация за водоснабдяване и за отвод на канална вода, преминаваща от избения етаж през жилището на ищеца до втория етаж на сградата, както и от външна страна по северната фасада на сградата. Прокараната ВиК инсталация е причинила наводняване, от което са нанесени имуществени вреди - нарушена мазилка, шпакловка, боядисване, мухъл и невъзможност да бъде ползван имотът по предназначението му. Иска се премахване на достроената част от 6 кв. м., както и премахване на изградените тръбни инсталации - едната от избения етаж през жилищните помещения на първи етаж до втори и трети жилищни етажи, а другата - по външната северна фасада на жилищната сграда. Установено е, че ищецът Г. В. Т. е собственик /въз основа на договор за продажба от 2008 г. / на първия жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, в [населено място] на [улица], заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от правото на собственост върху посочения поземлен имот. Ответникът е собственик на останалите 2/3 идеални части от поземления имот, на втория жилищен етаж от жилищната сграда, както и на постройка, заснета като "хангар, депо, гараж", с идентификатор **** /стар идентификатор ****/. Ответникът, ползващ помещенията в избения етаж на процесната сграда, е осъществил тръбна инсталация - водопровод и отвод на канална вода, която преминава открито през жилищно помещение в собствения на ищеца имот на първия жилищен етаж и достига до собствения на ответника втори жилищен етаж, които обстоятелства не са спорни между страните. От заключението на извършените пред районния съд единична и комплексна технически експертизи е установено, че осъществената от ответника вътрешна тръбна инсталация - водопроводна тръба - вертикала и канализационна тръба - вертикала, преминават открито през югозападното помещение в жилището на Г. Т.. Това помещение фактически се ползва като спалня, а по проект е предвидено за кухня-столова, като отделно от него е предвидено "помещение за готвене", непосредствено до което по проект се предвижда баня и тоалетна. Помещението няма характер на санитарно такова и преминаване на обслужващи друго жилище водопроводни и канализационни тръби през него, въззивният съд е приел за недопустимо /съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗУТ, санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти, се допуска само в жилището, което обслужва/. Приел е, също така, че осъществената по този начин водопроводна и канална инсталация, подложена на вибрации от протичащата през нея течност, създава пречки за ползване на жилищните помещения, тъй като нарушава здравно-хигиенните норми за допустими нива на шум; наред с това създава опасност от наводнения, както и поява на опасни за здравето мухъл и плесени. Въз основа на това съдът е заключил, че осъществената от ответника тръбна инсталация - водопровод и отвод на канална вода, преминаваща през жилищни помещения на първия етаж, създава неоснователни пречки за ищеца да ползва по предназначение собствения си първия жилищен етаж от сградата. Затова е уважил иска за премахването й. Без да изложи някакви допълнителни съображения, с диспозитива си съдът е уважил и иска за премахване на външните ВиК отклонения - тези по северната фасада на сградата. Съдът не е посочил в мотивите си, но по делото е установено, че за преместването на ВиК вертикални щрангове има издадено разрешение за строеж 2001 г.; към този момент ищецът Г. Т. не е бил собственик на жилището на първия етаж; собственик е била праводателката му А. Х. Г. - сестра на касатора, а ищецът е бил неин наемател; необходимостта да се изграждат тези щрангове е предизвикана от извършено по-рано по нареждане на собственичката прерязване на преминаващи тръби и оставане жилището на ответника без водоснабдяване. На следващо място съдът е приел, че притежаваната от ответника постройка с идентификатор ****, находяща се в североизточната част на поземления имот, между жилищните сгради с адреси на [улица] 51, от две страни, и източната регулационна линия на имота - от трета страна, е реализирана без необходимото за това разрешение. Липсва съгласие на собствениците на сградите, както в процесния имот, така и в съседния от север имот, с който е налице свързано ниско застрояване. Наведените твърдения кога и кой фактически е реализирал строежа съдът не е обсъждал; изтъкнал е, че ответникът като собственик на тази постройка, който допуска и поддържа фактическото състояние в имота, е пасивно легитимиран по предявената негаторна претенция в случай, че от същото се създават пречки за ищеца да упражнява собственическите си права. Намерил е за установено от заключението на техническата експертиза, че процесната постройка изцяло се закрива един от прозорците /на северната фасада/ на североизточното помещение в жилището на ищеца. По този начин се намалява естественото осветление на стаята. Според чл. 113 на Наредба № 7/22.12.2003 г. стаите и кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните. Вещото лице е посочило, че стаята е с площ 11 кв. м. и се ползва за спалня. Необходимата площ за осигуряване естествена осветеност е 1, 57 кв. м. /1/7 от 11 кв. м. /; според заключението стаята има "два двукрили прозореца" с обща площ 3 кв. м., следователно затварянето на който и да е от тях би довел до несъответствие с установените минимални норми за осветеност на помещението. Тук съдът е констатирал, че не е ясно въз основа на какво първата инстанция приема, че единият прозорец е трикрил. По изложените съображения въззивният съд е обосновал извод, че процесната постройка с идентификатор ****, собственост на ответника, закрива изцяло северния прозорец в североизточното помещение в жилището на ищеца, с което създава пречки за упражняване правото на собственост на последния, поради което претенцията за премахване на част от застрояването е основателна. По основанията за допускане на касационно обжалване. Първо, решението е недопустимо в частта, касаеща премахването на външната тръбна ВиК инсталация. Този иск е отхвърлен от първоинстанционния съд /както и всички останали искове/, но срещу неговото отхвърляне липсват оплаквания във въззивната жалба на ищеца Г. Т.; в жалбата, при очертаване предмета на обжалване, са посочени само отхвърления иск относно достроената част от 6 кв. м. на стопанската постройка и относно изградената тръбна ВиК инсталация, преминаваща през жилищното помещение на ищеца към втория етаж на къщата. При това положение, в съответствие с правомощията си по чл. 269, пр. 2 ГПК въззивният съд не е имал основание да се произнася по този иск, тъй като по него е постановено отхвърлително решение, което не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила. Въззивното решение в тази част подлежи на обезсилване като постановено в нарушение на диспозитивното начало и на силата на пресъдено нещо. Второ, по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Трайно установена е практиката на Върховния касационен съд, че въззивният съд е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка, като направените въз основа на тях фактически изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени. Освен това, съдът е длъжен да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В цитирания смисъл са: Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г. о., Решение № 156 от 21.06.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г. на ІV г. о., Решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ІІ г. о., Решение № 214 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 2345/2016 г. на І г. о., Решение № 138 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 5715/2013 г. на ІV г. о. и др. Тази практика следва да бъде споделена и да намери приложение по настоящето дело. По основателността на касационната жалба. І. В частта по иска за премахване на вътрешната ВиК инсталация, преминаваща през жилището на ищеца, въззивното решение е постановено в отклонение от горепосочената практика, без обсъждане на всички правнорелевантни доказателства и без даване отговор на наведените възражения от ответника. Единствените съображения за уважаване на този иск са, че изградените ВиК проводи, минаващи открито през помещението на ищеца, нарушават чл. 40, ал. 2 ЗУТ, който допуска разполагане на санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер само в жилището, което обслужват. Посочено е, че по този начин се създават пречки за ползване на жилищните помещения, тъй като нарушават здравно-хигиенните норми за допустими нива на шум, създават опасност от наводнения и от поява на опасни за здравето мухъл и плесени. Първо, такива твърдения в исковата молба на ищеца не са заявени - не е направено позоваване на чл. 40, ал. 2 ЗУТ /който касае разполагане на помещения, а не на водопроводни и канални проводи/, нито е уточнено в какво се състоят създаваните за ищеца пречки да ползва своя имот. Второ, решаващият съд изобщо не е обсъдил наличието на разрешение за строеж от 2001 г., издадено на ответника, с което е разрешена подмяна и преместване на ВиК вертикалните клонове на триетажната сграда. Не са обсъдени и свидетелските показания, които сочат, че ищецът е дал съгласие за извършваното преместване и е имал свой представител по време на ремонтните дейности. Накрая, не е отдадено никакво значение на становището на вещите лица, че тръбите в жилището на ищеца могат да бъдат скрити, а не премахвани, както и на развитата от ответника теза, че премахването е несъответна по тежест мярка, тъй като ще доведе до лишаване на жилището му от водоснабдяване и канализация, както това вече се е случило в периода 2000-2015 г., отговорност за което има и ищеца. Установява се от данните по делото, че ответникът Х. П. е бил назначен за управител на сградата с решение на Пловдивски районен съд по чл. 32, ал. 2 ЗС с оглед нуждата от необходим ремонт за запазване на сградата. На негово име в това му качество е издадено Разрешение за строеж № 97 от 17.04.2001 г. за подмяна и преместване на ВиК вертикалните клонове, въз основа на проект, одобрен от Община-Пловдив. Към момента на издаване на разрешението за строеж ищецът Г. Т. не е бил собственик на жилището на първия етаж; собственик е била А. Х. Г. - сестра на касатора, е ищецът е бил неин наемател. Също така, видно от мотивите на влязлото в сила Решение от 11.07.2007 г. по гр. д. № 1037/2006 г. на Пловдивски апелативен съд, че необходимостта от повторно изграждане на тези щрангове е предизвикана от извършено по-рано от ищеца по нареждане на собственичката прерязване на преминаващите тръби и оставане жилището на ответника без водоснабдяване /поради това на Х. П. е присъдено обезщетение за невъзможността да ползва жилището си/. В същата насока са и показанията на С. Б., според когото ищецът Т., докато е бил наемател на А. Х., е прекъснал тръбите, които ответника е прекарал за вода и канализация. Фактът, че към момента на извършване на самото монтиране на вътрешната тръбна инсталация през 2014 г. -2015 г. тръбите на първия етаж са били прерязани се потвърждава и от свидетеля С. И., чиято бригада е извършила монтажа. От неговите показания се установява и друго важно обстоятелство, което въззивният съд не е обсъдил, а именно, че ищецът Т. сам е осигурил достъп до помещенията си и чрез свой човек е контролирал извършваните ремонтни дейности. При съвкупна преценка на посочените доказателства и фактически обстоятелства, необсъдени от въззивния съд, се налага извод, че ответникът е предприел действията по подмяна и преместване на вертикалните клонове на ВиК инсталацията в качеството си на управител на сградата, овластен от съда, както и че от страна на ищеца е дадено съгласие за прокарване на вътрешните ВиК отклонения през имота му, още повече, че липсата на такива са дължи на предходни негови действия, признати за противоправни с влязъл в сила съдебен акт. А при наличие на съгласие за създаване на съответното състояние, собственикът не може иска премахването му, дори то да му създава пречки - в този смисъл е практиката по Решение № 34 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 5239/2014 г. на І г. о. Горното е достатъчно за отхвърляне на предявения иск по чл. 109 ЗС. В допълнение може да се посочи, че в случая ищецът не е изложил твърдения и не е ангажирал доказателства за конкретно ограничаване на правото на собственост, произтичащо от преминаването на ВиК проводите. Въззивният съд е приел, че такива са налице само въз основа на посоченото от вещото лице за възможен шум и влага. А последните биха могли да бъдат преодолени не с премахване на инсталацията /което би лишило от водоснабдяване и канализация имота на ответника/, а с нейното изолиране по начина, посочен от комплексната експертиза - скриване на откритите тръби с двойна стена с въздушна междина, запълнени със звукоизолиращ материал съгласно чл. 46, ал. 2 Наредба № 4/2005 г., така както това е сторено на втория и третия етаж от сградата. ІІ. В частта по иска за премахване на достроената част от 6 кв. м. в североизточната част на поземления имот с идентификатор ***, решението също е постановено при непълно обсъждане на доказателствата и без да бъдат изяснени съдържащите се в приетата техническа експертиза на в. л. Б. неточности и несъответствия. Установено е безспорно от писмените доказателства - нотариални актове и скици, че спорната постройка, наречена "барака" в нотариалния акт от 1983 г., е изградена от бащата на ответника в периода 1949-1950 г. Според скица на имота от 1980 г. /л. 15 от първоинстанционното дело/ сградата с площ 9 кв. м. е ситуирана навътре от уличната регулационна линия; по същия начин е отразена и в скицата на поземления имот по одобрената кадастрална карта, издадена през 2010 г. /л. 16 Понастоящем сградата е с площ 15 кв. м. и се намира на уличната регулационна линия /тротоара/. Последното е констатирано както от приетата техническа експертиза, така и при извършени проверки от длъжностни лица на Община Пловдив. През 2017 г. за сградата - гараж с идентификатор **** със застроена площ 14 кв. м. е издадено удостоверение за търпимост, в което е посочено, че строежът е изграден преди 07.04.1987 г. и е допустим по действащите планове, правила и нормативи към момента на построяването му. С оглед на това е спорно кога е извършено т. нар. удължаване на сградата, което според ищеца е довело до затваряне на един от прозорците в неговото жилище и дали това затваряне води до нарушаване на нормите за осветеност на жилищни помещения. По отношение първия проблем - кога и от кого е извършено т. нар. удължаване на сградата въззивният съд не е излагал съображения, приемайки го за ирелевантен, доколкото ответникът е собственик на тази сграда и като такъв поддържа соченото фактическо състояние, а това е достатъчно да обоснове пасивната му легитимация по иска по чл. 109 ЗС. Тези мотиви могат да бъдат подкрепени. Процесуално нарушение е допуснато при обсъждането на заключението на техническата експертиза на в. л. Б., касаещо предизвиканото от сградата закриване на един прозорец и обусловеното от това затъмняване на една от стаите на ищеца. В заключението на в. л. Б. /стр. 5 от него, л. 144 от делото на районния съд/ е посочено, че в спалнята има два прозореца: единият трикрил, който е откъм улицата и другия двукрил откъм разширения гараж, като именно от последния не влиза дневна светлина. Посочено е също така, че според нормативните изисквания стаите и кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните. В случая площта на прозорците в спалнята е 3 кв. м., а площта на стаята е 11 кв. м., т. е. площта на прозорците е 0, 27 от площта на помещението; при затваряне на прозореца към гаража, то площта на прозорците е под необходимия минимум. Същевременно, на стр. 7 от заключението, л. 146 от делото е посочено, че в спалнята на първия етаж, собственост на ищеца, има два прозореца - единият двукрил откъм улицата, а другият също двукрил, който попада в площта на постройката и през него не достига дневна светлина. Към заключението с приложени снимки като на снимката на л. 157 е видно, че прозорецът откъм улицата има три крила, а на снимката на л. 158 е видно, че прозорецът откъм гаража е с две крила. В устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание на 04.10.2018 г. е отразено, че единият прозорец е с три крила, а другият с две крила. Въз основа на тези неточности относно броя на крилата първоинстанционният съд е посочил, че не кредитира заключението в частта, че светлината в тази стая е под необходимия минимум. Този съд е извършил свое изчисление на база посочената площ на прозорците 3 кв. м. и площ на помещението - 11 кв. м., при което е установил, че не е налице нарушение на нормата на осветеност, тъй като трикрилият прозорец откъм улицата осигурява достатъчно осветление. Въззивният съд очевидно не е обърнал внимание на тези мотиви на районния съд, нито е констатирал несъответствието, съдържащо се в заключението на вещото лице. Затова е изтъкнал, че първата инстанция неясно на какво основание приема, че единият прозорец е трикрилен. По този начин съдът не е изпълнил задължението си по чл. 202 ГПК да прецени заключението наред с другите данни по делото и при наличие на съмнение и необходимост от изясняване на обстоятелствата сам да допусне нова експертиза - Тълкувателно решение № 1/2013 г., на ОСГТК, т. 3 Тъй като въпросът дали е налице нарушение на законовите норми за осветеност на помещенията е от определящо значение за изхода на спора и за да не съществува съмнение при разрешаването му, настоящият състав счита, че по делото е необходимо да бъде изслушано заключение на вещо лице, което категорично да установи какви са двата прозореца на стаята на ищеца, каква е площта им и затварянето на единия прозорец от гаража води ли до нарушаване на нормативните изисквания за осветеност на жилищни помещения. Горното обуславя отмяна на постановеното въззивно решение по този иск и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъдат събрани доказателства за посочените по-горе обстоятелства. По разноските. Производството е по три обективно съединени иска по чл. 109 ЗС и разноските следва да се определят въз основа на изхода по всеки от тях. С настоящето решение въззивното решение по единия иск се обезсилва, поради това, че е влязло в сила първоинстанционното решение за отхвърлянето му; вторият иск се отхвърля, а производството по третия иск се връща за ново разглеждане. С оглед на това касаторът има право да получи 2/3 от направените разноски /за защитата по първите два иска, производството по които приключва в негова полза/, а разноските по иска, който се връща за ново разглеждане, ще бъдат определени в зависимост от изхода му. Касаторът Х. П. е направил разноски в настоящето производство в размер на 1200 за адвокатско възнаграждение и 180 лв. за държавни такси или общо 1380 лв. Следва да му се присъдят 920 лв. /2/3 от 1380/. За въззивното производство направените от П. разноски възлизат на 600 лв. и от тях следва да му се присъдят 400 лв. За първоинстанционното производство той е направил разноски 1400 лв. и припадащата се част за двата иска, производството по които приключва, е 933 лв. Така, общо дължимата от ищеца Г. Т. стойност на разноските е 2253 лв. Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.