Решение № 17293 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3141/2011 г.

Решение № 17293 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3141/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ София при ЦУ на НАП против Решение № 4363 от 22.12.2010 г., постановено по адм. дело № 5834 от 2010 г. на Административния съд София - град /АССГ/, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 200906643/23.03.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите, потвърден в обжалваната част с решение № 963/05.07.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ" София. Касаторът счита, че обжалваното от него решение е незаконосъобразно, тъй като в хода на ревизионното производство ревизираното лице не било представило изисканите от него документи, обяснения и удостоверения във връзка с прилагането на СИДДО, поради което с РА правилно бил определен дължимият от ревизираното дружество данък при източника. Моли за отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - "Апри България" ООД, чрез процесуалния представител адв. Б. Попова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил по жалба на "Апри България" ООД гр. София, ревизионен акт № 200906643/23.03.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите, само в частта, потвърдена с решение № 963/05.07.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ" София. Предмет на жалба пред АССГ е само РА в частта, в която е определено задължение за данък по чл. 195, ал. 1 ЗКПО за 2008 г. в размер на 11 369,07, ведно с начислени лихви в размер на 2486,86 лв., в която част същият РА бил обжалван пред решаващия орган. В останалата си част РА е влязъл в сила като необжалван по административен, съответно и по съдебен ред. Законосъобразни са изводите на съда относно действителността на постановеното потвърждаващо решение на директора на Д "ОУИ" София. В рамките на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК и на основание чл. 156, ал. 4 ДОПК е налице непроизнасяне на решаващия орган и оттам мълчаливо потвърждаване на РА в обжалваната негова част по административен ред. Решението на директора на Д "ОУИ" от 05.07.2010 г., с което изрично се потвърждава РА в обжалваната му част, е постановено по реда на чл. 156, ал. 6 ДОПК - в рамките на 7-дневния срок за изпращане на преписката в съда, който е започнал да тече на 29.06.2010 г., когато е подадена жалбата на ревизираното дружество против РА, до АССГ. Жалбата до АССГ е допустима, подадена е в рамките на 30-дневния срок по чл. 156, ал. 5 ДОПК. Съдът е установил фактическа обстановка, която е безспорна. Ревизираното лице и ответник по касация "Апри България" ООД, местно ЮЛ, във връзка със сключени договори за консултантски и технически услуги, е изплатило възнаграждения на 1/ "Апри" АД Италия - по фактура № 15/03.03.2008 г. на стойност 48 154,16 евро с левова равностойност 94 181,35 лв. и на 2/ "Анчи Идеали Брюксел" Белгия по фактура № 02/08F/03.07.2008 г. на стойност 2993 евро с левова равностойност 5853,80 лв. и по фактура № 03/08F/22.07.2008 г. на стойност 6982 евро с левова равностойност 13 655,61 лв. Според вида на извършваните услуги - технически услуги и консултантски услуги, и на основание чл. 12, ал. 5, т. 4 вр. с § 1, т. 9 ДР ЗКПО, обосновано и законосъобразно е прието, че тези доходи, начислени от местно юридическо лице, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната. Съгласно чл. 195 ЗКПО /в ред., бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г./ доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 ЗКПО, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника. Приходните органи приели, че дружествата - доставчици на услуги и получатели на доходи от източник в РБ не са спазили процедурата и правилата по чл. 137 - 139 вр. с чл. 142 ДОПК /ред., ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) за избягване на двойното данъчно облагане и прилагане на СИДДО с Италия и Белгия, поради което приели, че платец на дохода е ревизираното лице, което са обложили с окончателен данък при източника, начислена е лихва за забава поради невнасяне на данъка в срок. За да отмени ревизионния акт в обжалваната му част, съдът е приел за основателни възраженията на жалбоподателя, че в хода на ревизионното производство е следвало да се приложат Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, сключени между РБ и Република Италия и между РБ и Кралство Белгия. Съдът се е позовал на приети писмени доказателства в хода на съдебното обжалване като е направил извод, че двете дружества, получатели на възнаграждения за технически услуги - "Апри" АД Италия и "Анчи Идеали Брюксел" Белгия са чуждестранни дружества и местни лица по смисъла на чл. 136, т. 1 ДОПК, съответно на Италия и Белгия. Приел е също, че са налице и другите предпоставки по чл. 136 ДОПК - дружествата са притежатели на доходи от източник в РБ, не притежават място на стопанска дейност в РБ, изпълнени са особените изисквания за прилагане на двете СИДДО, съответно с Италия и Белгия. Тези изводи на съда се подкрепят от събраните доказателства, обосновани са и законосъобразни. Тези изводи не се оспорват от касатора, чието единствено касационно оплакване е свързано с липсата на данни за достигане до тези фактически и правни изводи към момента на извършване на ревизионното производство. Оплакването е неоснователно. Съдът е действал като инстанция по съществото на спора и в изпълнение на правомощията си като такава е събрал достатъчно доказателства, въз основа на които, при условията на пълно доказване, е приел, че пред него са удостоверени основанията за прилагане на СИДДО и са налице основанията за прилагане на СИДДО. Съобразена е разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ДОПК като е прието, че при извършената ревизия обстоятелствата по чл. 136 ДОПК се удостоверяват пред органа по приходите, без да се подава искане по образец и по реда на чл. 137 - 139 ДОПК. В случая това не е сторено в хода на ревизията, но щом тези обстоятелства са надлежно удостоверени в хода на съдебната фаза по обжалване на РА, изводът за незаконосъобразност на РА в частта, в която са определени данъчни задължения от данък при източника, в нарушение на СИДДО между РБ и Република Италия, и РБ и Кралство Белгия, се явява правилен. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски не се дължат - за касатора, поради неоснователността на жалбата му, а за ответника - поради липса на данни за направени разноски в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,