Решение № 88651 от 3.1.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002103258/2023 г.

Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. ВКС разглежда молбата на Б. С. за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение на Софийски районен съд по гр.д. №88651/17 г. от 15.04.22 г., на осн. чл.303, ал.1, т.5 ГПК. С влязлото в сила решение е признато на осн. чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че молителят като ответник по иска дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2322, 34 лв. – главница, формирана от неплатеното задължение за доставена топлинна енергия за посочения топлоснабден имот през посочения период от време и от стойността на услугата за дялово разпределение за същия имот и същия период, ведно със законната и мораторната лихва върху главницата. В молбата се сочи и в съдебно заседание се поддържа, че към датата на постановяване на неприсъственото решение не са били налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК, тъй като с молба от 14.04.2022 г. молителят като ответник по исковете не е възразил делото да се гледа в негово отсъствие, оспорил е исковете и е изразил становище по допускането на сочените от ищеца доказателства. Молбата е приложена късно по делото – на 19.04.22 г., но допуснатата грешка в администрирането й не следва да влече неблагоприятни последици за ответника по исковете. Липсата на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение обосновава осн. по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, както е прието в решение на ВКС, трето г.о. по гр.д. №112/21 г., за сходен с процесния случай. Ответникът по молбата „Топлофикация София“ АД я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното по основателността й: Софийски районен съд /СРС/ е постановил неприсъствено решение по гр.д. №88651/17 г. в о.с.з на 15.04.22 г. В мотивите на решението е посочил, че ответникът Б. С. не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се е явил лично или чрез представител в насроченото открито заседание на 15.04.22 г. и не е направил изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие. След като е констатирал наличието на предпоставките по чл.238, ал.1 ГПК, СРС е намерил за основателно направеното от пълномощника на ищеца с писмена молба от 14.04.22 г. искане за постановяване на неприсъствено решение, с което е уважил исковете. По делото с резолюция на районния съдия от 19.04.22 г. е приложена цитираната в молбата за отмяна молба на ответника Б. С. №25031877/14.04.22 г., с отбелязване от деловодителя, че е приета в деловодството на съда на 18.04.22 г. С тази молба ответникът е посочил, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, оспорил е исковете и е изразил становище по исканията на ищеца за събиране на доказателства. Или в процесния случай / както и в този, разгледан в цитираното в молбата за отмяна р. по гр.д. №112/21 г. на ВКС, трето г.о./ твърдяното от молителя нарушение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК се изразява в неправилно приложение на чл.238, ал.1 ГПК. Районният съд е постановил неприсъствено решение, въпреки че не са били налице предпоставките за това, видно от приложената своевременно подадена молба на ответника от 14.04.22 г. С това е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи правото на участие и защита на ответника в съдебното производство, по което е постановено неблагоприятното за него окончателно неприсъствено решение. Поддържаното от молителя основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК се установява от данните по делото, затова оспореното влязло в сила решение следва да бъде отменено и делото – върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения ВКС на РБ, трето г.о.