Решение № 4838 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2017 г.

Решение № 4838 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново против Решение № 2/30.01.2017 г. /годината е погрешно посочена в решението като 2016 г./, постановено по административно дело № 439/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т. С оспореното решение е отменен Ревизионен акт № Р - 04001215007072 - 091 - 001/17.03.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, в частта, потвърдена с Решение № 183/13.06.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново, с която по ЗДДС за данъчни периоди м. 05, 06 и 07.2015 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 601,72 лева, като е установен ДДС за внасяне в размер на 20,00 лева и са начислени лихви в размер на 1,43 лева, а приходната администрация е осъдена за разноски. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът е допуснал нарушения по преценка на доказателствата, което е довело до неправилно установена фактическа обстановка, а от там и до неправилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни съображения, с които се оспорват правните изводи на съдебния състав относно наличието на предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по процесните доставки. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт и се присъди съответното по размер юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна, "Т. Е. Т. България" ЕООД се представлява от адвокат Костадинов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмени бележки. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на "Т. Е. Т. България" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит, както следва: 1. За данъчен период м. 05.2015 г. по фактура № 6246/09.04.2015 г., издадена от "Булмон 2" ЕООД с предмет доставка на "Съоръжение - трафопост, масивна сграда за трансформаторен пост площ 10 кв. м., трафопост тип - КТП 20/0,4 КW, ведно с кабелно ел. захранване 20 КW в поземелен имот № 156001, с. Т." и 2. За данъчен период м. 07.2015 г. по доставки от "А. С." ЕООД по 11 броя фактури с предмет "Компоненти за системи за охрана по опис". След анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, съдът е установил релевантните факти относно спорния въпрос - налице ли са реално осъществени доставки на съоръжението, което е индивидуално определено и на компонентите за системи за охрана. Съдебното решение е подробно мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства и поддържаните от страните доводи. Оспореното решение е постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби. Съдът е отменил ревизионния акт, след като е извършил пълна проверка за неговата законосъобразност. Приел е, че актът е издаден от компетентни органи, в съответната форма по чл. 120, ал. 2 ДОПК и без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но е материално незаконосъобразен, тъй като е отречено право на приспадане на данъчен кредит по фактури, които обективират реално осъществени доставки. Относно фактурите, издадени от "А. С." ЕООД за доставка на компоненти за системи за охрана по опис, са установени следните факти: Предмет на фактурите са родово-определени вещи, собствеността върху които е предадена чрез предаването им като способ за индивидуализацията, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Установено е, че между "А. С." ЕООД и "Е. Т. Е. България" ЕООД е сключен договор от 16.07.2015 г. с предмет доставка на компоненти за системи за охрана, към всяка от фактурите е представен опис, в който отделните компоненти са подробно описани и приемо-предавателен протокол, чиято дата съответства на датата на издаване на фактурите. Правилно протоколите като частни удостоверителни документи са ценени от съда, наред с останалите събрани по делото доказателства, тъй като данните, съдържащи се в тях са в унисон с дадените от доставчика обяснения, а авторството на подписите не е било оспорено по съответния ред. Независимо, че в протоколите не са описани конкретните компонентни, то в същите е записана изрично съответната фактура с номер и дата на издаване, към която има подробен опис, както и е отбелязано, че стоките се предават и приемат без забележки и възражения относно количеството и качеството им. Косвени индиции за реалност на тези доставки са обстоятелствата, установени от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, а именно за извършено плащане на сумите по фактурите по банков път, редовно извършено от доставчика и получателя счетоводно отразяване на заприхождаването и изписването на стоките, както и отразяването им справките - декларации по ЗДДС и в дневниците за продажби и покупки. Вещото лице е установило и последваща реализация на компонентите от страна на ревизираното дружество, което е издало фактури за продажбите на трети лица, които са декларирани по съответния ред, отчетени са приходи и е начислен ДДС. П. тези факти, законосъобразно съдебният състав е установил наличие на всички елементи от фактическия състав, обуславящ признаване право на данъчен кредит по спорните фактури. Позовал се е на практика на СЕС по дела С - 18/13 и дело С - 285/11, съгласно които данъчната администрация може да откаже да признае право на приспадане на данъчен кредит в този случай, само когато установи обективни данни за наличието на измама от страна на ревизираното лице, каквито данни не са доказани. Относно фактурата, издадена от "Булмон 2" ЕООД и имаща за предмет доставка на съоръжение - трафопост, основният спорен въпрос е свързан не толкова с липсата на реалност на доставката, а с липсата на прехвърляне на право на собственост върху съоръжението, предвид неспазената фирма за действителност на сделката. Не е спорно по делото, че първоначално трафопостът е бил собственост на физическо лице, което в последствие го е прехвърлило на доставчика "Булмон 2" ЕООД посредством договор за отстъпено право на строеж. Приходните органи оспорват валидността на този договор, с твърдението, че същият е нищожен, тъй като съоръжението било завършено, тоест нямало как да се прехвърли право на строеж на завършен обект, респективно твърдят, че доставчикът не може да се легитимира като собственик на трафопоста. Не е спорно също така, че между доставчика и ревизираното дружество е сключен договор за продажба на съоръжението, подписан е приемо-предавателен протокол за предаването му и същото се намира в разпореждане на получателя, като предназначението му е за ел. захранване на обект "Бензиностанция, газстанция, автомивка, ТИР - паркинг и ОО". Изготвено е заключение от вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза, при която е установено наличие на съоръжението в поземлен имот № 156001, в землището на с. Т., в който се намира посочения търговски обект. Безспорно е предаването на трафопоста на получателя, който се разпорежда с него като собственик и завеждането му в счетоводството като дълготраен материален актив. За да признае правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка на добавената стойност, която е с приоритет пред националното право. По смисъла на посочената норма, доставка на стоки означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, като без значение е обстоятелството дали доставчикът е бил собственик на вещта, както и дали е налице прехвърляне на право на собственост при спазване на формалните изисквания на националните закони. Освен това видно от сключения между страните договор и приемо-предавателния протокол, основният предмет на доставката е самото електросъоръжение, а не монолитния фундамент, върху който е закрепено и сградата, в която е поставен трансформаторния пост. Съдът отново правилно се е позовал и на практика на СЕС по сходни казуси, съгласно която за целите на Общата система на ДДС от значение е овластяване на получателя на доставката да се разпорежда със съответната вещ, така, като че ли е собственик, което означава прехвърлянето на правните и фактически рискове и изгоди по ползване на вещта. Дали това овластяване е резултат от прехвърляне на право на собственост или учредяване на друго вещно право, или е резултат от предаване на стоката от името и за сметка на доставчика, който я държи или владее, е въпрос на механизъм на конкретната доставка и не е от съществено значение, след като вещта е преминала в разпореждане на получателя и той се разпорежда с нея като собственик. Следва да се съобрази още, че съоръжението представлява обект по чл. 117, ал. 5 от Закона за енергетиката /обстоятелство, изрично посочено в становището на енергоразпределителното предприятие изх. № 1520030/10.02.2010 г. и в договора от 29.08.2008 г. за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Р. Б." АД/. Съгласно посочената разпоредба, електрическите уредби високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един небитов клиент, се изграждат за негова сметка и са негова собственост, тоест в случая е неприложим § 4, ал. 1 ПЗРЗЕ, регламентиращ срок в който енергийните обекти и съоръжения, които към момента на влизане в сила на закона трябва да бъдат собственост на лицензирани енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, следва да се изкупуват от последните на пазарни цени. Решението на Административен съд - В. Т. е съобразено изцяло с практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС, съгласно която режимът на правото на приспадане, предвиден в Директивата, не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена данъчна измама, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. Тези две предпоставки са установени по отношение на спорните доставки, поради което законосъобразно съдът е отменил ревизионния акт, с който е отречено правото на признаване на данъчен кредит на ревизираното дружество. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 1 200 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение