Решение № 7028 от 27.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на жалба на ПВ Инженеринг ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Страхил 2А, ет. 2, ап. 6, чрез адв. О. Джоров, срещу решение 1523/08.08.2022 г., постановено по адм. дело 1599/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) Р-16001620004878-091-001/15.03.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с решение 309/04.06.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП в размер на 6 031,60 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът развива съображения за неправилна преценка на фактическата обстановка и събраните доказателства от страна на решаващия съд. Твърди че извършените корекции с РА по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са необосновани и незаконосъобразни. Релевантните факти и обстоятелства за приложението на материалния закон не са взети предвид от решаващия съд. В тази насока твърди, че по делото са изяснени обстоятелствата относно реалността на процесните стопански операции, включително данни за извършените последващи доставки и кадровата обезпеченост на доставчиците. Счита че данъчно задълженото лице не може да бъде държано отговорно за допуснати административни нарушения от неговите контрагенти. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и при условията на алтернативност, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или обжалваният РА да бъде отменен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ от 05.06.2023 г. Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калдъшев, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмена защита от 18.05.2023 г. и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа аргументирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба в становище по същество. Предвид изяснената фактическа обстановка и представените убедителни доказателства счита, че са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, доказателствата по делото, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е бил РА Р-16001620004878-091-001/15.03.2021 г., издаден от И. Кръстев орган, възложил ревизията и Е. Стоицева - ръководител на ревизията, потвърден с решение 309/04.06.2021 г. на ДД ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ПВ Инженеринг ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 290 554,04 лв., на основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС и са начислени лихви за просрочие в размер на 29 501,77 лв. и допълнително установен корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 28 091,25 лв. и лихви в размер на 2 013,37 лв. В съдебното решение е отбелязано, че ревизионното производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001620004878-020-001/11.08.2020 г. По отношение на крайния срок за приключване и обхвата на ревизията са издадени заповеди за изменение (ЗИЗВР) Р-16001620004878-020-002/28.08.2020 г., Р-16001620004878-020-003/27.11.2020 г. и Р-16001620004878-020-004/29.12.2020 г. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16001620004878-092-001/15.02.2021 г., издаден от определения със заповедите ревизиращ екип. Ревизираното лице не е упражнило правото си да възрази срещу доклада по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Въз основа на него е издаден процесният РА. В началото на обжалваното решение е извършена задължителната проверка за валидност на акта. Прието е, че РА е издаден от материално компетентен административен орган, след надлежно възложена ревизия и в предвидената форма. Издадените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи и в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. Фактическите констатации на първоинстанционния съд повтарят изложението от решение 309/04.06.2021 г. на горестоящия административен орган (стр. 2-20). Описаните процесуални действия на органите по приходите в решението касаят проверките на задълженото лице и неговите клиенти, насрещните проверки на петимата доставчика ББ Строй Инженеринг ЕООД, Оникси Крауд ЕООД, Мад 75 ЕООД, Ралица Трейд 20 ЕООД и Крас Скъп-67 ЕООД и справки в информационни системи на НАП, при които са установени подробно описаните документални несъответствия между количествата на закупените и реализираните доставки от ПВ Инженеринг ООД и липса на назначен персонал при двама от доставчиците. Предмет на доставките са различни видове и количества строително-монтажни работи (СМР) кофражни дейности, монтаж, полагане на бетон, армировка и строителни материали трегери, кофражни платна, подпори и др. Тъй като от ревизираното лице е упражнено право на данъчен кредит и с оглед на изложените обстоятелства, органите по приходите са коригирали декларираните данъчни резултати. Правото на данъчен кредит е отказано поради извода за липса на реално осъществени доставки. В частта по ЗКПО счетоводният финансов резултат (СФР) за 2019 г. е увеличен с РА на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 16 и чл. 10 ЗКПО с отчетените разходи по фактурите на Оникси Крауд ЕООД, Мад 75 ЕООД и Крас Скъп-67 ЕООД. За изясняване на фактическата обстановка по искане на жалбоподателя е назначена и приета ССЕ, чиито констатации са обобщени в съдебното решение. Вещото лице е дало отговори на всички поставени задачи във връзка с механизма на осъществяване на стопанската дейност на ПВ Инженеринг ООД през ревизираните данъчни периоди след преглед на представената търговска и счетоводна документация по делото (договори с доставчиците и с възложители, фактури, актове обр. 19, приемо-предавателни протоколи, документи за разплащанията, инструктажни книги, счетоводни справки и др.). Представени са конкретни данни за отношенията с процесните доставчици, реализацията на приходи от клиенти, разплащанията, данните за броя на назначените работници от доставчиците, декларирането на фактурите в отчетните регистри за ДДС на жалбоподателя и на доставчиците. При разпита на вещото лице в съдебно заседание е посочено, че счетоводството на жалбоподателя е частично редовно водено предвид липсата на аналитични партиди по всеки договор за последваща реализация, но няма данни за отклонения в частта на приходите. Налице е съвпадение между приходите, декларирани от жалбоподателя в СД по ЗДДС и по ГДД, обложени с корпоративен данък. Според мотивите на решаващия съд, спорът в случая е изцяло материалноправен и засяга преценката за наличие на реално осъществени доставки на услуги по начина, по който е декларирана от ревизираното лице и от съответния доставчик, издател на фактурата. За да отхвърли жалбата съдът е достигнал до крайно заключение, че изводите на органите по приходите са основателни и не противоречат на фактическата обстановка по делото. От изложените правни съображения става ясно, че предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит са изпълнени формално и липсата на всички съпътстващи доставката документи при всяка от страните доставчик и получател обосновава извода за неоснователност на оспорването. Аргументите на съда се отнасят до неполагане на грижата на добър търговец от страна на ПВ Инженеринг ООД. Условието за реалността на доставката е изведено въз основа на изискванията на приложимата нормативна уредба и преюдициалната практика на СЕС. Наличието на последващи облагаеми доставки от рода на процесните не са пряко доказателство в подкрепа на тезата на ревизираното лице. Авансовите плащания във връзка със сделките не пораждат настъпването на данъчно събитие на самостоятелно основание и в това отношение доказването на главния факт се преценява въз основа на вписаните като доставчици дружества в процесните фактури. Крайният извод на съда за законосъобразност на РА е обосновано с мотиви по приложението на ЗКПО. Според съда с намаляването на СФР с разходите по фактурите, издадени от тримата доставчика за 2019 г., ревизираното лице се е отклонило от данъчно облагане. В подкрепа на този извод е отнесен и отговорът на вещото лице при приемане на експертизата за липса на аналитична отчетност. При липсата на убедителни доказателства, установяващи реално извършване на доставките на стоки и услуги, правилно органите по приходите са обосновали корекцията по ЗКПО с нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 16, ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 2 ЗКПО. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необосновани правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно, но първоинстанционният съд е допуснал нарушение и не обсъдил събраните доказателства по отделно и в тяхната взаимовръзка, както и не е изложил мотиви по основните оплаквания на жалбоподателя чл. 160, ал. 2 ДОПК и чл. 172а, ал. 2 АПК. В съдебното решение е възпроизведена буквално констативната част от решение 309/04.06.2021 г. на ДД ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП като в мотивите са направени генерални и идентични изводи въз основа на неправилно обобщените фактите при ревизията. Необосновано съдът приема, че последните се потвърждават изцяло от ССЕ. С оглед на посоченото настоящата касационна инстанция приема, че задължението за самостоятелна, обективна и последователна преценка по съществото на спора не е изпълнено. Индиция за липсата на надлежна проверка на обстоятелствата в случая е фактът, че съдът не е отбелязал липсата на разграничение между предмета на доставките и законовото основание за данъчните корекции в РД/РА и решението на горестоящия административен орган. Видно от констатациите в РД (както е посочено изрично на стр. 2, абз. 5 от решение 309/04.06.2021 г. на ДД ОДОП Пловдив), правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на всички доставчици не е признато на основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС. От данните се установява, че предмет на преобладаващата част от процесните доставки е извършването на услуги по чл. 9 ЗДДС. Последното е относимо за доставките на СМР от доставчиците Мад 75 ЕООД, Оникси Крауд ЕООД Ралица Трейд 20 ЕООД и Крас Скъп-67 ЕООД. Предмет е доставка са стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС единствено по фактурите от ББ Строй Инженеринг ЕООД - 23 бр. фактури, по които ревизираното лице е упражнило ПДК в размер на 35 171,92 лв. през разглежданите периоди. По-съществен обаче е пропускът да бъде извършен конкретен и задълбочен анализ на събраните доказателства по делото. В съдебното решение не е отбелязано, че в хода на ревизията от ревизиращия екип са извършени общо над 40 проверки на физическите лица строителни работници, посочени в книгите за инструктаж във връзка с процесните СМР и довършителни работи (стр. 28- 30 от РД). Видно от отговорите на съответните физически лица, всички са потвърдили престиране на трудовите си задължения към дружествата, в които са били назначени. Например, от Ч. Пищийски са представени подписани обяснения лично в ТД на НАП с вх. 92-00-7636/07.12.2020 г., в които е посочено че е работил като зидаро-кофражист и копия от трудова книжка; от Й. Младенов е потвърдено също извършване на различни видове строителни дейности с общ характер (почистване на строителни отпадъци, монтаж във връзка с покривната конструкция и др.) като до работните обекти е пътувал с личен автомобил. При съпоставка на обясненията на лицата с данни от информационната система на НАП е установено, че за работниците са подадени уведомления за сключени трудови договори от съответните дружества в периода на ревизията. Идентични са данните за почти всички останали работници. Също така, Б. Борисов е предоставил писмени обяснения чрез куриерска фирма Еконт, заведени в ТД на НАП на 25.11.2020 г. Според ревизиращия екип, основание да не бъдат кредитирана информацията за работника е, че не е уточнил за чия сметка е пътувал до работното си място, липса на данни за изплатени командировъчни и различие в подписите представения от негова страна трудов договор и подписа в писмени обяснения. Без да разполагат със специални знания и в грубо нарушение на административно и съдебно-производствените правила, органите по приходите и първоинстанционният съд са приели посочените обстоятелства като достатъчни и обосноваващи напълно твърденията за липса на реалност по процесните доставки. Допълнително е аргументирано, че престирането на извънреден труд и отработени часове от работниците (за което са налице данни) е относимо към правото на ПВ Инженеринг ООД на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. При това положение е видно, че спорът между страните не е по фактите, а по правилното тълкуване и приложение на нормативната уредба. Настоящата съдебна инстанция споделя правните доводи на съда относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено с установената съдебна практика на националните съдилища и на СЕС. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Проверката на всички известни факти във връзка с реалността на доставката е необходимо, за да бъде изключена възможността за неправомерно начисляване на данъка - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В тежест на ревизираното лице, което иска да упражни право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. С оглед на горното към мотивите на първоинстанционният съд освен цитираните решения на СЕС, трябва да се допълни приетото в т.т. 24, 30 и 40 от решение на СЕС от 09.12.2021 г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o., според което, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от чл. 168, б. а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчно задължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Съгласно т. 30 от същото решение, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (така и т. 34 от решение на СЕС от 11.11.2021 г. по дело C281/20, Ferimet). Да се откаже на данъчно задължено лице упражняването на правото на приспадане на ДДС с мотива, че истинският доставчик на съответните стоки или услуги не е бил установен и че посоченото данъчнозадължено лице не е доказало качеството данъчно задължено лице на този доставчик, при положение че от фактическите обстоятелства се установява със сигурност, че посоченият доставчик непременно има това качество, всъщност би било в противоречие с принципа на данъчен неутралитет, както и със съдебната практика, припомнена в точки 2630 от настоящото решение. Следователно, противно на твърденията на запитващата юрисдикция, не може да се изисква от данъчно задълженото лице във всички случаи да докаже когато действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен че този доставчик има качеството на данъчно задължено лице, за да може да упражни това право (т. 40). В конкретния случай намира приложение и тълкуването, дадено в редица решения на СЕС (вкл. и в решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, МАКС ПЕН ЕООД), съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Основателни са аргументите на касатора за необоснованост на изводите на решаващия съд с оглед на безспорно изяснените факти по делото и за наличие на сигурни доказателства за осъществени реални доставки по процесните фактури. Спорът е съсредоточен около предположението на органите по приходите, потвърдено безкритично от съда, че доставките са изпълнени от трети лица, а ревизираното лице е било наясно с това. От страна на процесуалния представител на ответника не са представени данни и не са ангажирани допълнителни доказателствени средства в хода на съдебното производство, които да подкрепят заключенията на съда и на органите по приходите в тази насока. Напротив, от използваните доказателства за изготвяне на заключението по ССЕ се установява, че формалните условия за упражняване на спорното право са изпълнени като всички процесни доставчици и жалбоподателят са били регистрирани по ЗДДС лица към датите на издаване на процесните фактури и са декларирали доставките в отчетните си регистри. В хода на съдебния процес не са събрани доказателства в подкрепа на твърденията за симулативност на сделките и невъзможност да се установят действителните изпълнители на доставките. Представените фактури и съпътстваща документация за доставките от ББ Строй Инженеринг ЕООД, Оникси Крауд ЕООД, Мад 75 ЕООД, Ралица Трейд 20 ЕООД и Крас Скъп-67 ЕООД са сходни по своята форма и съдържание - договори, фактури, приемо-предавателни протоколи, акт. обр. 19. При аналогична фактическа обстановка и еднотипност в предоставените от РЛ документи относно доставките на строителни услуги и материали, легитимните правни очаквания на субекта са за еднакъв подход и безпристрастни критерии за проверка от страна на данъчната администрация. В този случаи отказът да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован в РА/РД с ирелевантни обстоятелства към фактическия състав твърдения за невъзможност да бъдат проследен потокът на приетите и реализираните количества стоки и услуги и за кои обекти се отнасят същите, несъответствия в инструктажните дневници и книги, липса на назначени работници при двама от доставчиците. Дори в тази насока изводите на ревизиращите и съда се опровергават от доказателствата, сочещи конретните обекти на изпълнение пр. за доставките по фактурите от Оникси Крауд ЕООД с предмет СМР и довършителни работи на обект Жилищна сграда с магазини в местност Терзиите, район Западен, гр. Пловдив, за доставките по 19 от общо 26 бр. фактури от Ралица Трейд 20 ЕООД за обекти Сметище в землището на [населено място] и газоразпределителната станция в [населено място]. Несъстоятелни са доводите, че реалността на доставките от Ралица Трейд 20 ЕООД не е налице поради изпълнението на дейностите, но невъзможност да бъде установено с точност за кой подобект се отнасят само по 7 бр. фактури за обекта Петролна база, гр. Първомай. Отказът да бъде признато правото на данъчен кредит по процесните фактури с РА е нелогично и предвид установените данни за наличие на последващи облагаеми доставки от ревизираното дружество към Необилд Инженеринг ООД, ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ АД и др. Реалността в случая не е оспорена, а единствено е мотивирано, че ревизираното дружество не е посочило за кои обекти се отнасят закупените стоки. Писмените обяснения и доказателствата, представени от страна на клиента ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ АД за дейностите на обект Петролна база в гр. Първомай съответстват на данните за извършени услуги от ПВ Инженеринг ООД чрез подизпълнители Мад 75 ЕООД и Ралица Трейд 20 ЕООД на същия обект. В подкрепа на възраженията на касатора е и предоставената информация от клиента, че дейностите по договора от 24.10.2019 г. включват единствено изпълнение на СМР чрез полагане на труд и без закупуване на материали. Безрезервно споделените от съда изводи от РА/РД и решението на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП са в противоречие с предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и надлежното му упражняване. Представени са множество относими към процесните доставки документи, вкл. договори, данни за разплащане, счетоводни регистри, актове обр. 19, доказателства за влагане и реализация към клиенти са частни документи и като такива съгласно закона, не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Въпреки това, при решаването на делото не са кредитирани абсолютно всички документи, без същите да са оспорени от приходната администрация по съответния ред или да са оценени по отделно и в тяхната съвкупност. В този смисъл се споделят оплакванията в жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с това, че съдът неправилно не ги е кредитирал. Заключението по ССЕ не е обсъдено от съда детайлно по нито един от поставените 52 въпроса. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В мотивите на съдебното решение е посочено единствено констатацията за липса на аналитична отчетност съгласно изискванията на СС 11 Договори за строителство, направена в с.з. при приемането на експертизата. Не е проведено оспорване на ССЕ от ответната страна по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. В тази насока заключението на съда, че от ССЕ се потвърждават описаните при ревизията несъответствия, е вярно само доколкото нито един от посочените по-горе факти не е законово условие за упражняване на спорното данъчно предимство от ПВ Инженеринг ООД. Преценката на доказателствата е извършена от органите по приходите и решаващия съдебен състав изолирано и с оглед на отделни обстоятелства, които сами по себе си или в цялост не са достатъчни, за да бъде направен категоричен извод за знание за участие в измамна данъчна схема. Същите могат и е следвало да бъдат обвързани с данните за последващи доставки (извършени строителни услуги по договори с клиенти), за които са представени подробни данни. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произходът на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост или ненамирането на доставчиците с цел връчване на искания за представяне на документи, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в горецитираните решения на СЕС, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. С оглед така възприетата от съда реалност на доставките по фактурите, издадени от Оникси Крауд ЕООД, Мад 75 ЕООД и Крас Скъп-67 ЕООД, изложеното по-горе води до заключение, че ревизираното лице правилно е приспаднало като разход за 2019 г. и органите по приходите не е следвало да извършват корекция на финансовия му резултат със сума в размер на 399 693 лв. От ответника не са представени доказателства, аргументиращи хипотеза на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, поради което и решаващият съд неправилно е приел, че същите не отговарят на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗКПО за документална обоснованост. Така издадените фактури отразяват вярно стопанските операции и не е налице основанието на чл. 26, т. 2 от ЗКПО разходите да не бъдат признати за данъчни цели. Увеличението на СФР на ПВ Инженеринг ООД с РА е незаконосъобразно за финансовата 2019 г. и съответно такива са и установени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви. В обобщение, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон в съответствие с гореизложените съображения. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния РА, потвърден от директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 290 554,04 лв. и начислени лихви за просрочие в размер на 29 501,77 лв., както и допълнително установен корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 28 091,25 лв. и лихви в размер на 2 013,37 лв. Предвид така приетото от касационната инстанция, обжалваното решение на Административен съд Пловдив следва да бъде отменено и в частта за разноските. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции в общ размер на 9 330 лв., от които за производството пред Административен съд Пловдив общо 1 630 лв., включващи държавна такса в размер на 50 лв. и депозит за вещо лице 1 580 лв., а за настоящото производство държавна такса в размер на 1 700 лв. и адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 05.06.2023 г. в размер на 6 000 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,