Решение № 10177 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9189/2016 г.

Решение № 10177 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9189/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Р. от гр. В. Търново, подадена чрез процесуалния и представител - адв. Станчев, против решение № 210 от 17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 159/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата й против отказ на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - В. Т. ("ПП" при ОДМВР), обективиран в писмо рег. № 127500-3551/18.02.2016 г., за издаване на административен акт за регистрация на моторно превозно средства (МПС), закупено в резултат на проведена публична продан по реда на ГПК. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено. Ответникът - началникът на Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - В. Т., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С постановеното решение Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата на С. Г. Р. против отказа на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - В. Т., обективиран в писмо рег. № 127500-3551/18.02.2016 г., за пререгистрация на лек автомобил "БМВ-525 ТДС" с ДК № ВТ 7668 ВА. По делото няма спор, че жалбоподателката е придобила процесното МПС на публичен търг, проведен от ЧСИ и върху него са били наложени три запора, като единият предхожда придобиването на собствеността от Рускова, а другите два са след тази дата. От данните по делото е установено, че при произнасянето на административния орган запорът върху процесното МПС не е вдигнат, поради което с оспореното писмо жалбоподателката е била уведомена, че предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 9 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 8, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, не може да бъде извършена пререгистрация на лекия автомобил. Съдът е направил извод, че цитираните правни норми въвеждат императивно специални предпоставки за регистрацията на МПС с наложен запор, при отсъствието на които административният орган при условията на обвързана компетентност е длъжен да постанови отказ. Посочено е, че пререгистрацията може да бъде извършена след отмяна на запора. Изложил е доводи, че в тежест на жалбоподателя е да докаже отпадане на ограниченията по чл. 143, ал. 9 ЗДвП, тъй като до заличаването му те представляват правопрепятстващ регистрацията юридически факт. В заключение съдът е приел, че нормите на ЗДвП за регистрация на МПС са специални спрямо реда за придобиване на вещи чрез публична продан по ГПК, което определя и приложимостта към конкретния казус. С оглед изложеното съдът е приел, че постановеният отказ е законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 143, ал. 9 ЗДвП и чл. 8, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на МВР за регистрацията, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета теглени от тях, промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или друг компетентен орган. Цитираните разпоредби императивно въвеждат специални предпоставки за регистрацията на превозни средства с наложен запор, при отсъствието на които административният орган е длъжен, при условията на обвързана компетентност, да постанови отказ. В случая за лицето, което желае регистрация на такъв автомобил са налице две алтернативни възможности - или да поиска отмяна на запора, или да поиска писмено разршение от органа, постановил обезпечителната мярка. В контекста на изложените нормативни предписания, началникът на Сектора "ПП" при ОДМВР - В. Т. не е компетентен да извърши преценка дали наложените ограничения продължават своето действие или са погасени. Безспорното наличие на запор, наложен преди придобиването на превозните средства по реда на публичната продан, при отсъствие на доказателства за отпадането му, обуславя извод за отсъствие на законовите предпоставки за регистрация. За жалбоподателката, като купувач на движимата вещ, върху която е наложен запорът, възниква правния интерес да иска заличаването му или да иска писмено разрешение от ЧСИ, постановил обезпечението. В нейна тежест е да докаже наличието на предпоставките на чл. 143, ал. 9 ЗДвП/ отмяна на наложения запор или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението/. В конкретният случай жалбоподателката не е доказала наличието на нито една от двете предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 143, ал. 9 ЗДвП. Публичната продан на движима вещ е оригинерно основание за придобиване собствеността върху вещите (Арг.: чл. 482, ал. 1 и ал. 2 ГПК). Придобиването на правото на собственост чрез публична продан и регистрацията на автомобилите обаче са две самостоятелни и независими производства, подчинени на различна регламентация и режим. Нормите на чл. 143, т. 9 ЗДвП и ал. 2 на чл. 482 ГПК не се намират в колизия, те уреждат различни отношения. С оглед изложеното, като е приел за законосъобразен извода на административния орган за липса на възможност за регистрация на запорираното МПС, решаващият съд е постановил правилно решение, поради което не е налице твърдяното нарушение на материалния закон при постановяване на оспорения съдебен акт. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на неговата правилност следва да го остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,