Решение № 347 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 546/2009 г.

Решение № 347 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 546/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 375 на Д. окръжен съд, постановено на 02.10.2008 г. по в. гр. дело № 417/2007 г., с което е отменено решение № 151 от 01.03.2007 г. по гр. дело № 53 на К. районен съд, спорът е решен по същество като е допусната да се извърши съдебна делба на процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с № 93 по одобрен през 2001 г. кадастрален план на село Б., община К. с площ от 7 403 кв. м. между П. Н. Я., ЕГН ********** от гр. К.. Д. Н. ЕГН ********** от с. Б., община К.. Д. Б. ЕГН ********** от същото село; А. Д. И. ЕГН ********** от гр. Б.. Д. Ф. ЕГН ********** от гр. В.. А. Б. ЕГН ********** и М. М. Б. ЕГН **********, двамата от гр. К., при следните квоти: 1/5 идеална част за П. Н. Я.; 1/15 идеална част за Н. Д. Н.; 1/15 идеална част за Д. Д. Б.; 1/15 идеална част за А. Д. И.; 1/5 идеална част за А. Д. Ф.; 1/5 идеална част за Д. С. К. и 1/5 идеална част за Й. А. Б. и М. М. Б. с отмяна на нотариален акт № 1* том VI, нот. дело № 751/2005 г. на Нотариус № 35 по регистъра на НК, с район на действие-КРС в частта на констатираното с него право на собственост върху повече от 1/5 идеална част от делбения имот. Недоволни от въззивното решение са касаторите /ответници по иска за делба/ Й. А. Б. и М. М. Б., двамата от гр. К., представлявани от адвокат И, които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано - чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС, чл. 79, ал. 1 ЗС и чл. 188 ГПК (отм.). Ответниците по касация - П. Н. Я. от гр. К., Н. Д. Н. и Д. Д. Б., двамата от с. Б., Д. област, А. Д. И. от гр. Б. и А. Д. Ф. от гр. В. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че общия наследодател Н, починал на 13.04.1976 г., до смъртта си е владял процесния имот повече от 40 години, през 1948 г. при първото кадастрално заснемане имотът е записан на негово име, към който момент е осъществен фактическия състав на чл. 34 от Закона за давността /ЗД/ - отм., включващ упражняване на фактическа власт с намерение за своене; изтичане на 20-годишен срок и позоваване на давността от владелеца чрез декларирането и записването му като собствен в разписен лист към кадастрален план. Отчетено е, че след смъртта му неговият син Й. /праводателят на касаторите/ е установил държане и върху дяловете на останалите четирима наследници, низходящи на общия наследодател. Взето е предвид, че от събраните гласни доказателства е установено, че през 1960 г. Н. Д. М. и съпругата му се преместили да живеят в гр. К., а синът му Й. също напуснал имота и се установил в ново жилище в центъра на с. Б., но продължил да се грижи за процесния имот, през 1982 г. последният със зет си заградил имота с бетонни колове и телена мрежа, отворили кладенец, поставили барака за съхраняване на инвентара, при което между наследниците /петимата братя и сестри/ нямало спорове относно ползването му. Направен е извод, че по делото няма доказателства за това синът Й. да е осъществявал владение срещу баща си като е демонстрирал пред него намерение да третира имота като свой, поради което е преминал по наследяване към петимата наследници по закон /низходящи на общия наследодател/ и по право на заместване съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН затова е налице съсобственост по наследяване и е допусната да се извърши съдебна делба между страните на делбения имот при посочените квоти. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо, но е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон. За да приеме, че процесния делбен имот е сънаследствен въззивния съд е съобразил, че общият наследодател на страните Н е придобил имота по давност тъй като го е владял повече от двадесет години, съгласно действащия към него момент ЗД и до началото на 1960 г., когато се е преместил да живее в гр. К. заедно със съпругата си. Безспорно след този период при посочените факти и доказателства синът му Й. Н. М. е установил владелчески действия като с направата на ограда, кладенец и обработване е отблъснал владението на братята, сестрите и съответните низходящи. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд отмени - изцяло. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което в случая е безспорно както е приел и въззивният съд. Според чл. 81 ЗС с изгубване на владението в продължение на повече от 6 месеца давността се прекъсва. Ответниците по спора/сега касатори/ се позовават на придобивна давност, която е един от способите за придобиване на собственост съгласно чл. 77 ЗС. Те се позовават на общата придобивна давност, свързана с обикновеното владение, предвидена в чл. 79, ал. 1 ЗС. Не е взето е предвид, че за да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10/респ. 5/ години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване, което не е съобразено от решаващия съд. При посочените факти, с упражняване на владелчески действия от праводателя на касаторите Й. Н. М. и отблъскване владението на ищците и техните праводатели към момента на смъртта му - 16.03.1992 г. и към предявяване на искането за делба процесният имот е придобит по давност, поради което не е налице съсобственост и искането за делба следва да се отхвърли. В този смисъл и представеното решение № 186 от 10.03.2008 г. по гр. дело № 1526/2007 г. на II гражданско отделение. Останалите съдебни решения касаят различна фактическа обстановка: на Върховния съд - ТР № 178 от 30.06.1986 г. ОСГК е свързано с приложението на чл. 97 и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), а решение № 404 от 16.06.1995 г. по гр. дело № 1904/1994 г. на IV гражданско отделение се отнася до прилагането на чл. 79, чл. 81 ЗС, чл. 120 ЗЗД по иск на основание чл. 108 ЗС; Обжалваното въззивно решение е неправилно по въпроса за осъществен фактически състав по чл. 79, ал. 1 ЗС и противоречи на представените решения на Върховния касационен съд, I гражданско отделение: № 508 от 29.07.2003 г. по гр. дело № 740/2002 г. и № 636 от 04.12.2003 г. по гр. дело № 144/2003 г. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на о. се присъждат направените разноски пред всички инстанции в размер на сумата 400 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2, пр. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение