Решение № 12707 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2009 г.

Решение № 12707 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ванита" ЕООД - гр. София срещу решение № 37/5.03.2009 г., постановено по адм. дело № 220/2007 г. по описа на Софийски градски съд, III "ж" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1400489/17.07.2006 г, издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Перник, потвърден с решение № 2206/13.11.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 447 лв. за данъчен период месец януари 2006 г., както и за данъчен период месец декември 2005 г. в размер на 2 231 лв. Релевира се оплакване за неправилно приложение от съда на разпоредбите на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 108 и чл. 109 ДОПК, както и с чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.). В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на дружеството-касатор адв. Георгиев, който е направил искане за присъждане на направените от касатора разноски по делото. Ответникът дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като неспазването на предвидения в чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) срок (в редакцията за процесните периоди) води до отпадане на благоприятните последици за признаване и ползване правото на данъчен кредит. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата Софийски градски съд е приел, че срокът по чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е преклузивен и законодателят забранява по-късно отразяване на документите, включително и митнически декларации в дневника за покупки и в справка-декларация от този срок. За безспорно обстоятелство е прието от съда, като неоспорено от жалбоподателя и потвърдено от съдебно-счетоводната експертиза, че ЕАД от 2.06.2005 г. е отразен в дневника за покупките през месец декември 2005 г., а ЕАД от 27.05.2005 г. през месец януари 2006 г. Според съда и експертизата на вещото лице Пендичева е категорична, че в счетоводството на жалбоподателя при осчетоводяването не е осъществена счетоводно записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им, нито е спазен принципа на текущото начисляване. Относно възражението на жалбоподателя за евентуална техническа грешка съдът е изложил мотиви, че няма данни по делото за отстраняване на такава грешка по реда и при условията на чл. 61 ДПК (отм.), респ. по чл. 104 ДОПК. В тази връзка съдът не е възприел становището на жалбоподателя, че срокът по чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) е инструктивен, като е налице позоваване в обжалваното съдебно решение на практика на ВАС, I отделение по идентични казуси - решения по адм. дела № 8752/2007 г., № 1761/2008 г. и № 4063/2008 г. За неуместно е възприето от съда позоваването на жалбоподателя на чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.) с оглед систематическото място на тази правна норма в глава Петнадесета "Прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за период - данък за възстановяване", а чл. 67 е с място в глава Единадесета "Данъчен кредит", като самата правна норма е озаглавена "Възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период по смисъла на чл. 64 и 66". Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) е специална норма за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит и регламентира срока за упражняване на това право, фиксирайки от една страна, че то възниква за данъчен период на издаване на данъчна фактура, данъчно дебитно известие или митническа декларация, а се упражнява за този или в един от следващите три данъчни периода. Аналогията, която касаторът е направил с чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС (отм.) правилно е приета от решаващият съд като неуместна, тъй като се касае за различни процедури, поради което както правилно е прието в обжалваното решение систематическото място на тези правилни норми е различно. Приспадането на данъка за възстановяване касае вече едно упражнено право на приспадане на данъчен кредит и в никакъв случай не може да се направи аналогия с чл. 77 и възприетия от тази правна норма девет месечен период на приспадане. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) е императивна и не може да се тълкува разширително и да се променя определения от законодателя срок за упражняване на материалното право на приспадане на данъчен кредит. Съдебно-счетоводната експертиза, която е установила неосчетоводяване на стопанските операции по процесните ЕАД в хронологичен ред, както и че не е спазен принципа на текущото начисляване не е оспорена от страните и правилно съдът се е позовал на нея. Законосъобразен е извода на съда, че няма доказателства за извършени корекции по реда на чл. 61 ДПК (отм.), респ. по чл. 104 ДОПК, поради което оплакването на касатора в тази насока е голословно и неоснователно. Нещо повече самата разпоредба на чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) допуска изправяне на счетоводен пропуск, поради което е заложено упражняването на правото да се извърши в месеца, през който е издаден съответния документ (данъчна фактура, дебитно известие и митническа декларация) или в едни от следващите три данъчни периода. В процесния случай ако касаторът се е възползвал от тази възможност по чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) е могъл да извърши осчетоводяване и отразяване на процесните 3 бр. ЕАД в 3 месеца следващи издаването им, т. е. за ЕАД от 2.06.2005 г. до август 2005 г., а ЕАД от 27.05.2007 г. - до месец юли 2005 г. Правилно съдът се е позовал на константна съдебна практика по този въпрос на ВАС. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,