Решение № 2052 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 42/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Бибова, З. Бибов и Т. Бибова Шаул от гр. Асеновград, подадена чрез процесуалния представител адв. Масалджиева, срещу Решение 1587 от 06.10.2023 г., постановено по адм. дело 634/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им против заповед А-89/13.01.2022 г. на кмета на Община Асеновград и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при издаване на заповедта не е допуснато съществено процесуално нарушение. Според касатора неправилен е и извода на съда, че процесният строеж към датата 15.09.2021 г. не е бил изграден и същият не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Възразява се още, че съдът неправилно приема, че касаторите са собственици на строеж с идентификатор 00702.510.142.1 и адресати на заповедта, тъй като същите са само собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.510.142.1.1. Твърди се още, че неправилно съдът приема, че в констативния акт и оспорената заповед ясно е описан процесния обект. Излагат се доводи и за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради отказа да допусне допълнителна съдебно-техническа експертиза. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Асеновград, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Марчева, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на И. Бибова, З. Бибов и Т. Бибова Шаул срещу заповед А-89/13.01.2022 г. на кмета на Община Асеновград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на ЕТ Д. Сотиров Т. , представлявано от И. Бибова, З. Бибов и Т. Бибова Шаул, да премахнат незаконен строеж Постройка на допълващо застрояване, брой стаи 2, етажи 1, застроена площ от 45 кв. м. , с кадастрален идентификатор 00702.510.142.1, находящ се в поземлен имот с идентификатор 00702.510.142 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Асеновград, който строеж е с приблизителни размери: ширина 5.35 м., дължина L1 - 10 м. и L2 7.5 м., височина 3.20 м., както и е определен пета категория. В мотивите на заповедта е посочено още, че процесният строеж е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, както и че същият не е търпим строеж. Като собственик на строежа е посочен ЕТ Д. Сотиров Т. , представлявано от наследниците на починалия на 09.02.2021 г. Д. Бибов - И. Бибова, З. Бибов и Т. Бибова Шаул, въз основа на договор за покупко-продажба 123, том 3, рег. 2479/10.12.1996 г. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 15/18.11.2021 г., съставен от служители на Община Асеновград. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че е спазена процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ и обстоятелството дали възражението против констативния акт е разгледано и преценено подробно не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което да доведе до отмяна на акта. Според административния съд неоснователно е възражението на жалбоподателите, че заповедта неправилно е насочена против ЕТ Д. Сотиров Т. , тъй като не е спорно по делото, че търговеца/законните му наследници са собственици на разпоредения за премахване обект. Съдът приема също така, че и в констативния акт, и в оспорената заповед ясно е описан процесният обект и релевантният за премахването му, съответно издаването на оспорената заповед, факт, че е изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът приема, че процесният строеж не попада в нито една от хипотезите на §16 от ПР на ЗУТ или в тези по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото същият не е отразен в нито един от наличните планове в архива на Община Асеновград в кадастралния план, одобрен със заповед 596/11.07.1990г., с който е променено отреждането на парцел I изложбен комплекс в парцел I озеленяване и църква , като е предвидена и сграда за църква; в кадастралния план, одобрен със заповед А-1002/11.10.1994г., който е одобрен с цел попълване на кадастъра на основния план на ПЗ Север , одобрен през 1988г., за възстановяване на имоти по ЗСПЗЗ. Прието е от съда още, че ако процесният строеж е изграден до края на 90-те години на ХХ-ти век, действащи са били ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и Наредба 5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн. ДВ, бр.69/02.09.1977г., отм. ДВ, бр.48/26.05.1995 г., съгласно които допускането на застрояване в промишлени зони е ставало по реда на чл. 49 и чл. 50 от ППЗТСУ /отм./ - необходим е бил застроително-регулационен план, изготвен въз основа на Генерален строителен план /Генплан/, съгласуван по определения ред за отделните сгради в парцела, както и обемно-пространствено оформяне на строежите в зоната, които не се установяват по делото. Съдът е обосновал извод, че доколкото по делото се установява, че към плановете, одобрени след 1988г. и преди действащия ПУП от 1998г., няма одобрени застроителни планове, в които да е предвидено основно и допълващо застрояване в кв. 10, а от 1997г. - кв. 3, по плана на Промишлена зона Север , както и че по действащия ПУП - ЗРП, одобрен със заповед А-556/21.06.1998 г., процесният строеж попада в отреждане за улица - тупик и съответно няма предвидено застрояване, то същият не е бил допустим нито по правилата и нормите към момента на построяването му, нито по сега действащите по ЗУТ. Основен аргумент, че сградата не представлява търпим строеж, съдът извлича от факта на нанасянето й като нов обект в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Асеновград едва на 15.09.2021 г., поради и което приема за доказано, че процесната сграда не е била изградена към 15.09.2021 г. Въз основа на това административният съд е обосновал извод, че нареденият за премахване обект представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа инвестиционен проект и разрешение за строеж, както и същият не е търпим. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Неоснователни се явяват доводите на касаторите, че неправилно съдът приема, че в оспорената заповед и констативният акт ясно е описан подлежащия на премахване строеж. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Точно описание на постройката се съдържа и в констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед, и в който е указано в схема точното местоположение на строежа. От приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза се установява също така, че описаната в заповедта постройка, по вид и местоположение съответства на реалното положение. Действително, е налице известно несъответствие, доколкото в заповедта се сочи строежът с кадастрален идентификатор 00702.510.142.1, а в констативния акт се сочи като самостоятелен обект в сграда, съгласно нанасянето му като такъв със заповед от 15.09.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Пловдив. Това несъответствие обаче не е съществено, доколкото от съдържанието на констативния акт и заповедта, не възниква съмнение, кой е строежът подлежащ на премахване. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че правилно административният съд е приел, че не са налице и нарушения на административно-производствените правила, като направеното в този смисъл възражение от касационните жалбоподатели е неоснователно. Видно от приетите по делото писмени доказателства от административния орган е била надлежно проведена процедура по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като е изготвен констативен акт, връчен на касационните жалбоподатели, които са упражнили и правото си на възражение, което не е уважено от административния орган без излагане на мотиви, като в тази връзка правилно съдът приема, че това не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Неоснователно се явява и възражението на касационните жалбоподатели, че разминаването в констативният акт и в оспорената заповед относно констатираното нарушение следва да се квалифицира като съществено такова. Действително, в констативен акт 15/18.11.2021 г. е дадена различна от оспорената заповед квалификация на процесния строеж като незаконен, а именно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, без издадено разрешение за строеж. Това обстоятелство обаче не обоснова извод за допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото не води до различен от постановения със заповедта краен резултат. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е Постройка на допълващо застрояване , находяща се в имот с идентификатор 00702.510.142, чиито посочени приблизителни размери и местонахождение се подвърждават и от приета по делото съдебно-техническа експертиза. По делото се установявя също така, че процесната постройка е собственост на ЕТ Д. Сотиров Т. , както и че същата няма издадени строителни книжа. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, доколкото същият е пета категория. В тази връзка и с оглед направените възражения на касаторите, че процесният строеж не е отделна постройка, а е пристройка към производствена сграда, следва да се има предвид, че и в двата случая строежът е пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и за него се изисква както одобряване на инвестиционен проект, така и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Този извод не се променя дори и да се приеме за доказана като година на изграждане на процесната постройка 1983 г., в който случай се явява приложим § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконни строежи, извършени до 7 април 1987 г., се считат за търпими и не подлежат на премахване, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали към момента на извършването им или по сега действащия ЗУТ. При наличието на тези кумулативни предпоставки строежът е търпим и съответно неподлежащ на премахване. От събраните по делото доказателства, включително съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че процесният строеж не е отразен в нито един от действащите кадастрални и застроително-регулационни планове, като по действащия ПУП ЗРП за Промишлена зона Север , гр. Асеновград, одобрен със заповед А-556/21.06.1998 г. на кмета на Община Асеновград, процесният строеж не е отразен в кадастралната основа на плана и същият попада в отреждане за улица тупик. Поради и което само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката за допустимост с действащия ПУП е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост. Неоснователно се явява и направеното възражение от касационните жалбоподатели, че последните не са надлежни адресати на оспорената заповед, тъй като нито те, нито техния наследодател са извършители или възложители на процесния строеж. Това обстоятелство обаче не обосновава извод за ненадлежен адресат на оспорената заповед, доколкото по делото безспорно се установява, че собственик на процесния строеж е именно ЕТ Д. Сотиров Т. , представляван от тримата касатори, в качеството им на наследници на Д. Бибов, който и факт не се оспорва нито в административното, нито в съдебното производство. Адресати на заповедите по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ могат да бъдат две категории лица, чиято връзка със строежа е фактическа и/или правна неговият извършител и носителят на правото на собственост или на ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден този строеж, като компетентният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж. С оглед на това в случая правилно ЕТ Д. Сотиров Т. , в качеството си на собственик на процесния строеж, е определен за адресат на оспорената заповед. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, включително и гласни такива. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Неоснователно се явява направеното в тази връзка възражение от касаторите за недопускане от първоинстанционния съд на допълнителна съдебно-техническа експертиза, доколкото изготвената по делото първоначална експертиза е била пълна и обоснована, а и допълнителния въпрос е бил изцяло с правен характер. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пловдив е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,