Решение № 4602 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14867/2013 г.

Решение № 4602 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14867/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мирослав Петров Влайков от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2211/04.09.2013 г. постановено по адм. дело № 3778/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед рег. № К-676/18.09.2012 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Варна за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. По подробно развити в жалбата оплаквания се твърди, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е интерпретирал едностранно доказателствата по делото, а преценката им е извършена в противоречие с принципите на правната логика. Ответникът по касационната жалба - директора на ОД на МВР не се явява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Влайков срещу заповед рег. № К-676/18.09.2012 г. на директора на ОД на МВР, с която поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното му правоотношение за длъжност полицай, категория Е - II степен - старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Варна. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона форма, от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на установените административно производствени правила. В мотивите към атакувания съдебен акт са развити съображения, че за да наложи на Влайков дисциплинарно наказание "уволнение", директорът на ОД на МВР - Варна обосновано е приел, че на 16.07.2012 г. като старши на наряд - автопатрул към II - РУ "Полиция" - Варна не е изпълнил служебните си задължения като длъжностно лице - не е докладвал на ОДЧ за извършена проверка, станал свидетел на неизпълнение на служебните задължения от другия полицай в екипа, който поискал и получил парична сума от неправоспособен водач за неизпълнение на задълженията си; допуснал получаване на облага от другия полицай от екипа, с което прикрил правонарушение, на което не се противопоставил и не информирал своите началници или съответните органи, с което не е спазил изискванията на т. 3 и на т. 31 и нарушил т. 7, т. 8, т. 31, т. 34 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - не е опазил доброто име на институцията, която представлява и не е дал личен пример на гражданите, за да ги насърчи да спазват закона. Отхвърляйки оспорването на касатора, в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че деянието е несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в МВР. При съобразяване с целите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и Правилника за приложение на Закона за Министерството на вътрешните работи / ППЗМВР/, в рамките на своето задължение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, директорът на ОД на МВР - Варна законосъобразно е издал оспорваната заповед, след надлежно установяване в дисциплинарното производство на извършени виновно нарушения на "Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР", утвърден с заповед на министъра на вътрешните работи с рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., изменен и допълнен със заповед с рег. № Iз-453/22.02.2011 г., с който полицай Влайков е запознат срещу подпис видно от представените по делото документи. Решението е правилно липсват основания по чл. 209 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материално правни изисквания и е обоснован, като формираните правни изводи са съответни на разпоредбите на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Законосъобразно е заключението на съда, че заповедта е постановена при спазване на административно производствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано с заповед рег. № К-645/28.08.2012 г. на директора на ОД на МВР - Варна като е определена комисия като дисциплинарно разследващ орган. Резултатите от извършената по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР проверка са обобщени в справка, в която са описани подробно допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения на касатора съгл. чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Аргументирано и в съответствие с закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР за санкциониране на касационния жалбоподател с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. В конкретния случай от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства по безспорен начин е доказано, че Влайков е използвал служебното си положение за облага на трето лице. Това нарушение е достатъчно за санкционирането на служителя по предвидения за това ред. Правилно е и заключението, че поведението на служителя следва да се квалифицира и като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 2 от ППЗМВР. Установените в хода на производството факти, несъмнено сочат на вмененото с обжалваната заповед поведение на касатора, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което едновременно с това е и тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Безспорно установено извършеното деяние е достатъчно за да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. В този смисъл наложеното наказание отговаря на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици и обстоятелства, при които е извършено. Изтъкнатият от касатора довод в жалбата за направен неправилен извод от първоинстанционния съд, по отношение на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 7 е неоснователен. Изводът на съда, че от обективна и субективна страна е доказано нарушението по чл. 227, ал. 1, т. 7 е правилен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореният съдебен акт е законосъобразен. Действията на жалбоподателя съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР подлежащи на санкциониране с най - тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на нормативно установените предели, съдът постановява решение, което кореспондира с закона. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният състав извършва проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след подробно обсъждане на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, очертаващи поведението на Влайков. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Варна е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства аргументират становището на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. В съответствие с данните от справката, представените обяснения и други доказателства закономерно е преценено, че от страна на жалбоподателя са допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, обосноваващи налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,