Решение № 558 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2009 г.

Решение № 558 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ш. В. от[населено място], [община], Разградска обл. срещу решение № 74/28.07.2009 г. на Окръжен съд [населено място], с което е оставено в сила решението на Районен съд[населено място], постановено по гр. д. № 1030/2008 г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Н. М. С. и М. М. Д., иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера над 4 000 лв. до 9 000 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост на решението в обжалваната част, както и за нарушения на материалния закон при неговото постановяване. Касаторът посочва, че при правилно и безспорно установена фактическа обстановка, съдът неправилно е определил дължимото обезщетение като не е съобразил всички данни по делото относно вида на насените му увреждания и размера на претърпените неимуществени вреди. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Ответниците Н. М. С. и М. М. Д., не вземат становище по касационната жалба. С определение № 488 от 12.05.2010 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд в обжалваната част по въпроса относно критериите, при които следва да се определя обезщетението за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане като е прието, че по този въпрос въззивният съд с е произнесъл в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В отговор на поставения материалноправен въпрос съдът приема следното: Съгл. чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ППВС № 4 от 23.12.1968 г. приема, че понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението и които представляват критерии при определяне на този размер. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатяване, загрозяване и пр. В случая съдът правилно е установил фактическата обстановка относно непозволеното увреждане, вида и характера на настъпилия вредоносен резултат. В постановеното решение обаче, съдът не са съобразени всички обективни критерии за определяне справедливия размер на обезщетението, а именно: В резултат на нанесения от ответниците и още две непълнолетни лица побой ищецът е получил над 15 увреждания в това число разкъсано - контузна рана в челно-теменната част на главата, контузия на бял дроб, счупване на две ребра и лява лакътна кост, пукване на лъчева кост, които са довели до трайно затрудняване движението на снагата и левия горен крайник и които представляват поне две средни телесни повреди, плюс множество охлузвания, кръвонасядания и хематоми. Вещото лице е посочило, че средния срок за приключване на оздравителния процес за увреждане на ръката е около 6-7 месеца, (а не три-четири месеца, както е прието от районния съд) а за останалите увреждания - около един месец. Съдът не е изложил мотиви и не е съобразил при какви обстоятелства е бил нанесен побоя, несъответствието между поведението на пострадалия, и реакцията на ответниците, нанесли побоя в това число и проявената безпричинната жестокост при нанасянето му (използване на железен прът - винкел). Не е съобразено и обстоятелството, че пострадалият е работил като строителен работник и нанесените му увреждания са го поставили в невъзможност за един продължителен период от време да упражнява професията си, както и това, че в бъдеще упражняването й няма да е благоприятно за увредените крайници. Като не е съобразил тези обстоятелства съдът е постановил своето решение в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД. Същото е и необосновано. Определеното обезщетение от 4000 лв. не се съизмерява с действително претърпените от касатора неимуществени вреди - болки и страдания, поради което така определения размер, не е справедлив. При съобразяване на всички обстоятелства във връзка с причиненото непозволено увреждане, Върховният касационен съд счита, че справедливия размер на обезщетението следва да бъда в размер на сумата 6 500 лв. С оглед на изложеното, налице са касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Решението в обжалваната част следва да бъде частично отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което претенцията за обезщетение да бъде уважена за още 2500 лв. В останалата обжалвана част, решението следва да бъде оставено в сила. Съразмерно с уважената част от иска, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 216,66 лв. Мотивиран от изложеното, и на осн. чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.,