Решение № 4183 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2304/2013 г.

Решение № 4183 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2304/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) Образувано е по касационна жалба на Панайот Петров Панайотов от гр. Свиленград против решение № 223 от 19.12.2012 г., постановено по административно дело № 328/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ рег. № П5ЯС-141 от 4.10.2012 г. на началника на РУ "Полиция" на МВР - Свиленград за подновяване срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и допуснато нарушение на приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски. Ответникът - началникът на РУ "Полиция" на МВР - Свиленград не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение състав на Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Панайот Петров Панайотов срещу Отказ рег. № П5ЯС-141 от 4.10.2012 г. на началника на РУ "Полиция" на МВР - Свиленград, с която на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано подновяване срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие /пистолет "Щаер", кал. 9х19 № 005340/. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на касатора. В мотивите на съдебния акт е посочено, че Панайот Петров Панайотов не е изтъкнал причини, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие му е необходимо за самоотбрана. Решението е правилно. Административен съд - Хасково е установил правилно фактическата обстановка по спора. Касаторът Панайот Петров Панайотов е сезирал административният орган с искане вх. № ЯС-4618 от 11.09.2012 г. за издаване на разрешение за подновяване на разрешение обр. 3 серия Х № 0227079 за носене на късо огнестрелно оръжие /пистолет "Щаер", кал. 9х19 № 005340/. В мотивите е заявено, че е земеделски производител и притежава ферма за животни в землището на с. Васково, което е отдалечено от други населени места. С писмо изх. № ЯС-11037/20.09.2012 г. на осн. чл. 34, ал. 3 от АПК касаторът е уведомен, че има възможност да направи писмени възражения и обяснения по започналото административно производство за издаване на индивидуален административен акт. С възражение вх. № ЯС-4932/26.09.2012 г. касаторът е обосновал повторно своите аргументи, посочвайки че оръжието е нужно, с оглед осигуряването на възможност за самоотбрана и защита на собствеността. Съгласно нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Следователно, наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие, респ. неговото подновяване. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт. Това законодателно разрешение подкрепя извода за стриктния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът Панайот Петров Панайотов не е посочил основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че е земеделски производител и притежава ферма за животни, която е сравнително отдалечена от други населени места, не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от боравене с оръжие към релевантния момент на сезиране на административния орган. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на административния акт, ангажираният доказателствен материал не е оспорен и е анализиран в мотивите на решението, а обстоятелството, че правните доводи на касатора не са споделени от съда, не обосновава извод за наличие на поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това оспореното решение на Административен съд - Хасково следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,