Решение № 9706 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2018 г.

Решение № 9706 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "В. 3" ЕООД, с. Д. Г., срещу решение № 178/08.01.2018 г. по адм. дело № 10990 по описа за 2017 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0312916/14.09.2017 г. издадена от директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП-С., за запечатване на търговски обект - ресторант "Воденичката", намиращ се на главен път Е-79 и забранен достъп до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС и е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответната дирекция в размер на 100 лв. Изложени са доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени заповедта за ПАМ. Ответникът по касационната жалба директора на ТД на НАП - С., чрез юрк. Н. в съдебно заседание изразява искане за оставяне на решението в сила като правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу заповед за наложена ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка в проверявания обект на дружеството - ресторант, находящ се на главен път Е-79, като се е позовал на констатациите при извършената проверка на 09.09.2017 г. При извършена контролна покупка на стойност 18 лв., не е издадена касова бележка - фискален бон от регистрирано в обекта фискално устройство. Извършена е проверка на фискалното устройство, при което е установено, че няма регистрирана продажба на посочената стойност, а също и на стойност 61,25 лв. по издаден информационен бон с по-ранен част за консумация на храна и напитки от клиенти на заведението. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта за срок от 14 дни, при което е направил извод за законосъобразност на акта. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването факти, правилно първоинстанционния съд е осъществил преценка за законосъобразност на оспорения административен акт. Поддържаният довод за незаконосъобразност на акта и в касационната жалба е, че проверяващите органи в много кратък времеви период от приемане на поръчката са пристъпили към проверката като не са изчакали времето за изготвяне на окончателната сметка, с което се оспорва твърдяното нарушение. Твърди се, че не е издадено все още наказателно постановление, въпреки издадения АУАН и заповед за ПАМ. Така поддържаните доводи не опровергават констатираното нарушение на изискванията по специалния закон. В случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон, същото е обосновано с установе ните и неопровергани данни за извършено нарушение на фискалната дисциплина от страна на проверяваното дружество, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита пред касационната инстанция в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ . Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,