Решение № 1465 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6421/2007 г.

Решение № 1465 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6421/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) С. П. Ш. от гр. С. е подал к. жалба срещу решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 911/2007 г. Ответникът С. о. не изразява становище по жалбата. Прокурорът дава мнение да се остави без уважение жалбата като неоснователна. При касационната проверка се установи следното: Делото е образувано по иск на Ш., предявен на основание чл. 1 ЗОДОВ, срещу С. о. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 39 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Софийският градски съд е уважил изцяло иска за имуществени вреди и частично, до размер на сумата 4000 лв., иска за неимуществени вреди. По въззивна жалба на С. о. е образувано гр. д. № 911/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, който с решение от 2.10.2007 г. е отменил решението на градския съд и отхвърлил предявените искове. Съдът е приел, че заявеното от ищеца основание на иска - обявената от административния съд нищожност на заповед № РД 43-49/4.06.2001 г. на кмета на С. о., не е в причинна връзка с твърдяното увреждане - невъзможност да придобие 1/16 ид. ч. от терена и построената върху него сграда на дворно място с площ 286 кв. м., парцел **** - 10 в кв. 316а по плана на гр. С. и емоционалния срив в резултат на тази имуществена загуба. Изводите и решението на въззивния съд са обосновани и законосъобразни. Установено е по делото, че със заповед от 4.06.2001 г. на кмета на С. о., по искане на С. Ш. от 2.04.2001 г., е отменено отчуждаването на 1/16 ид. ч. от имот пл. № 10, кв. 316а, м. Буката, гр. С., отчужден през 1981 г. С решение на Софийски градски съд по адм. д. № 1352/2002 г., оставено в сила от ВАС с решение от 13.05.2004 г. по адм. д. № 1670/2004 г. заповедта е прогласена за нищожна. Административният съд е приел, че заповедта не е подписана от кмета на С. о., а от заместник- кмет на общината, който е бил упълномощен да замества кмета до 1.06.2001 г., а заповедта от 4.06.2001 г. е постановена след изтичане на срока на пълномощията му. В хода на производството по настоящото дело от показанията на св. В. Н., бившият зам. кмет, подписал заповедта, се установява, че подписването е станало на 30.05.2001 г., а датата 4.06.2001 г. удостоверява извеждането на заповедта в деловодството на общината. Като се имат предвид тези обстоятелства, следва че претенцията на ищеца се основава на действията на длъжностни лица в общината, които са забавили извеждането на заповедта и по този начин са предпоставили обявяването й за нищожна. В случая обаче не може да се говори за незаконосъобразни действия на общинските служители, тъй-като времето от подписването на заповедта от зам. кмета до извеждането й в деловодството е само няколко дни и по делото не е доказано, че този интервал от време се дължи на противоправно бездействие на служителите. Обратното, от показанията на посочения от ищеца свидетел В. Н. следва, че практиката в общината е всяка заповед да се извежда в деловодството до няколко дни след подписването й, без да има точно определен регламент за този срок, а в конкретния случай меродавна е датата на подписването на заповедта на 30. 5. 2001 г., защото при подписване на заповедта след срока на упълномощаването му, заповедта изобщо няма да бъде изведена от деловодството. С оглед на тези обстоятелства, не може да се вмени на общината отговорност по ЗОДОВ, тъй- като не са налице неизправни действия или бездействия на длъжностни лица от общинската администрация. Що се касае до влязлото в сила решение на административния съд за прогласяване нищожност на заповедта, изведена на 4. 6.2001 г., то няма обвързващо действие за гражданския съд по настоящото дело, тъй-като се касае за различни спорни правоотношения, между различни страни. Апелативният съд е приложил точно закона, като е посочил, че материалната загуба, която ищецът твърди да е претърпял - невъзможността да придобие 1/16 ид.ч. от дворното място и сградата върху него, може да се счита за действително настъпила, ако спрямо него са били налице всички предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и други. Такова доказване по делото не е направено. Заявеното в исковата молба, че ищецът е собственик на 1/16 от дворното място като универсален наследник не е конкретизирано - кой е неговият праводател, кои са другите съсобственици, как са формирани дяловите им права, какъв е начина на обезщетяване при отчуждаването на имота. Въпросната заповед от 4.06.2001 г. е издадена по искането на Ш. от 2.04.2001 г. Съгласно § 2, ал. 1 Преходни и заключителни разпоредби на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, преклузивният 6-месечен срок за предявяване на искането за отмяна на отчуждаването, започва да тече от влизане на ЗОСОИ в сила на 21.11.1997 г. С оглед на този срок искането на Ш. от 2.04.2001 г. следва да се счита погасено. Въззивният съд правилно е съобразил признатият от ищеца факт, че спрямо наследодателката му З. С. има влязла в сила заповед от 1999 г. за отказ за отмяна на отчуждаването на същия имот. При това положение твърдението му, че като универсален наследник е придобил 1/16 ид.ч. от дворното място е несъстоятелно, след като праводателката му не е притежавала такова имуществено право. Не са налице основания за отмяна на решението, поради което Върховният касационен съд