Решение № 379 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2008 г.

Решение № 379 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Долна баня, срещу решение № 310/9.06.2008 г., по адм. д. № 268/2008 г. на Административен съд - София област, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, недопустимост на решението. Иска се решението да се обезсили и се остави без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ, или се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на "Голф клуб Ибър" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Долна баня, срещу мълчаливия отказ на кмета на общината да се произнесе по молбата му вх. № 26-00-111/13.02.2008 г. Ответникът "Голф клуб Ибър" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Долна баня, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на окръжния съд да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е процесуално недопустима и предлага да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, тъй като мълчаливият отказ на кмета на общината да издаде разрешение за изработване на ПУП е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1 ЗУТ, а не е одобрен план, поради което е неприложима рабпоредбата на чл. 136 и чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "Голф клуб Ибър" АД, мълчаливия отказ на кмета на общината да се произнесе по молбата му вх. № 26-00-111/13.02.2008 г., за издаване разрешение за изработване на ПУП. Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба, а допустимостта на жалбите се следи служебно от съдилищата и в двете съдебни инстанции. Съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ отказите да се издаде индивидуален административен акт по този закон подлежат на обжалване в 14 дневен срок от съобщението, а когато отказът е мълчалив, този срок започва да тече от изтичане на срока, в който е следвало да се произнесе административният орган. В случая срокът за издаване на искания акт е 14 дневен съгласно чл. 213 ЗУТ във връзка с чл. 57, ал. 1 АПК, след изтичането на който е настъпил мълчалив отказ. Срокът за обжалване на процесния мълчалив отказ е започнал да тече след изтичане на 14-дневния срок за произнасяне от административния орган, т. е. от 27.02.2008 г. и е изтекъл на 12.03.2008 г. - сряда, работен ден. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 18.03.2008 г., след изтичането на посочения срок, поради което тя е процесуално недопустима, като просрочена. Същата е следвало да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати, а като е разгледал жалбата съдът е постановил недопустимо решение. Административен съд - София област незаконосъобразно е приел, че е приложима нормата на чл. 149, ал. 2 АПК, тъй като ЗУТ е уредил въпросът за срока за обжалване на индивидуалните административни актове и отказите, издавани по ЗУТ (включително и мълчаливите такива, тъй като е употребен изракът "отказите" в множествено число) и е неприложима препращащата норма на чл. 213 ЗУТ към АПК. Като се има предвид гореизложеното налице са основанията по чл. 209, т. 2 АПК, поради което решението следва да се обезсили, следва да се остави без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ и производството по делото на административния съд се прекрати. Следва на касационния жалбоподател да се присъдят направените разноски и за двете инстанции, които са поискани своевременно и са д9окументирани общо в размер на 250 лв. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 3 АПК