Решение № 14574 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2009 г.

Решение № 14574 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3377/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 208 от АПК е образувано по касационна жалба на Узун Йоджал, гражданин на Република Турция против решение № 909 от 24.07.2008 г. по адм. д. № 3140/2008 г. на Административен съд- София-град с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуални правила - касационно отменително основание на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" в депозирано писмено становище на процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира касационната;жалба за допустима - подадена срещу първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл. 41, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), за налагане на принудителната административна мярка - принудително отвеждане до границата на РБългария. Решение е правилно, постановено е при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. Материалната законосъобразност на заповедта е преценена спрямо безспорно установените факти, посочени като основание за издаване на заповедта. Узун Йоджал, гражданин на Република Турция, е преминал незаконно държавната граница,. за което престъпление има влязло в сила споразумение между обвинението и защитата по НОХД № 1/2008 г. по описа на РС - Малко Търново, за налагане на условно наказание, лишаване от свобода за срок от три месеца, с тригодишен изпитателен срок, за престъпление от общ характер по чл. 279 от НК. Тези факти и обстоятелства не се оспорват от касатора поради което правилно съдът е приел, че заповедта за наложената принудителна административна мярка на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е законосъобразна. В тази връзка изложените подробни мотиви за осъществяване елементите на фактическия състав на цитираната законова разпоредба, се споделят изцяло от касационната инстанция. Обосновано съдът е приел че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с материалния закон и процесуални правила. Неоснователни са възраженията на касатора, че липсата на реквизит по чл. 59, т. 7 от АПК води до нищожност на акта. Безспорно с неизпълнение на задължението си да уведоми страната за органа и срока за обжалване, административния орган създава условия за пропускане на срока за оспорване, но в настоящия случай оспорването е разгледано по същество тъй като жалбата е подадена в срок и за касатора-жалбоподател не се е наложило да ползва възможността за удължаване на сроковете за обжалване по чл. 140 АПК в такива случаи. Правилен е извода на съда, че този недостатък във формата на акта представлява нарушение, но то не е съществено, тъй като не се е отразило на съдържанието на акта и не прави административния акт нищожен. Водим от изложеното, Върховният административен съд трето отделение