Решение № 1923 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6937/2011 г.

Решение № 1923 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6937/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Би Еф Болкан Фърничър" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Красимир Иванчев, против Решение № 1599/5.04.2011 г. по адм. дело № 9043/2009 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") - София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си - юрисконсулт Минкова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество установи: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Би Еф Болкан Фърничър" ЕООД срещу РА № 2000808061/1.10.2009 г. на ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 551/20.04.2010 г. на директора на Д "ОУИ" при ЦУ на НАП - София, в частта му относно непризнато право на данъчен кредит, за д. п. м. юни 2008 г. по фактура № 114/25.06.2008 г. издадена от "Тимекс Интернешънъл" ЕООД, в размер на 48 925.20 лева. От доказателствата по делото съдът е установил, че процесната фактура е издадена на основание договор за поръчка от 14.08.2007 г. с предмет - събиране на вземания на доверителя в размер на 750 000 лв. заедно с лихвите до окончателното изплащане на сумите, като вземането на жалбоподателя е по отношение на "Елица" АД, гр. Берковица, на основание договори за цесия с "Тимбър Трейдинг" ЕООД, а последния с "ПИБ" АД. Установил е също така, че вземането е събрано по изпълнително дело, от Агенцията за държавни вземания - Видин, която е превела дължимата сума, ведно с лихвите за забава, по сметка на жалбоподателя в "ОББ" АД, който факт е бил известен на страните, с оглед уговорката по чл. 2.1 от договора за поръчка. При тези данни съдът е приел, че е налице идентичност м/у предмета на сключения от жалбоподателя договор и предмета на изп. дело пред АДВ - Видин и тъй като по последното е налице изпълнение, липсва такова по договора за поръчка. В подкрепа на извода за липса на реално изпълнение от страна на "Тимекс Интернешънъл" ЕООД, съдът е отчел липсата на доказателства за каквито и да са действия от негова страна за получаване на вземането: непреведени суми от доверителя на довереника за такси, за адвокат, действия на довереника по събиране на документи и представянето им в АДВ - Видин за това вземане, участие в изпълнителното производство пред АДВ - Видин относно същото, представяне на изпълнителен лист, на молби и др. С оглед на това е извел правен извод за липса на реална доставка, съответно за отсъствие на предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване на правото на данъчен кредит от жалбоподателя, съответно, че начисления с процесната фактура ДДС е без основание. Съдът е извършил проверка за приложението на специалната разпоредба на чл. 127, ал. 1 от ЗДДС, но при установените по-горе данни, е приел, че същата е неприложима, поради отсъствие на двете от общо трите доставки, характеризиращи приложението й, а именно доставките по чл. 127, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за отсъствие на основания за упражняване на право на данъчен кредит от касатора по фактура № 114/25.06.2008 г., издадена от "Тимекс Интернешънъл" ЕООД. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. А облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице. Следователно за да е налице право на приспадане на данъчен кредит по издадената от "Тимекс Интернешънъл" ЕООД фактура, касаторът е следвало да докаже наличието на следните предпоставки: наличие на реално изпълнение на стока или услуга по облагаема доставка. По делото е установено и между страните не е спорно, че предмет на сключения между касатора и доставчика - "Тимекс Интернешънъл" ЕООД договор за поръчка от 14.08.2007 г., е доставка на услуга, по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС, а именно действия по събиране на паричното вземане, което доверителя - "Би Еф Болкан Фърничър" ЕООД има към трето лице- "Елица" АД, гр. Берковица, на основание договор за продажба на вземане (цесия) от 16.06.2003 г. с "Тимбър Трейдинг" ЕООД. Не е спорно и това, че изпълнението е извършено от Агенцията за държавни вземания - РД - Видин, по образувано от нея изпълнително дело срещу длъжника, като в резултат на обявен и приключил търг за продажба на недвижима собственост на длъжника, през 2007 г., същата е удовлетворила вземанията на кредиторите, сред които и тези на касатора, превеждайки му директно по с/ка в "ОББ" - АД, размера на паричното вземане, ведно с лихвата за забава. В резултат на извършената от органите по приходите насрещна проверка на доставчика, същият е представил обяснения, за извършените от него действия по събиране на процесното вземане, но по преписката, а и пред съда, не са ангажирани доказателства в тяхна подкрепа. При отсъствието на доказателства, установяващи ефективни действия на доставчика по събиране на вземането от свое име но за сметка на получателя (доверител по договора за поръчка), както и такива по изпълнителното производство пред АДВ - РД - Видин, съдът обосновано е приел, че независимо от крайния резултат, а именно събиране на вземането, същото не е в причинна връзка с действията на доставчика, а само и единствено с действията на публичния изпълнител - АДВ, от което следва, че липсва реално изпълнение на доставката от страна на издателя на фактурата, съответно липсва основание за начисляване на ДДС. Настоящият състав намира за правилни тези изводи. По делото липсват каквито и да са доказателства за осъществена доставка на услуга, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, от страна на "Тимекс Интернешънъл" ЕООД спрямо касатора, с предмет събиране на вземания на последния за сумата 750 000 лева, ведно с лихви върху тази сума, до окончателното им изплащане. Данните сочат, че тези действия са осъществени от АДВ - Видин. Поради това направените по-горе изводи от съда за липсата на обстоятелства по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване правото на данъчен кредит по тази доставка, съответно за законосъобразност на РА, с който не е признато това право в размер на 48 925.20 лева, са правилни. Законосъобразно съдът е отказал това право и на основание чл. 127 от ЗДДС, визиращ специална хипотеза на доставки от ДЗЛ (комисионер) довереник/ при доставка на стоки или услуги от свое име, но за чужда сметка. От установените по делото данни, правилно е прието, че разпоредбата е неприложима, поради недоказаното наличие едновременно и на трите доставки, по чл. 127, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. От изложеното следва, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,