Решение № 14384 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2018 г.

Решение № 14384 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на К. Ванков, депозирана чрез пълномощника му адв. Д., против Решение № 438/26.06.2018 г. по адм. дело № 414 по описа на Административен съд – П. за 2018 г. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Неправилно съдът бил приел, че липсват доказателства за изплащане на договореното адвокатско възнаграждение в хода на производство по оспорване на НП изцяло. Ответната по жалбата страна е депозирала отговор, според който счита първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че съдебното решение е правилно. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на К. В. срещу Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – г. П., с искане за присъждане на сума в размер на 450 лв., представляваща обезщетение за претърпени от лицето имуществени вреди, в резултат на отменено като незаконосъобразно НП № 52/19.12.2016 г. Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на Ванков сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за претърпяни от лицето имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение при оспорване на НП по КАНД № 462/2017 г., по описа на Административен съд – П. ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба. В останалата част до 450 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на лицето и направени по делото разноски съобразно уважената част от иска. За да постанови акта си, съдът е приел, че по жалба на В. пред Районен съд – П. е образувано АНД с № 331/2017 г. С Решение № 365/02.05.2017 г. НП № 52/19.12.2016 г. на Началник "РСПБЗН" гр. П. е отменено. В хода на производството пред Районен съд – П. В. е представляван от адв. Д., като е представен договор за правна защита и съдействие с № 444/27.01.2017 г. В същия било отразено договорено възнаграждение в размер на 300 лв., от които заплатени 150 лв. и 150 лв. остатък. В графа платена сума е описана сумата 300 лв., като не е посочен начин на плащане. В хода на производството пред Административен съд – П. във връзка с оспорване на първоинстанционното решение на РС – П., било представено пълномощно с № 472/08.09.2017 г. за сумата от 150 лв. договорено възнаграждение, които са заплатени в брой. В хода на съдебното дирене пред Административен съд – П. са представени копия от договори с № 440, 441, 442, 443 и 444 с дата 27.01.2017 г. В нито един от договорите не е описан номер на дело, а единствено и само изготвяне на жалба срещу НП и защита по АНД пред Районен съд. Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен до сумата от 150 лв., представляваща направени по делото разноски по КАНД № 462/2017 г. по описа на Административен съд – П., тъй като единствено и само по това дело е налице доказателство за направени действителни плащания от страна на Ванков към упълномощения от него защитник. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете, визирани в АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения: При изследване на представените пред него писмени доказателства, първоинстанционния съд е достигнал до обоснован извод за неоснователност на отправената срещу ответника претенция за заплащане на сума от 300 лв., представляваща направени разноски за адвокатска защита в хода на производството по АНД № 331 по описа на Районен съд – П. за 2017 г. В тежест на ищеца е да докаже с всички допустими от закона средства, че действително е направил търсените за репариране разноски във връзка с оспореното от него пред Районен съд – П. НП. В представеното пред първоинстанционния съд пълномощно не е описан начин и време на плащане на сума в размер на 300 лв. Нещо повече, претендираната сума от 300 лв. е разделена на две части, като 150 лв. е следвало да бъдат заплатени при сключване на договора и 150 лв. на по-късен етап. Не са представени доказателства за извършени реални плащания на която и да е от двете вноски. В представената бланка има изрична графа, в която следва страните да установят по какъв начин е извършено плащането на дължимата за адвокатско възнаграждение сума. При липсата на отбелязване в тези графи, правилно първоинстанционния съд е достигнал до извод за липса на доказателства за извършено реално плащане. На възстановяване подлежат единствено и само реално настъпилите за ищеца, в резултат на незаконосъобразна административна дейност вреди, а не на предполагаеми такива. При липса на изпълнение на задължението на ищеца за представяне на доказателства за размера на реално претърпените от него вреди, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован акт, с който претенцията е отхвърлена като неоснователна. Представените пред Административен съд – П. следващи екземпляри 11 бр. от договори за правна помощ, не водят до извод за основателност на конкретната претенция. Шест от тях са с поправки и допълвания, които въвеждат съмнение относно тяхната достоверност до оборване на това съмнение и единствено представения екземпляр от договор с № 472/08.09.2017 г., приложен като отрязък и по дам. дело № 462/2017 г. по описа на Административен съд – П., съдържат идентична информация относно размера на договорената сума и времето и начина на нейното заплащане. Поради описаното, настоящият състав приема, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и обоснован, като съобразен с представените и относими към производството писмени доказателства. Първоинстанционният съд съобразявайки се с представените от страните доказателства е установил по безспорен и категоричен начин заплащане на адвокатско възнаграждение, единствено и само във връзка с воденото производство по обжалване на НП с № 52/19.12.2016 г. пред Административен съд – П.. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение