Решение № 13120 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2012 г.

Решение № 13120 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет гр. Варна чрез процесуалния му представител срещу решение № 957/09.04.2012 г. по адм. д. № 154/2012 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за незаконосъобразно, претендира отмяната му и пресъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Пламен Николов Йорданов чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 3411-7/22, 23 и 29.06.2011 г. на Общинския съвет гр. Варна, с което ПУП-ПУР на СО "Планова", в това число и схеми водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране и комуникационно-транспортна схема, в частта за ПИ 314, собственост на Пламен Николов Йорданов. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съществуват повече от един законосъобразен вариант за урегулирането на улица V+ клас, засягаща имота на жалбоподателя. Отделно от това, според съда, няма мотиви защо транспортният достъп до имот 314 чрез предвидената улица тупик следва да се осъществява от източната страна на имота, след като от актуалната кадастрална основа е налице достъп до имота по път със същата широчина. Така е нарушен принципът за съразмерност, а такова решение е и икономически необосновано. Настоящият съдебен състав намира частично обжалваното решение за материално незаконосъобразно при следните съображения: Оспореният ПУР е за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост, като е първи такъв по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Тези предпоставки в случая са налице. Следва да се има предвид, че ПУР като процесния е допустим само за прокарване на улици, отговарящи на конкретен клас и технически параметри. В случая тези предпоставки са налице за улицата - главен път, преминаващ на югоизток от имота на жалбоподателя. Така проектираната улица е с ширина 8 м, платна 2,5 м, общо 5 м и тротоари двустранно. В този смисъл тази улица съответства на чл. 77 - 82 ЗУТ и Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, както и на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони, като според вещото лице не може да се даде отговор на въпроса дали планът отговаря на изискванията за целесъобразно устройство на територията. Поради това изводът на първоинстанционния съд за нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ е незаконосъобразен. Дали улицата ще се предвиди без тротоари или с тротоари и по-голяма ширина, е въпрос на преценка на административния орган, която не подлежи на съдебен контрол и не обосновава незаконосъобразност на оспорения ПУП. Предвид изложеното обжалваното решение в отменителната част досежно проектираната от югоизток улица до имот ПИ-314 следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. Решението е законосъобразно в частта досежно постановената отмяна на проектираната улица - тупик от североизток. Съгласно чл. 50, ал. 2, т. 5 от Наредба № 7/2003 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони при наличие на тежки теренни условия минималното изискване за ширина на улица - тупик е 3,2 м като допустимо отклонение съобразно тежките теренни условия. Тази Наредба е издадена на основание чл. 13 ЗУТ и визира допустимите отклонения от правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Поради това не са налице материалноправните предпоставки за административния орган да издаде акт със съдържание, предвиждащо улица - тупик с ширина 3 м. С оглед изхода на спора на касатора ще следва да се присъдят разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер е нормативно предвиденият, а опис на направените разноски не е представен. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение