Решение № 201 от 16.7.2025 г. на ВКС по т.д. № 20248002900909/2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.Р. Р. от АК - Плевен съвместна касационна жалба на ответниците С. Д. и И. Д. срещу решение № 353/14.12.2023г. по възз.т.д.№ 513/2023г. на Апелативен съд - Варна. С него е потвърдено решение № 68/13.03.2023г. по гр.д.№ 143/2022г. на ОС - Шумен, с което, по предявения против тях частичен иск, касаторите са осъдени да заплатят солидарно на „Колект БГ“ АД, гр.София, вземания за главница в размер на 65 000лв. и за договорна лихва в размер на 15 000лв. за периода 17.03.2008г.-16.02.2021г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 08.04.2022г., част от общо вземане, произтичащо от договор за банков кредит от 17.03.2008г. и цедирано на „Колект БГ“ АД. В касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение - основания за касационно обжалване по т.2 и т.3 на чл.284 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. В подадения чрез адв. К. К. от АК - Варна ответникът по касация „Колект БГ“ АД оспорва основателността на подадената касационна жалба. С определение № 333/03.02.2025г. обжалването е допуснато по въпроса: Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и възнаградитгелна лихва по погасителни вноски по договор за банков кредит? В откритото съдебно заседание ищцата С. Д., чрез адв. Р. Р., поддържа касационната жалба и претендира разноски по представения списък, а останалите страни не се явяват и не се представляват. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, приема следното: По въпроса, обусловил допускането на обжалване: Отговорът му се съдържа в Тълкувателно решение № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС. Даденото в него нормативно тълкуване е, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. По същество и на въведените касационни основания: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, е неправилен решаващият извод на въззивния съд, че давността за вземането за главница и лихви започва да тече от датата, на която кредитът е станал предсрочно изискуем. Като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. С договора страните са уговорили погасяване на главницата по кредита на части посредством ежемесечни погасителни вноски. Към заключението на ССЕ по делото е приложен, изготвен от вещото лице, погасителен план за погасяване на кредита от 73 267 швейцарски франка за целия срок на договора – до 20.03.2033г. на месечни вноски, включващи главница и лихва с падежи 20-о число на съответния месец. При съобразяване на даденото с ТР № 3/2023г. разрешение и при липсата на обстоятелства, обуславящи прекъсване или спиране на давността, погасителна давност за съответната част от главницата и лихвите започва да тече от падежа на всяка отделна погасителна вноска, включваща главница и лихви. Тъй като за определяне на размера на неплатените месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, чиито падежи са настъпили 5/ за главницата/, съответно 3/ за лихвата/ години преди подаване на ИМ/08.04.2022г./, се налага възлагане на допълнителна задача на ССЕ, на осн. чл.293, ал.3 ГПК, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане се дължи произнасяне и за разноските за настоящото производство, съгласно чл. 294, ал.2 ГПК. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: