Решение № 193 от 10.1.2023 г. на ВАС, II о.

Образувано е по касационна жалба на ДрамООД с адрес на управление в гр.Варна, ул.Уста Колю Фичето1 срещу Решение 639 от 10.05.2022 г., постановено по адм. дело 84/2022 г. по описа на Административен съд Варна, XXI-ви състав. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Началник СГКК Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Кооперация Галатея-Варна със седалище в гр.Варна намира касационната жалба за неоснователна, а атакуваното с нея решение за законосъобразно, поради което и следва да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд,Второ отделение,намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е основателна. За да отхвърли жалбата на ООД-то състав на Административен съд Варна е приел, че представяния от търговското дружество титул за собственост, на който се основава искането за промяна в КР, не установявал права за същото и за сградата с идентификатор 10135.3514.323.3, а останалите документи(удостоверение за търпимост, позволителен билет, разрешение за строеж и др.) не са от категорията на тези, които удовлетворяват изискванията на чл.25 ал.3,т.1 от Наредба 3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри във вр. с чл.112 от Закона за собствеността. Отделно, прието е от съда, че не са били допуснати нарушенията на съществени процесуални правила в хода на развитие на административното производство пред органа. Настоящият касационен състав намира така формираните изводи от първостепенния състав за необосновани. От представената като пълна административна преписка, по която е постановен акта на ответния Началник от 03.12.2021г., а също така и от събраните в хода на съдебното дирене пред административния съд писмени доказателства, се установява, че първоначално при одобряване на КК и КР за населено място гр.Варна, станало със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изп. Директор на АГКК, за целия поземлен имот с идентификатор 10135.3514.323 като собственик е бил вписан ДрамООД по силата на нот. акт 180 от 11.07.2005г.(така скица, издадена на ООД-то на дата 28.10.2009г., л.76 от делото на първата инстанция). По отношение на спорния обект с идентификатор 10135.3514.323.3 (представляващ трафопост) от намиращото се към адм. преписка досие на тази сграда от регистъра и находящата се на л.94 от делото служебна справка от м. март 2010г. се установява, че към този момент касационният жалбоподател също е фигурирал като титуляр на правото на собственост, без обаче да е посочен какъвто и да е документ, на който то се основава. На 23.03.2010г. ответникът в настоящото производство Кооперация Галатея-Варна със заявление от СГКК Варна поискала промяна за обект с идентификатор 10135.3514.323.3, състоящ се в изменение на кадастрални данни, а именно да бъде надлежно вписано правото и на собственост за тази сграда в КК и КР, представяйки констативен нотариален акт от 21.12.1996г. и договор за доброволна делба от 15.12.2000г. По това заявление СГКК Варна предприела уведомяване на ДрамООД, тъй като именно то фигурирало към този момент като собственик на самостоятелния обект, но съобщението до него било върнато като невръчено с отбелязване на лицензирания пощенски оператор, че лицето отказва до получи пратката(л.95, л.96). На 12.04.2010г. от длъжностни лице от СГКК Варна(върху самото съобщение) била поставена резолюция за актуализиране на КР, която била изпълнена на дата 19.05.2010г., видно от досието на сградата(направена и била редакция на правото), а видно от издадена същия този ден скица за идентификатора(л.97) вече като собственик на този трафопост фигурирала кооперацията. Няма писмени данни(а и твърдения в тази насока)касационният жалбоподател да е оспорил така извършените изменения в КР. Вместо това на 21.01.2011г. ДрамООД входирало заявление, допълнено с такова от 18.02.2011г., с което поискало на свой ред промяна в КР за обект сграда с идентификатор 10135.3514.323.3, представяйки нот. актове от 2001г. и 2005г., удостоверение за търпимост, техн. експертиза и др. При предоставената възможност за възражение на вписания в КР към този момент титуляр на правото на собственост - Кооперация Галатея-Варна, същата оспорила искането за промяна, сочейки, че винаги тя е била титуляр на правото на собственост за този конкретен трафопост, който не е бил прехвърлен от нея с представения нотариален акт от 2001г. И тук върху самото възражение длъжностно лице от СГКК Варна разпоредило съставяне на акт за непълноти и грешки, който да се разпише от заявителя, след което да са издаде заповед за отказ. Така бил съставен актът на л.147 с дата 14.03.2011г., който обаче нe бил разписан(при двукратно уведомяване на ООД-то) нито от заявителя, нито от заинтересованата кооперация. Вместо това на дата 15.04.2011г. ОДД-то входирало на свой ред становище, с което оспорило правата на праводателя си(л.151), поради което СГКК Варна изискала от кооперацията допълнителни документи, които последната представила със заявление от 25.05.2011г. На 01.06.2011г. било изпратено и повторното съобщение до ООД-то с искане за подписване на съставения акт за непълноти и грешки, след което няма данни по преписката да се последвали каквито и да е други действия, вкл. да е постановен изричен писмен акт по това заявление. Следващото действие, релевантно за казуса и предприето от коя и да е от двете страни датира от 13.02.2020г., когато дружеството поискало издаване на скица за сградата с посочения идентификатор, с визирана необходимост молба декл. по обст. проверка, на което кооперацията се противопоставила с писмо от дата 04.03.2020г., а управителят на ООД-то по този повод посочил със заявление от 15.09.2020г., че тъй като владее имота повече от 19 години настоява за издаването на скицата, с оглед снабдяването му с констативен нотариален акт. В крайна сметка скицата била издадена с акт на ответния Началник от 05.10.2020г. Година след това на 11.10.2021г. ДрамООД входирало и заявлението си, по което е постановен и акта на ответния Началник, разглеждан в това производство, като поискало нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти досежно сграда с идентификатор 10135.3514.323.3, като представил документи към него. След отстраняване на нередовности по него(двукратно) и извършена преценка на всички представени писмени доказателства, ответния Началник отказал поисканата услуга Нанасяне на настъпили промени в КРНИ, тъй като основание за такава промяна(според него) били само документи, вписвани в Службата по вписванията, а представените не били от този ред. Именно този решаваш извод на ответния административен орган бил изцяло споделен и от първоинстанционния съд. При тези данни обаче, изводът на административния съд за материална законосъобразност на административния акт, е неправилен. Това е така, защото в случая е било налице предходно заявление на ООД-то от 2011г., по което макар и да не е постановен изричен акт, а налице след последното действие по него от 01.06.2011г. формиран мълчалив отказ, като няма данни(а и твърдения) да е било налице негово оспорване пред административния съд. След като по това предходно заявление е отказано изменение на КР по отношение на процесната сграда, то последващото искане за същото изменение, изразяващо се във вписването му като собственик(пък било и наред с досегашния в специфичната хипотеза на дублирано право на собственост по чл.53 ал.2 ЗКИР) при наличие на стабилен административен акт, е недопустимо съгласно правилото на чл.27 ал.2, т.1 АПК. Формираният стабилен акт мълчалив отказ е с идентичен предмет, поради което повторното искане до органа за изменение в кадастралния регистър от същата страна относно същия имот/сграда и то на основание същите документи, е основание за недопустимост на административното производство. Идентитетът в случая е безсъмнен, тъй като е видно от представените документи по настоящото заявление от 2021г. е, че отново се представят такива, които са представени и с предходното или са датирани и преди тях. В казуса е изключено прилагането на хипотезата на чл.53 ал.2 ЗКИР (дублиране носителството на правото на собственост и от ООД-то, и от кооперацията), тъй като ООД-то черпи правата си единствено и само по пътя на правоприемството от нея чрез прехвърлителните сделки от 2001г. и 2005г., а не и на друго(собствено) основание(напр. при придобиване на правото чрез давностно владение, за което има индиции за предприети действия през 2020г., но не и същите да са завършили с констативен нотариален акт в полза на търговското дружество). Или в казуса наличието на правата у единия субект, изключва наличието на правата у другия. Повече от очевидно е, че тук е налице класически пример за спор за материално право спор за собственост между праводателя, който твърди, че трафопостът не е бил продаден на приобретателя(липсва в изповяданата пред 2001г. сделка), който пък от своята страна претендира, че след като е придобил целия имот, е станал собственик и на всички сгради в него. Този извод следва от повече от десет години спор между страните за титулярството върху обекта, независимо, че ООД-то формално сочи, че такъв спор всъщност не бил налице. Разбира се, този спор няма как и не може да се разреши нито в производството пред съответната СГКК, нито пред административния съд по реда на АПК. В тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, че на основния въпрос по този спор: при прехвърляне на земята купувачът придобива ли всички сгради и подобрения върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката, респ. дали запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗЗД, то тук безспорно е налице трайна практика на ВКС по него, но същата не може да бъде съобразявана в административните производства по ЗКИР, а следва и може да се разреши само в производство пред общия съд, каквото обаче повече от 10 години няма данни да е било развито между страните. Т.е. фактите по делото сочат, че между касатора и ответната кооперация е налице спор за собственост по отношение на сградата трафопост, намираща се в имота на първия, който може да бъде разрешен, както вече се посочи, единствено по общия исков ред. Този спор, предвид разпоредбата на чл.53 ал.2 ЗКИР, не е пречка в КР да се впишат всички лица и документи, когато те удостоверяват дублиране на правото на собственост, но в казуса такава пречка съставляват както наличието на влязъл в сила предходен отказ за исканото изменение, така и взаимното изключване съществуването едновременно на правото на собственост върху обекта - трафопост и у двата правни субекта с оглед правната връзка праводател правоприемник. Ето защо, в една такава хипотеза, Началникът на СГКК Варна е следвало да прекрати производството, поради наличието на стабилен административен акт, който се явява абсолютна процесуална пречка за издаване на нов акт. Следователно повторното заявление за промяна в кадастралния регистър не е следвало да се разглежда по същество и като се произнася по недопустимо искане, Началникът на СГКК Варна е постановил повторен отказ в нарушение на чл.27 ал.2, т.1 АПК, което е основание за неговата отмяна. Консеквентно, изводът на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е в противоречие с посочената норма. С оглед изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което оспореният отказ да се отмени, без преписката да се изпраща на ответния орган, поради недопустимост на развилото се пред него производство. Предвид изхода на спора и при своевременно заявеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски, СГКК Варна следва да им заплати такива в размер на 3 060 за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,