Решение № 7713 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2746/2015 г.

Решение № 7713 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2746/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Г. Л. Г. и М. К. Г. чрез процесуалните си представители против решение № 2466 от 17.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1379 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пловдив в частта с която са отхвърлени претенциите за обезщетение за неимуществени вреди над присъдените по 5 000 лв. на всеки от ищците до размера на претендираните 15 000 лв. за всеки от ищците и дължимите лихви върху последната сума. Претендира разноски. Постъпила е и касационна жалба от министъра на икономиката и енергетиката, чрез процесуалния му представител против решението на Административен съд Пловдив. Претендира разноски. По делото е постъпила и частна жалба от Г. Л. Г. и М. К. Г. чрез процесуалните си представители против решение № 2466 от 17.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1379 по описа за 2014 г. на Административен съд Пловдив в частта, с която е прекратено производството по отношение на министъра на икономиката и енергетиката. Иска се отмяната му. В касационните и частната жалба се твърди, че решението е неправилно в обжалваните части и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото са постъпили отговори на касационната и частната жалба. В отговор от Г. Л. Г. и М. К. Г. по касационната жалба на министъра на икономиката и енергетиката се релевират доводи за нейната неоснователност. В отговор от министъра на икономиката и енергетиката по частната жалба се релевират доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационните и частната жалба. Касационните и частната жалба са подадени в законния срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните части, поради което са допустими за разглеждане като по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Пловдив е било образувано във връзка с решение № 6620 от 19.05.2014 г., постановено по адм. дело № 5742/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение, с което е отменено решение № 419 от 19.02.2013 г. по адм. д. № 2237 от 2009 г. по описа на Административен съд Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение съдът е осъдил Министерството на икономиката и енергетиката, както следва: -да заплати на Г. Л. Г., сумата от 51887,52 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно бездействие на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма през периода от 17.07.2002 г. до 23.01.2007 г., изразяващо се в неизпълнение на задължението му за уведомяване на "Централен депозитар" АД за прехвърлянето на акциите със споразуменията от 17.07.2002 г., чрез което ищцата е била лишена от право да придобие съответен дял от акциите, емитирани при увеличенията на капитала на "Международен панаир Пловдив" ЕАД, вписани на 14.01.2003 г. и на 15.11.2006 г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба - 17.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата1 като е отхвърлил претенцията до пълния й размер от 82084 лева. -да заплати на Г. Л. Г. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование продължило повече от четири години, неспокойство, постоянна несигурност и чувство за невъзможност да защити правата си, засегнати от незаконосъобразното бездействие на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма през периода от 17.07.2002 г. до 23.01.2007 г., състоящо се в неизпълнение на задължението му за уведомяване на "Централен депозитар" АД за прехвърлянето на акциите със споразуменията от 17.07.2002 г., чрез което ищцата е била лишена от право да придобие съответен дял от акциите, емитирани при увеличенията на капитала на "Международен панаир Пловдив" ЕАД, вписани на 14.01.2003 г. и на 15.11.2006 г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба - 17.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията до пълния й размер от 15000 лв. -Да заплати на М. К. Г., сумата от 51887,52 лв, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно бездействие на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма през периода от 17.07.2002 г. до 23.01.2007 г., изразяващо се в неизпълнение на задължението му за уведомяване на "Централен депозитар" АД за прехвърлянето на акциите със споразуменията от 17.07.2002 г., чрез което ищецът е бил лишен от право да придобие съответен дял от акциите, емитирани при увеличенията на капитала на "Международен панаир Пловдив" ЕАД, вписани на 14.01.2003 г. и на 15.11.2006 г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба - 17.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията до пълния й размер от 82084 лв. Да заплати на Г. Л. Г. и М. К. Г., сумата в размер на 3338,52 лв., представляваща съответната част от заплатеното адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица и държавни такси. С обжалваното решение съдът е осъдил Г. Л. Г. и М. К. Г., да заплатят на Министерство на икономиката и енергетиката, сумата в размер на 2 631,22 лв., представляващи съответната част от дължимото юрисконсултско възнаграждение и е прекратил производството по делото по отношение на ответника министъра на икономиката и енергетиката и по отношение на заинтересованата страна "Международен панаир Пловдив" АД гр. Пловдив. За да достигне до този резултат съдът е приел за безспорно, че К. Г. Г. - наследодател на Г. Л. Г. и М. К. Г. е бил собственик на недвижим имот, част от който попада в терена на "Международен панаир Пловдив" АД и е включен в капитала на търговското дружеството, съответно правото на собственост върху този имот не може да се възстанови в реални граници, тъй като представляват част от дълготрайните активи на "Международен панаир Пловдив" АД. Същият е упражнил правото си да получи съответна част от акциите на дружеството по реда на чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.) като е подал заявление на 10.05.1993 г. Първоинстанционния съд е направил извод, че министърът на икономиката и енергетиката е органът, който следва да се произнесе по преписката за обезщетяване по заявлението на Костадин Георгиев с акции от капитала на "Международен панаир Пловдив" АД, като определя и размера на това обезщетение. Решаващият съд е установил, че няма законово определен срок, в който министърът е следвало да уведоми Централния депозитар за сключените споразумения, което според съда не оправдава бездействието на министъра, чиято е инициативата да осъществи дължимото по закон действие. Задължението да уведоми търговското дружество и Централния депозитар за сключените споразумения е на министъра и поради това е трябвало да го направи в разумен срок, а като не е извършил това действие, за ищците са настъпили вреди, изразяващи се в непридобиването на съответния брой емитирани акции при двукратното увеличаване на капитала на дружеството през 2003 г. и 2006 г. Това от своя страна е довело до обезценяване на даденото от държавата обезщетение, дължимо според реституционните закони. Съдът е направил извод, че е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган, от което са настъпили вреди, подлежащи на обезвреда. Така постановеното решение на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно, същото не страда от релевираните в касационната жалба пороци. За да установи посочената фактическа обстановка и да приложи материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ административният съд се е съобразил изцяло с мотивите и дадените в тях указания за прилагане на материалния закон в решение № 6620 от 19.05.2014 г. по адм. д. № 5742/2013 г. по описа на Върховен административен съд при предходното разглеждане на делото по същия иск. В мотивите на същото се приема, че Г. Л. Г. и М. К. Г. в качеството си на наследници на К. Г. Г. са съсобственици на недвижим имот, част от който попада в терена на "Международен панаир" АД, гр. Пловдив, който е включен в капитала на търговското дружество, като за удовлетворяване на реституционните им претенции на 17.07.2002 г. са сключени споразумения между тях и министъра на икономиката, по силата на които е решено ищците да бъдат обезщетени по реда на § 18 от ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) и чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) (отм.), чрез прехвърляне на 992 бр. безналични акции с номинал от 1 лв. на всеки един от тях от "Международния панаир" ЕАД, гр. Пловдив. Видно от писмо от 08.03.2010 г. от "Централен депозитар" АД, Г. Л. Г. и М. К. Г. са придобили всеки по 992 бр. акции от емисията на "Международен панаир" АД, гр. Пловдив, и са вписани в книгата на акционерите на 30.01.2007 г. Безспорно е също, че с решение № 294 от 14.01.2003 г. по ф. дело № 80 от 1993 г. на Окръжния съд - Пловдив, е вписано увеличение на капитала на "Международен панаир Пловдив" ЕАД от 1 312 557 лв. на 9 124 827 лв. за сметка на фонд "Резервен", при което увеличението на капитала е със 7 812 270 лв., разпределени в 7 812 270 нови безналични акции с право на глас в общото събрание на акционерите, всяка с номинал от 1 лв., както и че с решение № 7180 от 15.11.2006 г. по ф. дело № 80 от 1993 г. на Окръжния съд - Пловдив, е вписано увеличение на капитала на дружеството от 9 124 827 лв. на 28 463 162 лв. за сметка на фонд "Резервен", при което увеличението на капитала е с 19 338 335 лв., разпределени в 19 338 335 нови безналични акции с право на глас в общото събрание на акционерите, всяка с номинална стойност от 1 лев. Съгласно § 18 от ПЗР на ЗПСК в случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е подадено заявление за обезщетяване по реда на чл. 18 от ЗППДОП (отм.), правоимащите се обезщетяват по досегашния ред, освен в случаите по § 11, ал. 2. Видно от данните по делото, такова заявление е било подадено на 10.05.1993 г. от К. Г. Г. - наследодател на Г. Л. Г. и М. К. Г. Според § 11, ал. 2 за търговски дружества, включени в списъците по чл. 3, ал. 1 и ал. 2, изр. 2, правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и по чл. 18 от отменения ЗППДОП се обезщетяват само с компенсаторни записи. Тези т. нар. забранителни списъци обаче се създават със ЗИД на ЗПСК, обн., ДВ, бр. 78 от 13.08.2002 г., т. е. след сключването на споразуменията за обезщетяване с акции. Вярно е, че няма законово определен срок, в който министърът е следвало да уведоми Централния депозитар за сключените споразумения. Не може да се приеме обаче за оправдано бездействието на министъра, чиято е инициативата да осъществи дължимото по закон действие. Негово е било задължението да уведоми търговското дружество и Централния депозитар за сключените споразумения и поради това е трябвало да го направи в приемлив срок. Неосноватено е възражението на ответника по иска, че липсата на законов срок, в който да изпълни задължението си сочи на липса на незаконосъобразност на бездействието. Такова становище е изцяло в тежко противоречие с принципа на законност, неговото измерение по чл. 4, ал. 3, основан на принципа на правовата държава / чл. 4 КРБ/ и на принципа на бързина и процесуална икономия / чл. 11 АПК/, съгласно който процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. В конкретния случай не се касае за забава в изпълнението, за да могат да бъдат навеждани и обсъждани възражения от такъв характер. Такова възражение всъщност цели да оправдае пълното неизпълнение на установено задължение, по отношение на права, признати по обвързващ държавата начин, което е недопустимо в правовата държава. Задължението административният орган да действа по разумен начин, добросъвестно и справедливо, при това без да вреди на правата на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на гражданите са основни принципи на административния процес и за задължителни за него. Подобно възражение е било изтъквано и предходното разглеждане на делото, като в мотивите си касационният състав на ВАС по адм. д. № 5742/13 г. е изразил категорични мотиви за неоснователност. Ето защо буди недоумение навеждането му и пред настоящата касационна инстнация при последващото разглеждане на делото. Като не е извършил това дължимото действие, за ищците са настъпили вреди, изразяващи се в непридобиването на съответния брой емитирани акции при двукратното увеличаване на капитала на дружеството през 2003 и 2006 г. Това от своя страна води до обезценяване на даденото от държавата обезщетение, дължимо според реституционните закони. Поради изложеното следва да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган, от което са настъпили вреди, подлежащи на обезвреда. Правилно административният съд е приел, че размерът на претърпените от ищците имуществени вреди е съизмерим с балансовата стойност на акциите, които ищците биха придобили, ако бяха участвали в увеличенията на капитала на "Международен панаир" ЕАД, извършени на 14.01.2003 г. и на 15.11.2006 г., съответно 5 904 бр. акции и 14 616 бр. акции (за всеки от тях), съответстващи на процентното съотношение на притежаваните от тях 992 бр. акции към общия брой акции от капитала на дружеството към 17.07.2002 г. В тази насока съдът е приложил дадените указания в решение № 6620 от 19.05.2014 г. и е възприел заключението на вещото лице, според което стойността на имуществените вреди възлиза на 51887.52 лв. за всеки един от ищците. Този размер не е оспорен и оборен от ищцовата страна и правилно съдът го е възприел като доказан размер на исковата претенция на основание - имуществени вреди. Правилни са изводите и относно неимуществените вреди, дължими на страните. съдът правилно се е позовал на нормата на чл. 52 ЗЗД, като е определил техния размер по предвидения в този текст на закона размер. Обосновано е приел, че същите са доказани по тяхното основание, като ищците са претърпели негативни емоции изразяващи се в постоянна несигурност, чувство за невъзможност да защитят правата си в процедура, която е продължила повече от четири години. размерът от 5000 лв. съответства на приетите за доказани неимуществени вреди. Решението, имащо характер на определение, с което производството по делото е прекратено по отношение на административния орган - министър на икономиката и енергетиката и по отношение на заинтересованата страна - "международен панаир Пловдив" АД Пловдив също е правилно. Съгласно чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. по тази причина органът, причинил вредите не е страна в исковото поризводство, за разлика от от производството по чл. 145 и сл. АПК. същото се отнася и за конституираното като заинтересована страна дружество. В исковия процес по реда на чл. 203 и сл. АПК заинтересовани страни не се конституират, за разлика от производството по чл. 145 АПК по оспорване на административни актове. Решението в тази част правилно и следва да се остави в сила. С оглед изложеното Върховният административен съд