Решение № 10939 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5048/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на Г. И. Ш., [ЕГН], чрез процесуален представител адв. Ц. Велкова против Решение 1745/18.03.2024 г., постановено по адм. дело 11869/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-22221022004297-091-001/16.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 1577/06.11.2023 г. на Директора на ДОДОП, относно установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 21 742,87 лв., ведно с лихва за забава в размер на 11 456,30 лв., и за 2018 г. в размер на 847,74 лв., ведно с лихва за забава в размер на 360,72 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизовдствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат доводи, че първоинстанционнят съд е преповторил мотивите на органите по приходите и е игнорирал събраните в хода на производството доказателства. По същество, касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че са доказани предпоставките на чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Твърди, че неправилно съдът приел за недоказано получаването на дивиденти от Тобо проект ЕООД през 2016 г. и 2017г., доколкото това обстоятелство е доказано с Протоколи от 18.12.2015 г. и 15.02.2016г. на Общото събрание и 23 бр. разписни касови ордери (РКО) от 2016 г. и 2017 г. за разпределяне на дивиденти. Счита, че неправилно е кредитиран протокол на ОС на дружеството от 05.07.2015г. за взето решение да не се разпределят дивиденти, доколкото тази воля е променена с последвалото ново решение за разпределяне на дивиденти. Неправилно съдът не е кредитирал с доверие и представените декларации по чл.55 от ЗДДФЛ и по чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци, с които се потвърждавал факта на изплатени дивиденти и размера на дължимия данък. В заключение счита, че всички събрани доказателства са пренебрегнати от съда, поради което е постановено неправилно съдебно решение, което моли да се отмени и спора да се реши по същество, като се отмени издадения РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) гр. Бургас при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт Калоферова оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция за държавна такса юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 402,61 лева.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА Р-22221022004297-091-001/16.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с решение 1577/06.11.2023 г. на Директора на ДОДОП, с който на Г. И. Ш. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 21 742,87 лв., ведно с лихва за забава в размер на 11 456,30 лв., и за 2018 г. в размер на 847,74 лв. ведно с лихва за забава в размер на 360,72 лв.

За да отхвърли жалбата на Г. И. Ш. срещу РА, АССГ е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и при правилно приложение на материалния закон по отношение на определените задължения по ЗДДФЛ и лихви за 2016 г. и 2017 г.

Този извод е обоснован, след като решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да приемат въз основа на изготвените парични потоци на ревизираното лице (РЛ), че за ревизираните 2017 г. и 2018 г. е налице превишение на разходите над приходите, с което са осъществени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.

По спорния по делото въпрос налице ли е превишение на разходите над приходите на РЛ за ревизираните 2017 г. и 2018 г., съдът приел, че с жалбата не се оспорва паричният поток в частта, касаеща разходите, а се оспорва единствено приходната му част относно непризнаването на изплатени от Тобо проект ЕООД дивиденти и невключването им в приходната част на паричния поток.

Съдът приел за недоказано изплащането на дивиденти от страна на Тобо проект ЕООД въз основа на представените 23 бр. РКО, всеки на стойност 9 970,00 лв., както и протоколи от решения на общото събрание на Тобо проект ЕООД от 18.12.2015 г. и 15.02.2016 г., като в тази връзка е изложил следните мотиви:

1. РКО и протоколи от решения на общото събрание на Тобо проект ЕООД от 18.12.2015 г. и 15.02.2016 г. са представени за първи път с възражението срещу РД, което е индиция, че същите са съставени за целите на процеса след като РЛ се е запознало с конкретните изводи в РД;

1. Същите са частни документи, които нямат достоверна дата, съгл. чл. 181, ал. 1 от ГПК;

1. Освен това, представените решения на ОС за изплащане на дивиденти от 18.12.2015 г. и 15.02.2016 г., не са публикувани в Търговския регистър /ТР/ и противоречат на последващо решение от 05.07.2016 г., вписано в ТР, съгласно което е взето решение да не се разпределя печалбата от 2015 г. Прието е, че последното решение, поради обявяването му в ТР има достоверна дата, а вписването му в ТР има оповестително действие по отношение на третите добросъвестни лица (чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ);

1. При служебно извършена справка в ТР за публикуваните и общодостъпни документи на Тобо проект ЕООД съдът констатирал, че подписите на починалия на 16.03.2016 г. съдружник Х. Т. се различават в представените протоколи от решения на общото събрание на Тобо проект ЕООД от 18.12.2015 г. и 15.02.2016 г. от една страна и обявените в ТР документи дружествен договор и договор за покупко-продажба на дружествени дялове, които имат нотариална заверка;

1. Като индиция, че въпросните РКО и протоколи от ОС са съставени за целите на процеса, е прието и обяснението на РЛ и съпругата му до ТД на НАП от 30.01.2023 относно наличието на средства от получени дивиденти от други дружества, но не и от Тобо проект ЕООД;

1. С писма от 30.01.2023 г. и от 06.12.2022 г., изготвени от главния счетоводител на Тобо проект ЕООД се установило, че физическото лице Г. И. Ш. не е получавало дивиденти за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г.

1. Не е кредитирана и представената декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО за IV-то тримесечие на 2016 г., поради това, че е подадена на 21.04.2023 г., тоест, след издаване на ревизионния доклад 10.03.2023 г., а и защото не е било спорно, че посоченият в нея данък в размер на 5 247,37 лв. не е внесен ефективно. Същото е прието и по отношение на декларацията за първото тримесечие на 2017 г. с отразен данък 5 772, 11 лв., подадена отново на 21.04.2023 г. Прието е, че сами по себе си декларациите не доказват изплащането на спорните дивиденти през 2016 и 2017 г., а и са подадени извън законоусатновените срокове по чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ за внасяне на дължимите данъци.

1. Приети са за неопровергани и констатациите на органите по приходите, че Тобо проект ЕООД не е разполагало с паричните средства на каса, които се твърди да са изплатени като дивиденти, доколкото от самото дружество в придружителното писмо е посочено, че през 2016 г. не е функционирало и не е съставян ГФО, а от оборотните му ведомости се установява, че към 01.01.2016 г. има на каса 1200,35 лева. От друга страна твърдяните касови наличности и касови плащания на дивиденти противоречат на официално подадените от дружеството декларации и на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал извод, че РА е законосъобразен, поради което отхвърлил жалбата на Г. И. Ш., като неоснователна.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Направените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в преповтаряне мотивите на органите по приходите и игнориране на събраните в хода на производството доказателства, не могат да бъдат споделени. Съдът е дал подробен и аргументиран отговор на спорните по делото въпроси, като е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства. Факта, че не е кредитирал с доверие представените такива от РЛ с възражението срещу РА, не обосновава неправилност на съдебния акт.

Основният спор по делото е доказани ли са обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, послужили като основание за провеждане на ревизията по особения ред на кодекса.

Правилно съдът е приел, че не се оспорва разходната част на паричните потоци на РЛ за 2017г. и 2018 г., а се оспорва приходната част с доводи за получени дивиденти от Тобо Проект ЕООД през 2016 г. в размер на 119 640 лв. и през 2017 г. в размер на 109 670 лв.

Правилно съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя Г. Ш. за получени дивиденти от Тобо Проект ЕООД през 2016 г. и 2017г., след като е обсъдил и съпоставил от една страна събраните в хода на ревизията доказателства, представени от Тобо Проект ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е Г. Ш., служебно събраните такива, включително справка в ТР и от друга страна представените с възражението срещу РД Протоколи от 18.12.2015 г. и 15.02.2016г. на Общото събрание на Тобо Проект ЕООД и 23 бр. РКО от 2016 г. и 2017 г. за разпределяне на дивиденти.

Безспорно е установено по делото е, че за ревизираните периоди Г. Ш. е управител и едноличен собственик на капитала на множество дружества, включително на Тобо Проект ЕООД. С Протокол от 05.07.2016г. е взето решение на Общото събрание на Тобо Проект ЕООД за 2015г. да не се разпределят дивиденти. Решението е вписано в Търговския регистър, поради което правилно е прието, че има достоверна дата. Освен това правилно съдът е приел за установено в хода на ревизията от оборотните ведомости за 2016 г. и 2017 г., че към 01.01.2016г. Тобо проект ЕООД не е разполагало с паричните средства на каса, които се твърди да са изплатени като дивиденти, тъй като към 01.01.2016 г. има на каса 1 200,35 лева, а по данни от счетоводния баланс на Тобо Проект ЕООД, размерът на неразпределената печалба за 2017г. и 2018г. остава непроменен, от което следва извод, че няма разпределяне на натрупана печалба. Наред с това, не е спорно, че от Тобо Проект ЕООД не е подадена декларация за изплатени дивиденти в законоустановените срокове, а декларация е подадена едва през 2023 г., но данък за изплатени дивиденти не е внесен.

Правилно съдът не е кредитирал с доверие представените Протоколи от 18.12.2015 г. и 15.02.2016г. на Общото събрание и 23 бр. РКО от 2016 г. и 2017 г. за разпределяне на дивиденти, доколкото същите са в пълно противоречие с останалите събрани по делото доказателства и нямат достоверна дата. За разлика от Протокола от 05.07.2016г. на Общото събрание на Тобо Проект ЕООД, представените Протоколи от 18.12.2015 г. и 15.02.2016г. на Общото събрание, не са вписани в ТР и нямат достоверна дата. Представените РКО пък са в противоречие с представените оборотни ведомости и счетоводни баланси на дружеството, съгласно които дружеството не е разполагало с пари на каса, които да изплати с РКО.

Вярно е, че съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В случая, правилно АССГ е приел, че в хода на ревизията е доказано основание по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за провеждането и по особения ред, а ревизираното лице не е успяло да обори фактическите констатации на органите по приходите.

С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход по спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК касаторът Г. И. Ш., [ЕГН], следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА, разноски за юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 402,61 лева.

По тези съображения и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,