Решение № 8092 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13983/2019 г.

Решение № 8092 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13983/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аква темпус" ООД гр. София против Решение № 5736 от 07.10.2019 г., постановено от Административен съд София – град /АССГ/ по адм. дело № 6053 по описа за 2019 година, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-22220418002255-091-001/31.12.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - гр. София, потвърден в оспорената част относно отказан данъчен кредит в размер общо на 29 677, 89 лв. по 16 броя фактури, издадени от доставчиците "ДАЙ ВАР" ЕООД И "ВМ СТРОЙМАРКЕТ" ЕООД с Решение № 493/22.03.2019 г. от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. По съображения, подробно изложени в жалбата моли за отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирилов, излага становище за неоснователност на КЖ, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е частично основателна. АССГ е отхвърлил жалбата на "Аква темпус" ООД гр. София срещу Ревизионен акт № Р-22220418002255-091-001/31.12.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - гр. София. За да постанови този резултат административният съд се е мотивирал, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е направил анализ на представените доказателства и е стигнал до извод, че същите не са достатъчни за доказване приемо–предаването на фактурираните стоки от двамата доставчици на ревизираното лице. Решението е частично неправилно. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на РА относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките от "ВМ СТРОЙМАРКЕТ" ЕООД. Основният аргумент в обжалваното решение е, че представените към фактурите стокови разписки за строителни материали не съдържали подпис на лицето за "приел", поради което съдът не може да ги цени като удостоверяващи приемо-предаването на описаните стоки писмени доказателства. Настоящата касационна инстанция не споделя този аргумент, тъй като стоковите разписки са представени още в ревизионното производство именно от ревизираното лице, което ги е получило, и съответно отразило в своето счетоводство. Основателно е оплакването в касационната жалба, че след като самото ревизирано лице – купувач е представило на приходните органи тези стокови разписки, това означава, че същите са в негово държане и то е приело съответните стоки, независимо че няма подпис на управителя. Съвкупната преценка на тези стокови разписки ведно с доказателствата за 1. осчетоводяването на стоките – строителни материали както при доставчика, така и при купувача, 2. доказателствата за плащане – касови бонове, издадени от регистрирано ФУ с дистанционна връзка с НАП /стр. 32 от РД/ в обект, съвпадащ с адреса на склада на доставчика, 3. доказателства за нает склад от доставчика, адреса на който е вписан и в касовите бележки, 4. Доказателства за наети 5 работника на трудов договор от доставчика и 5. Доказателства за наети и собствени товарни транспортни средства от купувача /л. 31 и л. 180 и 6. доказателства за последваща реализация – влагането им в строителен обект, което не е било спорно, води до извод за доказана реалност на фактурираните доставки на стоки. Съобразно изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите от доставчика "ВМ СТРОЙМАРКЕТ" ЕООД в размер на 23 097, 89 лв. и съответните лихви следва да се отмени като неправилно, както съответно и ревизионния акт в тази му част. Относно втория доставчик "ДАЙ ВАР" ЕООД правилно е посочено от първоинстанционния съд, че освен представените неподписани фактури няма други доказателства за извършените доставки. С основание, при това, с обжалваното решение е прието, че доколкото реалността на доставките по фактурите, по които се претендира данъчен кредит, е условие, без което не може да се признае претендираното право и съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС е последователна, че признаването на данъчен кредит не може да стане само поради отразяването на ДДС в данъчна фактура, в случая не са доказани базисните материални предпоставки за възникването на правото на данъчен кредит, поради което това право е отказано законосъобразно. Разноски: Решението трябва да бъде отменено и в частта за разноските присъдени на дирекция "ОДОП" - София за сумата над 513 лв. - юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния размер от 1 430 лева. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1 834 лв. за двете инстанции по компенсация. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,