Решение № 4649 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 466/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Добрички общински съвет против решение 364 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело 315/2023 г. от Административен съд Добрич, с което по жалба на областния управител на Добричка област е отменено решение 1026 по протокол 58/25.04.2023г. на Добричкия общински съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосноваността му- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира неговата отмяна и разрешаване на спора по същество с отхвърлянето на предявеното от областния управител оспорване. В представеното писмено становище е направено и искане за присъждане на направените деловодни разноски и за двете съдебни инстанции. Ответната страна областен управител на Област Добрич, в депозиран писмен отговор по жалбата излага становище за нейната неоснователност. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна А. Александров, изразява становище за основателност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за първата инстанция. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трети състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Добрич е решение 1026 по Протокол 58 от заседание на Общински съвет- Добрич, проведено на 25.04.2023г., с което в процедура по чл.45, ал.11 от ЗМСМА повторно е прието решение 994 по протокол 57 от заседание, проведено 29.03.2023 г. С това решение на ОбС- Добрич е допълнена програмата за управление и разпореждане с общинска собственост и е дадено съгласие да се продаде на А. Александров недвижим имот- частна общинска собственост, представляващ УПИ ХІV ПСД - казан за изваряване на ракия с площ от 1408 кв.м. по плана на [населено място], община Добричка, при пазарна цена от 12 498 лева без ДДС. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е следната: След проведен през 2003 година явен търг за продажба на общински имот (протокол за провеждане на търг от 23.07.2003 г.) с договор за покупко-продажба от 17.11.2003 г., правото на собственост върху сграда пункт за изваряване на ракия със застроена площ от 35 кв.м., построена върху общински поземлен имот, е прехвърлено на ПК Пробуда . Впоследствие правото на собственост върху сградата е придобито от А. Александров, видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба 160, том ХХІ, вх. рег. 9306/04.09.2012 г. на Служба по вписванията при РС-Добрич. Със заявление с вх. Вх4-876/16.02.2023 г. до кмета на Община Добрич, А. Александров е поискал да закупи поземления имот- общинска собственост, върху който е изградена придобитата от него през 2012г. сграда- казан за изваряване на ракия. С докладна записка на кмета от 14.03.2023 г., включена за разглеждане като т.18 от дневния ред на заседанието, проведено на 29.03.2023г., е предложена продажба на процесния имот на собственика на изградената върху него сграда, въз основа на изготвена пазарна оценка от 12 498 лв. без ДДС. Съдът установява, че с необходимия кворум и мнозинство, общинският съвет е приел предложението за продажба на общинския поземлен имот, направено от кмета на общината. С решение 994 по Протокол 57/ 29.03.2023 г. е дадено съгласие за актуализация на Програмата за управление и разпореждане с общинска собственост и допълването й с продажбата на УПИ ХІV-ПСД- казан за изваряване на ракия с площ от 1408 кв.м., находящ се в [населено място], Община Добрич. С решението е дадено съгласие описаният имот да бъде продаден на А. Александров, в качеството му на собственик на законно построена в имота сграда, при определена пазарна цена от 12 498 лв. без ДДС. Решението е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 42, ал. 2 и чл.35, ал. 3 от Закона за общинската собственост и чл.56, ал.1 от Наредба 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредба 4), приета от Общински съвет Добрич с Решение 306/29.09.2016 г., и публикувана на интернет-страницата на Община Добричка. Със заповед АдК-04-22/11.04.2023 г. областният управител на област Добрич връща решение 994 по Протокол 57/ 29.03.2023 г. за ново обсъждане с мотиви, че не са представени доказателства за наличието на всички предпоставки по чл.35, ал.3 от ЗОбС, а именно не е доказано изискването на закона сградата, притежавана от заявителя, да е законно построена върху общинския поземлен имот. След проведеното ново обсъждане Общински съвет- Добрич приема повторно решение, с което дава съгласие за продажбата на общинския имот при условията на чл.35, ал.3 от ЗОбС. Въз основа на така установените по делото факти, след анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и възраженията на страните, съдът прави извод за основателност на оспорването на областния управител на област с административен център Добрич и отменя решението на общинския съвет, с което повторно е прието решение 994 по протокол 57/29.03.2023г. Съдът приема, че за да бъде уважено искане за закупуване на земя - частна общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС е необходимо наличието на две кумулативно дадени условия: искането да е направено от собственик на сграда и сградата да е законно построена. Съдът приема, че второто посочено условие не е налице, тъй като липсват доказателства, че сградата е законно построена. Съдът е обсъдил обстоятелството, че в съставения АОС 642/14.12.1998г., сградата е обозначена като едноетажна паянтова, но документи за нейното изграждане през 1977г. не са представени. Съдът приема, че строежите, които са търпими съгласно §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими, не попадат в хипотезата на чл.35, ал.3 от ЗОбС. Решението е правилно. Касационната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях. Съобразно правилото на чл.35, ал.1 от ЗОбС, продажбата на имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Предвиденото в алинея 3 на цитираната разпоредба изключение от това правило, съгласно което продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС, не може да бъде тълкувано разширително. По делото липсват каквито и да било доказателства, че е налице второто кумулативно изискване, поставено от чл.35, ал.3 от ЗОбС, а именно, че притежаваната от Александров сграда е законно построена. Не са представени нито разрешение за строеж, архитектурен проект или акт за узаконяване, нито доказателства за проведена процедура за придобиване на траен градоустройствен статут. Евентуалната търпимост на строежа, на която жалбоподателят се позовава, също подкрепя извода за липса на предпоставките по чл. 35, ал. 3 ЗОС. Това е така, тъй признаването обстоятелството, че строежът е в режим на търпимост, не го узаконява. Напротив- строежът е незаконен, но не може да бъде премахнат и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Противно на изложеното в касационната жалба, изводите на първоинстанционния съд не касаят валидността на правното основание, въз основа на което Александров се легитимира като собственик на сградата, а единствено обстоятелството дали тя е законно построена. Както се посочи и по-горе, условията за продажба на имот- частна общинска собственост в хипотезата на чл.35, ал.3 от ЗОбС, са две. Първото от тях е искателят да е собственик на сграда, находяща се в общинска земя. Второто условие е тази сграда да е законно построена. Въз основа на представените по делото писмено доказателства съдът е приел, че Александров се легитимира като собственик на процесната постройка, но не е налице второто изискване, е именно сградата да е законно построена. Ето защо като приема, че жалбоподателят не е собственик на законно построена сграда в общинския имот и следователно не може да закупи земята по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОбС, съдът постановява решението си в съответствие със закона и доказателствата по делото. Предвид изхода на спора е основателна единствено претенцията на областния управител на област Добрич за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143, ал.1 от АПК във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.144 от АПК община Добрич следва да заплати на Областна администрация Добрич юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда съобразно чл.24 от НЗПП. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, върховният административен съд, трети състав на четвърто отделение,