Решение № 5539 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14610/2010 г.

Решение № 5539 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14610/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 04.08.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 976/07 г., с което е отменен ДРА № 1115/18.09.03 г., издаден от данъчен орган при ДП "Средец", ТДД - гр. София, потвърден от регионалния данъчен директор при РДД-София с решение № 2381/18.12.03 г., в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "МАРКЕТ ТЕСТ" - АД - София по фактури, издадени от "ЖИВАНИ 1" - ЕООД за данъчните периоди м. септември, м. ноември 2002 г.; м. януари, м. февруари 2003 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, в двете съдебни производства по обжалване на ДРА не са представени доказателства, оборващи констатациите на данъчния орган. Неправилно СГС само въз основа на ССЕ е приел, че са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит. Ако доставчикът е разполагал с редовно водено счетоводство и е начислил данъка по процесните фактури, то е следвало да представи поисканите му документи още в хода на ревизията. Не са представени никакви доказателства, установяващи факта на реалното извършване на услугите. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "МАРКЕТ ТЕСТ" - АД - София, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "МАРКЕТ ТЕСТ" - АД - София оспорва същата по съображения, изложени в писмени бележки чрез изпълнителния директор и представляващ дружеството Ивайло Димитров. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА № 1115/18.09.03 г., издаден от данъчен орган при ДП "Средец", ТДД - гр. София, потвърден от регионалния данъчен директор при РДД-София с решение № 2381/18.12.03 г., в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "МАРКЕТ ТЕСТ" - АД - София по фактури, издадени от "ЖИВАНИ 1" - ЕООД за данъчните периоди м. септември, м. ноември 2002 г.; м. януари, м. февруари 2003 г. Обжалваното съдебно решение е постановено след повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд в изпълнение на решение на ВАС, първо А отд. № 3540/10.04.07 г., постановено по адм. д. № 10336/06 г., с което е отменено решение от 05.06.06 г. по адм. д. № 302/04 г. на СГС в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "МАРКЕТ ТЕСТ" - АД срещу ДРА № 1115/18.09.03 г. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "ЖИВАНИ 1" - ЕООД за данъчните периоди м. септември, м. ноември 2002 г.; м. януари, м. февруари 2003 г. Видно от мотивите на ДРА, данъчният кредит е отказан, поради това, че доставчикът не е представил поисканите му счетоводни документи в законоустановения 7-дневен срок от връчване на искането, поради което не са установени данни за осчетоводяването на процесните фактури и за вписване на данъка във вторичните счетоводни документи и регистри, за съставяне на необходимите счетоводни статии, свързани със счетоводните записвания по кредита на сметка 4532. Посочено е правното основание на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) В хода на ревизията е връчено искане на управителя на "ЖИВАНИ 1" - ЕООД Красимир Георгиев, но поисканите документи не са представени. При първоначалното разглеждане на делото СГС в своето решение от 05.06.06 г. по адм. д. № 302/04 г. е приел погрешно /вероятно поради това, че с ДРА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по фактури, издадени от няколко доставчика в различни данъчни периоди/, че по отношение на доставките от "ЖИВАНИ 1" - ЕООД предмет на ДРА са само три фактури, издадени през данъчния период м. юни 2002 г. Обсъдено е приетото заключение на ССЕ, според което е налице плащане по фактурите и към тях са издадени фискални бонове; фактурите са включени в дневника за продажбите и ДДС е начислен в счетоводството на доставчика в изпълнение изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Вещото лице е проверило и издадения на "ЖИВАНИ 1" - ЕООД ДРА № 38/01.03.04 г., приложен по делото, видно от който при ревизията са проверени извършените от това дружество доставки за посочения данъчен период и резултатът относно начисления ДДС не е променен, т. е. установено е начисляването на данъка. С посоченото решение СГС е отменил ДРА в частта му относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на "МАРКЕТ ТЕСТ" - АД по три фактури, издадени от "ЖИВАНИ 1" - ЕООД, през м. юни 2002 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част. В отменителната му част това решение като необжалвано е влязло в сила. По касационната жалба на "МАРКЕТ ТЕСТ" - АД решението е отменено в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ЖИВАНИ 1" - ЕООД, през данъчните периоди м. септември, м. ноември 2002 г.; м. януари, м. февруари 2003 г., поради липсата на мотиви. По адм. д. № 976/07 г. отново е изслушано и прието заключение на ССЕ, видно от което вещото лице е извършило проверка на счетоводните документи на доставчика, при счетоводителя на дружеството, който е водил неговото счетоводство. Представен е и договор за счетоводно обслужване. По делото са приложени всички проверени от вещото лице счетоводни документи - счетоводни сметки: 411 "Клиенти", 4532 "Начислен ДДС при продажбите", 501 "Каса в лева", 703 "Приходи от продажби на услуги", хронологични ведомости на сметки, оборотни ведомости. Според заключението, процесните фактури са отразени надлежно в данъчните и счетоводните регистри на дружеството-доставчик в съответните данъчни периоди на издаването им. Подробно са описани всички извършени счетоводни записвания. С обжалваното решение СГС е отменил ДРА като е обсъдил мотивите на данъчния орган за отказа на правото на данъчен кредит, събраните доказателства и заключението на вещото лице и е приел, че констатациите в ДРА са опровергани в хода на съдебното производство. Установено е начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Така постановеното решение е правилно. От една страна, за същите услуги, осъществени от същия доставчик, но през данъчния период м. юни 2002 г., правото на данъчен кредит е признато с влязло в сила съдебно решение въз основа на събраните при първоначалното разглеждане на делото доказателства. От друга страна, в мотивите на ДРА и потвърждаващото го решение на регионалния данъчен директор липсват каквито и да било констатации, свързани с непредставянето на доказателства за реалното осъществяване на услугите, т. е. реалността на доставките не е оспорена. Само посочването на правното основание на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) не е достатъчно, за да се приеме, че такова оспорване е налице, след като не са изложени фактически основания. Неоснователен е и доводът на касатора, че всички счетоводни документи, установяващи отразяването на фактурите в счетоводството на доставчика и начисляването на данъка, е следвало да бъдат представени от доставчика в хода на ревизията и след като не са били представени, събраните такива в рамките на съдебното производство, не следва да се кредитират. В хода на съдебното производство в тежест на жалбоподателя е да докаже твърденията си във връзка с това, че правото на данъчен кредит следва да му бъде признато и да опровергае констатациите в ДРА и във връзка с това той е направил и съответните доказателствени искания. Събраните доказателства са обсъдени от съда и изводите, направени във връзка с установените чрез тях факти, са правилни. С оглед на изложеното, решението на СГС като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение