Решение № 1697 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9735/2020 г.
ВАСII отделение10.02.2021 г.докладчик т Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2698/29 май 2020 г., постановено по адм. д. № 6231/2018 г. по описа на Административен съд София град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1697 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9735/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столичен общински съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Стефанова, против решение № 2698/29 май 2020 г., постановено по адм. д. № 6231/2018 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с две жалби - от К. Русков и И. Радев, и от "Сий енд Сън 08" ООД, гр. София, против заповед № РА50-221/13 март 2018 г. на главния архитект на Столична община, с която, на осн. чл. 135, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 2 вр. чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ се разрешава да се изработи служебно проект за изменение на ПУП-ИПР в следния териториален обхват: УПИ І- "за плаж", УПИ ІІІ-59, 958, 1168, УПИ ІV-909 и УПИ VІ-909 и заличаване на задънена улица от о. т. 120 до о. т. 121, кв. 55, м. "Зона за отдих Панчарево-район плажа", район "Панчарево" за обособяване на цялата територия в общ УПИ І - "за парк". Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съдът е извел законосъобразен извод, че процесната заповед е издадена при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Относно жалбоподателите физически лица вярно е отбелязано, че тъй като процедурата е започнала служебно и процесната заповед поставя началото й, не е налице нарушение в нея, тъй като относно техния имот не е имало. В същото време, обаче, административният орган е следвало да се произнесе по заявлението от 03.12.2012 г. за изменение на ПУП – ИПРЗ на УПИ І – "за парк" и УПИ ІІІ-59, 958, 1168 с административен акт, който подлежи на обжалване, преди издаването или поне най-късно с процесната заповед от 13 март 2018 г., а не да пристъпва служебно към нова административна процедура, касаеща същия имот, без да е приключил и да се е произнесъл по вече висящата пред него такава. В тази връзка е налице нарушение на административно-производствените правила относно жалбоподателя юридическо лице. Законосъобразна и мотивирана е констатацията на решаващия съд, че липсват мотиви за наличието на соченото в заповедта основание по чл. 134, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗУТ – възникване на нова нужда за терен – публична общинска собственост. Становището на общинската комисия не може да се счита за възникване на това основание, а това становище не е подкрепено с проучване на общественото мнение, за да може да се заключи, че такова отреждане е в обществен интерес. Изведен е логичният извод от решаващия съд, че въпросът за липсата или наличието на реализирана паркова среда не е предмет на посоченото в заповедта основание за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗУТ. В тази връзка съдът е анализирал съдебните експертизи и е коментирал противоречивите заключения. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. К. Русков и И. Радев не са претендирали присъждане на разноски в тази инстанция, а претендираният от "Сий енд Сън 08" ООД размер на 575 лв за първата инстанция - видно от дипозитива на обжалвания съдъбен акт - е присъден от решаващия съд. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав