Решение № 13400 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4234/2013 г.

Решение № 13400 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4234/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Кърджали, подадена чрез пълномощник адв. Сунай Фаик Мехмед, против решение № 22 от 14.02.2013 г. по адм. д. № 203/2012 г. на Административен съд - Кърджали. С жалбата се излагат доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Смята, че неправилно съдът е приел, че решението на общинския съвет е нищожно, поради това, че нарушението на материалноправни разпоредби не обуславя нищожност на акта. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - Окръжна прокуратура Кърджали, не се представлява в съдебното заседание и не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Христо Янков Куклев, не се представлява в съдебното заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че обжалваното решение е правилно. Смята, че не е налице спор относно това, че язовирът, предмет на търга, е публична общинска собственост, т. е. не е в кръга на обектите по § 3 от ПЗР ЗСН, при което и при условие, че при влизане в сила на закона няма сключен договор по § 3, ал. 2, е допустимо отдаване под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОС. Следва да се посочи, че последната разпоредба препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 от ЗОС съгласно Д. в., бр. 96/99 г. и преди изменение с Д. в., бр. 101/2004 г., когато отдаването на чести от имоти под наем става съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗОС. Излага, че е правилен извода на съда, че е относимо правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК за това, че обекти и имоти, публична общинска собственост, се предоставят на концесия по реда на ЗК, а за имота, предмет на акта, не са приложими разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и 7 от ЗОС, както и § 3 и 4 от ПЗРЗСН. Излага, че разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС изрично изключва подлежащите на концесиониране имоти от тези, които могат да се отдават под наем, поради което в случая е допуснато съществено нарушение, водещо до нищожност, както правилно е приел съда и по отношение на 2-те решения. Предлага да се остави в сила решението. Настоящият състав на Върховния административен съд като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 22 от 14.02.2013 г. по адм. д. № 203/2012 г. на Административен съд - Кърджали е прогласена нищожността на Решение № 58/24.04.2003 г. на ОбС, Кърджали, с което, на основание чл. 7а от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Кърджали, във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдружения за напояване, е дадено съгласие да се отдадат под наем микроязовир № 000028 и № 000086, находящи се в землището на с. Соколяне и с. Ястреб, с площ 33.511 дка., както и е прогласена нищожността на Решение 199/23.12.2009 г. на ОбС, Кърджали, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 1 от ЗОбС и § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдружения за напояване е дадено съгласие за удължаване срока на Договор № 2222-02/29.11.2006 г. за наем на микроязовири с № 000028 и № 000086, находящи се в землището на с. Соколяне и с. Ястреб, сключен с Х. Я. К., с пет години, считано от 29.11.2009 г., определена е месечната наемна цена и е възложено на кмета на Общината да сключи анекс за удължаване срока на договора. Съдът е приел, че решенията на общинския съвет са приети при съществено противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 7а от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Кърджали, чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗС, поради това, че по отношение на процесните обекти, представляващи публична общинска собственост, е недопустимо отдаването под наем, а следва да се приложат разпоредбите на чл. 19. ал. 1, т. 1 и чл. 20 от Закона за водите и чл. 13. ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, чрез провеждане на процедура за отдаване на обектите на концесия. Предвид допуснатото съществено нарушение съдът е обявил решенията за нищожни. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна не се спори от страните, че с Решение № 58/24.04.2003 г. Общински съвет Кърджали, на основание чл. 7а от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Кърджали, във вр. с § 4, ал. 1 от Закона за сдруженията за напояване, е дал съгласие да се отдадат под наем микроязовири: № 000028 и № 000086, находящи се в землищата на с. Соколяне и с. Ястреб, с площ 33.511 дка. С Договор № 2222-02 за отдаване под наем сключен на 29.11.2006 г., община Кърджали, представлявана от кмета, е предоставила за временно и възмездно ползване на наемателя Христо Янков Куклев микроязовири с пл. сн. № 000028 и № 000086, с площ 33.511 дка. С Решение № 199/23.12.2009 г. на ОбС, Кърджали, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, общинският съвет е дал съгласие за удължаване срока на Договор № 2222-02/29.11.2006 г. и е възложил на кмета на общината да сключи анекс за удължаване срока на договора. Съгласно Акт за публична общинска собственост № 1019/16.04.2003 г. описаните в него водоеми, предмет на решенията на общинския съвет, са публична общинска собственост и не са включени в капитала на търговски дружества. От писмо, изх. № 07-199/25.02.2004 г. на Министерство на земеделието и горите, е установено, че няма подадени заявления за учредяване на сдружения за напояване. Неоснователни са доводите на касатора, че нарушението на материалноправни разпоредби в случая не обуславят нищожност на административните актове. Законосъобразен е изводът на административния съд за нищожност на оспорените решения на общинския съвет. По делото не се спори, че язовирите, предмет на процесния търг, са публична общинска собственост, в съответствие с която се определя специален законов ред за провеждане на процедура за ползването им. Правилно административният съд е съобразил, че относно процесните имоти - публична общинска собственост, са неприложими разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и ал. 7 от ЗОС, както и специалните разпоредби на § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН, а следва да се приложат Закона за водите (ЗВ) и Закона за концесиите (ЗК). Тези закони са специални по отношение на ЗОС и предвид обстоятелството, че язовирите са публична общинска собственост, предоставянето им за ползване е следвало да стане по реда на ЗК. След като спорните водни обекти са публична общинска собственост и по делото липсват данни да са включени в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд по този въпрос. Освен това в случая приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОС е изключено не само поради това, че са били отдадени целите имоти, а не части от тях, но и поради обстоятелството, че имотът следва да не подлежи на концесиониране. За да бъде допустимо отдаването под наем на общински имоти, е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, една от които е имотите да не подлежат на концесиониране. Тази предпоставка, с оглед на изложеното по горе, не е налице в конкретната хипотеза. След като процесният имот е публична общинска собственост и подлежи на концесиониране, приемането на решение, с което се отрежда за отдаване под наем, както и решението, с което се продължава срока на наемен договор, са нищожни. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,