Решение № 11365 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7045/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от Б. Абед, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат Е. Попов, срещу решение 508/23.06.2023 г., постановено по адм. дело 635/2023 г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 8439/02.05.2023 г., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - заместник-председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Георгиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Б. Абед, гражданин на Сирия, срещу решение 8439/02.05.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което последният отказва да предостави на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представена е и справка вх. ЦУ-615/11.05.2023 г. относно Република Турция. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства в съдебното решение е приета за установена следната, възприета и от настоящия състав, фактическа обстановка, а именно: Б. Абед напуска нелегално Сирия на 18.10.2022 г. и на същата дата влиза в Република Турция, където за няколко дни остава в гр. Орфа. В последствие заминава за гр. Истанбул, където остава около два месеца, през което време живее при брат си А. /законно пребиваващ на територията на Турция/. На 04.12.2022 г. преминава нелегално турско-българската граница, като на същата дата е задържан от българските власти. На 13.12.2022 г. подава молба за предоставяне на международна закрила пред ДАБ, потвърдена с повторна негова молба от 21.12.2022 г. В хода на административното производство с чужденеца са проведени две интервюта /на 20.03.2022 г. и 20.04.2022 г./, в рамките на които заявява, че е напуснал Сирия заради започналата през 2011 г. война. След близо двумесечен престой в Турция, напуснал тази държава, защото желаел да отиде в Сърбия, а оттам - в Германия, където се намирал брат му А.. В България обаче бил заловен от граничните власти и тъй като и тя е европейска страна, решил да подаде тук молба за предоставяне на международна закрила. Заявява, че е женен и има две деца, които са в Сирия, родителите му заедно с петте му сестри също са в Сирия, а брат му А. живее в гр. Истанбул, Турция. Сочи, че е [заличен текст] и [заличен текст], но в родината си и в Турция не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната религия. Заявява, че в Сирия и Турция не е членувал в политическа партия, не е участвал във военни формирования и в нито една от двете държави не е бил арестуван или осъждан, и няма заведени дела срещу него. Твърди, че не е имал проблеми с властите в Сирия, нито с тези в Турция, която държава не е бил принуждаван да напусне. По време на престоя си в гр. Истанбул, работил като хамалин в цех за мебели. При тези данни и след като приема липсата на предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки, заместник-председателят на ДАБ издава оспореното пред административния съд решение, с което отказва да предостави на чужденеца статут на международна закрила. При така установеното от фактическа страна, за да отхвърли предявената срещу административния акт жалба, първоинстанционният съд приема, че решението на заместник-председателя на ДАБ е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. По тези мотиви съдът постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. При вярно установени въз основа на приобщените по делото доказателства правнозначими факти и обстоятелства, административният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи отмяната на оспорения акт. Фактическата установеност по делото налага именно формирания от административния съд извод, че правилно на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, доколкото по отношение на него не се установява никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно в решението е прието, че предвид бежанската история на чужденеца, той е напуснал Турция по собствена воля, в търсене на по-добър живот, а не поради опасност от преследване и сериозен риск от тежки посегателства в тази държава, за каквито опасности и посегателства от чужденеца не са излагани никакви твърдения в хода на развилото се административно производство, както и пред съда, а още по-малко са представени доказателства за това. Не намира основание единственото конкретно наведено от касационния жалбоподател, възражение, че Турция не представлява трета сигурна държава за него, а оттам и че изведеният в тази насока извод на административния съд е неправилен. Съставът счита, че при данните по делото законосъобразно, предвид предмета на дължимата от административния орган преценка по чл. 75, ал. 2 ЗУБ, заместник-председателят на ДАБ в атакувания акт е разгледал и обсъдил въпроса дали Турция би могла да се приеме за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУБ. При това, обосновано при наличните по преписката сведения, съдът е приел, че отговорът на този въпрос е положителен. Съобразно легалната дефиниция на понятието "трета сигурна държава", въведена в горепосочената допълнителна разпоредба от ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи, всички изброени условия и предпоставки, включени в посочената легална дефиниция, в случая са налице. Безспорно е установено по делото, че чужденецът е пребивавал безпроблемно и необезпокоявано два месеца в Турция преди да подаде молба за закрила в България, при това след като е заловен от българските власти след нелегалното му влизане в страната, и същевременно предоставените лично от него данни по време на проведеното на 20.03.2022 г. интервю, че целта му е била да премине през България, за да достигне Сърбия, а оттам - Германия. Видно и от представената пред касационната инстанция справка изх. ЦУ-1315/04.09.2023 г. относно Република Турция, обсъдена в контекста на горепосоченото нормативно определение на понятието, дадено в § 1, т. 9 ДР на ЗУБ, сочи на правилно формирания от първостепенния съд /а преди това и от органа/, извод, че Турция е трета сигурна държава за чужденеца. При това правилно в първоинстанционното решение, а преди него и в административния акт, е преценено, че при наличието в разглеждания случай на трета сигурна за чужденеца държава, изключва необходимостта от предоставянето на хуманитарен статут, включително в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, независимо от наличието на вътрешен въоръжен конфликт в държавата му по произход. Оплакванията на касатора в противоположния смисъл, включително и относно спазването на принципа на забрана за връщане в третата сигурна държава, са неоснователни. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно, което, при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила. Страните не претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,