Решение № 14640 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2012 г.

Решение № 14640 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Варна против решение № 1137/27.04.2012 г, постановено по адм. дело № 3389/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено решение № 3409-7/35/22,23 и 29.06.2011 г., на Общински съвет - Варна, с което е одобрен подробен устройствен план - план за улична регулация /ПУП-ПУР/ за с. о. "Зеленика", гр. Варна в частта му досежно ПИ № 3640 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се иска отмяната му. Ответниците - Иван Тодоров Иванов и Димитричка Колева Иванова не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че планът е в нарушение на принципа на съразмерност в чл. 6 АПК, тъй като предвижданията на ПУР засягат площта на процесния имот, надвишавайки максималния праг на редуциране от 25% от имота. Съдът е приел, че хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ по отношение на допустимия процент на редуциране на площта на засегнатите имоти, е приложима и при изработването на ПУР по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, какъвто е процесният. Така постановеното решение е неправилно. Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, е различен от плана по ал. 1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните / към улицата/ регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. При одобряването на този план не се спазва ограничението за отчуждаване на имот до 25% от неговата площ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-6 от закона. Оспореният план е законосъобразен, отговаря на изискванията за икономичност/ чл. 108, ал. 5 ЗУТ/ и съразмерност /чл. 6, ал. 2 АПК/, затова оспорването му следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение