Решение № 10262 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 57/2019 г.

Решение № 10262 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 57/2019 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция – Софийска област, чрез процесуалния представител адв. Гурмева срещу решение № 1110 от 13.11.2018 г., постановено по адм. дело № 745/2018 г. по описа на Административен съд (АС) София – област в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокат в производствата по оспорване на незаконосъобразно наказателно постановление, както и сумата от 310 лв. представляващи разноски, заплатени в първоинстанционното производство с доводи, че e неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна му. Претендира разноски. Ответникът – Я. Николова, чрез процесуален представител адв. Цветкова, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АС София - област е осъдил Регионална здравна инспекция – Софийска област да заплати на Я. Николова обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600 (шестстотин) лева, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено наказателно постановление. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с наказателно постановление № ПЕК 70/13.11.2017 г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Софийска област, за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето е наложено на Я. Николова административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева. Същото е обжалвано и с решение № 21 от 27.03.2018 г., постановено по АНД № 301/2017 г. по описа на Районен съд – Своге е отменено наказателното постановление като незаконосъобразно. Съдебният акт е обжалван и с решение № 711 от 27.06.2018 г. по КНАД № 458/2018 г. по описа на Административен съд София – област е оставен в сила. От доказателствата по делото е установено, че в производството по оспорване на наказателното постановление, ищецът е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 600 лева. Въз основа на тази фактическа установеност, с обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, тъй като е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на органа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл е постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от ответника по настоящото дело сума в размер на 600 лева. Видно от договор за правна защита и съдействие (л. 16 от АНД № 301/2017 г.), представен в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, сумата от 300 лева е заплатена в брой при подписването на договора. Доказателства за направени разноски са представени и пред Административен съд София - област, а именно договор за правна защита и съдействие от 23.04.2018 г., с вписано договорено и изплатено в брой възнаграждение за сумата от 300 лева. Наред с това се установява, че адвокатът действително е осъществил процесуално представителство и защита. Претендираните вреди са безспорно доказани по размер за сумата от 600 лв. и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане, на ответника по касационната жалба следва му да бъдат присъдени направените от него разноски пред настоящата съдебна инстанция съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.12.2018 г. (л. 14) и списък на разноските по чл. 80 от ГПК като бъде осъден касационният жалбоподател да заплати сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение