Решение № 11434 от 12.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Станчев, чрез пълномощниците си адв. Марков и адв. Станчева, срещу Решение 151 от 03.12.2021 г., постановено по адм.дело 315/2021 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 473-1/19.08.2021 г., потвърден с Решение с рег. инд. Рш-МДТ-23/20.10.2021 г. на началник отдел Местни данъци и такси (МДТ) при Община Търговище, по т. 11 т. 20, с които са установени задължения в общ размер на 1 718,15 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения единствено за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилна преценка на съда относно законосъобразнността на оспорения административен акт. Касаторът счита, че АУЗ е издаден при неспазване на изискванията за форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. От настоящата инстанция се иска да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Търговище и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени като незаконосъобразен процесния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Началник отдел Местни данъци и такси при Община Търговище, чрез процесуалния си представител юрк. Коларова, в писмен отговор на касационната жалба излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Търговище е бил Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 473-1/19.08.2021 г., издаден от специалист в отдел Местни данъци и такси при Община Търговище, потвърден с Решение с рег. инд. Рш-МДТ-23/20.10.2021 г. на началник отдел МДТ при Община Търговище, в частта му по т. 11 т. 20, с които са установени задължения в общ размер на 1 718,15 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу АУЗ в оспорената частта, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено следното от фактическа страна: П. Станчев е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. 7505003760/18.08.2021 г. за имот, находящ се в гр. Търговище, [улица], апартамент [номер], етаж [номер], с идентификатор 73626.509.267.1.19. Като титул за собственост деклараторът е представил Нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК 49, том II, рег. 3045, дело 197 от 2021 г. по описа на нотариус С. Иванова с рег. 735, район на действие РС Търговище, по силата на който Станчев е признат за собственик по силата на давностно владение. Въз основа на посочената и на други декларации, подадени от П. Станчев е издаден АУЗ, който е обжалван по административен и по съдебен ред само в горепосочената част. От правна страна съдът е изложил мотиви, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Неоснователно е направеното отново и с касационната жалба възражение, че АУЗ е издаден при неспазване на изискванията за форма и по-конкретно, че не е спазен чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и актът не съдържа фактически и правни основания за издаването му. В спорната си част относно установените задължения за посочения имот, находящ се в гр. Търговище, [улица], апартамент [номер], етаж [номер], с идентификатор 73626.509.267.1.19 е цитирана декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подадена от собственика Станчев, данъчната оценка на обекта към 2021 г. 83 058,80 лв. Посочени са и съответните правни основания за издаването на АУЗ чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че АУЗ е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица за данъка върху недвижимите имоти са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Първоинстанционният съд правилно е съобразил придобивното основание, по силата на което П. Станчев се е легитимирал като собственик на имота с представения нотариален акт, а именно придобивна давност. Както се посочи, нотариалният акт за собственост на недвижимия имот е издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. В чл. 587 ГПК са уредени констативните нотариални актове за собственост, които видно от текста се издават на собственик на имот, който няма документ за правото си, но може да установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Въпреки, че е посочено, че нотариалният акт е издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК след обстоятелствена проверка, то в него няма данни за извършването на такава чрез разпит на свидетели, а е налице позоваване на Предварителен договор за покупко-продажба от 15.08.2005 г., подписан от Г. Синатра и П. Станчев. Следователно касаторът е бил собственик на имота и данъчнозадължено лице по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ преди снабдяването му с нотариален акт, а не след това, както поддържа в жалбата си. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на твърдените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по жалбата, в полза на Община Търговище следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 360 лева, така както се претендира с представения списък, който размер е по-малък от определения на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Претенцията за присъждане на разноски и за първоинстанционното производство, заявена едва в настоящото е несвоевременна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение