Решение № 212 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 454/2012 г.

Решение № 212 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 454/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на М. В. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 3769/21.07.2009 г. по гр. д. № 3368/2006 г. на СГС, I г. о., 2-ри състав, оставено в сила с решение № 701/12.07.2010 г. по гр. д. № 3116/2009 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав. Отмяната се иска на осн. чл. 304 ГПК. Първоначално молителката твърди, че влязлото в сила решение има сила и по отношение на нея, доколкото се явява наследник на своя баща В. С. П., ответник по гр. д. № 3368/2006 г. / а не ищец както погрешно се сочи в молбата/. Доколкото не е участвала в делото, според нея е изпълнена хипотезата на чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решене. В молбата са развити редица доводи и оплаквания, които касаят правилността на влязлото в сила решение. В последствие с допълнителна молба, вх. № 12057/03.02.2012 г. уточнява, че влязлото в сила решение има сила по отношение на нея като наследник на своята майка и съпруга на нейния баща - Р. П. П., починала на 16.06.2011 г., за което представя удостоверение за наследници. Твърди, че същата е имала качеството на другар като съпруга на ответника по иска и съвладелец на процесния имот, но не е участвала в делото. Ответникът по молбата К. А. М. от [населено място], чрез адв. Г. М. оспорва основателността на молбата. Сочи, че в случая не е налице хипотезата на чл. 304 ГПК, доколкото предвид характера на предявения иск, съпругата на В. С. П. не се явява негов необходим другар. Ответникът по молбата В. С. П., счита, че молбата е основателна и моли да бъде уважена. Молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, по иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД, предявен от К. А. М. срещу В. С. П., последният е осъден да заплати сума в размер на 7 091 лв., ведно с със законната лихва, считано от 11.10.2006 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 10 100 лв., искът е отхвърлен. Сумата е присъдена за това, че за периода 26.01.2006 г. до 11.10.2006 г. ответникът е лишил ищеца от ползването на собствения му имот. Искът е бил воден и решението постановено само срещу В. П. Независимо от това молбата за отмяна е неоснователна. Съгл. чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска лицето, което не е било страна по делото, но независимо от това решението разпростира силата си и по отношение на него. Поради отношението си към спорното право, това лице е следвало да участва в делото и да влияе на неговия изход като взема становище по иска, прави възражения навежда доводи и представя доказателства, но поради допуснати процесуални нарушения същото не е конституирано като страна. Доколкото не е било страна по делото, лицето не е било процесуално легитимирано да го обжалва по реда на инстанционния контрол, решението е влязло в сила и го обвързва. Именно поради това законът му дава възможност да иска неговата отмяна. При определяне лицата, които са легитимирани да искат отмяна по чл. 304 ГПК нормата препраща към тази на чл. 216, ал. 2 ГПК, която регламентира случаите на необходимо другарство. Необходимото другарство е налице, когато по в своя предмет делата на другарите са тъждествени, така че те се очертават като отделни дела само вследствие на разликата в страните. Те се отнасят до едно и също правоотношение, в което всички другари са участници или имат спрямо него едно и също правно положение. Еднаквостта на спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички другари. Такъв е случаят на задължителното другарство. При него неразделността на делата на отделните другари е така силна, че общото предявяване на иска от или срещу всички другари е условие за допустимост на процеса. Така напр. съвместната собственост при съпружеска общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително другарство по искове, предявени от или срещу съпрузите за собственост или вещни права върху общите вещи, респ. за потестативни права, насочени към промяна в принадлежността или обременеността на общите вещи. Извън случаите на задължително другарство необходимо другарство е налице, когато макар и да са легитимирани да предявяват исковете си отделно, няколко лица предявяват съвместно един иск. Например за да бъде установено съществуването или несъществуването на един факт, когато това е предвидено в закона. В случая хипотезата на необходимо другарство не е налице: Влязлото в сила решение е постановено по облигаторен иск за неоснователно обогатяване с пр. осн. чл. 59 ЗЗД. По този иск съпрузите не са необходими другари, доколкото спорното право няма посочените по- горе характеристики. С оглед на това, обстоятелството, че съпругата на ответника В. П., праводател на молителката, не е била конституирана като страна ответник по делото, не опорочава решението и не съставлява основание за неговата отмяна. Без значение за този извод е обстоятелството, че при извършената преценка досежно основателността на иска по чл. 59 ЗЗД е обсъждани въпроса за собствеността на процесния имот. С постановеното по този иск решение, не се формира сила на пресъдено нещо досежно спора за собственост на имота. По тези съображения молбата следва да се остави без уважение като неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.