Решение № 16190 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2194/2012 г.

Решение № 16190 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2194/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Иван Василев Араланов от гр. Пазарджик, против решение № 697/28.12.2011 г., постановено по а. д. № 785/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик (АСП). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСП е оставил без уважение жалбата на Араланов против заповед рег. № з-2593/27.09.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пазарджик (ОДМВР) с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител, категория "Е" - I степен, полицай, младши автоконтрольор I степен в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР. Недоволен, Араланов обжалва решението. Счита, че същото е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени то и се постанови друго, по съществото на делото, като се уважи първоначалната му жалба. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответната страна - директорът на ОДМВР, чрез писмени бележки на процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСП. Касаторът твърди, че не е извършил вменените му деяния, поради което счита, че е нарушен материалния закон. Твърди също, че решението се основава на предположения, като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретни доводи за необоснованост на фактическите изводи на съда на някое от събраните по делото доказателства не излага, освен твърдението, че доказателствата по делото не установявали извършването на посочените в заповедта нарушения. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. ВАС възприема изцяло фактическите и правни изводи на АСП. Същият е обсъдил и разгледал събраните по делото доказателства и е изложил убедителни мотиви защо приема, че жалбоподателят е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, доказателствата, които ги установяват и правната квалификация на същите. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се излагат от процесуалния представител на Араланов в насока, че позоваването на АСП на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР е недопустимо; неоснователен е изводът на съда, че деянията на жалбоподателя са изяснени, като липсват правни изводи относно формата на вината, тежестта на деянието; събраните доказателства не водят до извод за извършено престъпление, поради което не са и основание за налагане на наказание "уволнение"; прието е от съда, че извършените процесуално-следствени действия по образуваното предварително производство са послужили като основание за квалифициране деянието на Араланов като тежко дисциплинарно нарушение. Изброените доводи са неоснователни. Позоваването на нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР в насоката, в която се прави доводът е правилно и обосновано. Там посочените обстоятелства дават възможност да се прецени обществената опасност и обществено-опасните последици на дисциплинарното нарушение, които в случая са изяснени още от дисциплинарно-наказващият орган. Изясняването на всички обстоятелства относно извършеното от служителя е въпрос, свързан с обосноваността на извода за наличие на извършено деяние, и не е свързано с нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Описаното в обжалваната заповед на директора на ОДМВР деяние на Араланов е извършено от него и е доказано от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетеля Атанас Христов Атанасов (л. 40), дадени по време на предварителното производство и извършеното от него разпознаването по снимки (л. 43) се установява по категоричен начин, че именно Араланов е бил служителят на МВР, който след извършено от него нарушение на правилата за движение - управление на МПС с превишена скорост, е поискал и получил облага под формата на пари, за да не състави предвидения в подобни случаи документ - акт за установяване на административно нарушение и не е съставил такъв. Въпреки, че показанията са дадени, а разпознаването по снимки е извършено по време на водено предварително производство по реда на Наказателно процесуалния кодекс (НПК), липсват пречки тези доказателства да се използват и в административнонаказателното производство. Съгласно изричната норма на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР, "за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон". Употребената отворена форма "допустими от закон" сочи, че приложим е всеки процесуален закон, уреждащ събирането на доказателства, вкл. НПК, а не само ЗМВР и/или АПК. В случая освен това, на основание и по реда на чл. 46, ал. 3 от АПК, дисциплинарно-разследващият орган е приел и устните обяснения на същото лице по телефона (л. 116). Действието е процесуално допустимо и е допринесло за разкриване на обективната истина по делото, въпреки твърдението за обратното, изложено в касационната жалба. Неоснователно е и твърдението, че само и единствено изброените процесуално-следствени действия по предварителното производство против касатора са послужили като основание за квалифициране деянието на Араланов като тежко дисциплинарно нарушение. Не самите действия, а доказателствата, събрани чрез тях, са обосновали този извод. Затова не привличането като обвиняем, постановлението за вземане мярка за неотклонение и провеждането на разпита му са обосновали фактическите изводи на дисциплинарно-наказващият орган, а това е извършено на база на доказателствата, събрани от разпита на св. Атанасов и извършеното от него разпознаване. Неоснователен е и доводът за допуснати нарушение на материалния закон. Според касатора, изводът за извършено дисциплинарно нарушение се базира изцяло на предположения, без да има преки доказателства за него и предвид нарушението на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) с липса на конкретизация на мястото и времето на извършване на нарушението. Твърдението, че изводите за извършено нарушение се базират на предположения е необоснован и неправилен. Както се посочи, касаторът е изрично посочен от св. Атанасов, който го е разпознал и описал подробно поведението му след спирането за проверка. Липсата на конкретизация на мястото и датата на извършване на нарушението също не съставляват нарушение на закона. Нормално и житейски естествено е, свидетелят да не може да посочи точно мястото върху магистралата, където е бил спрян за проверка, както и деня, когато това е станало. В същото време обаче, той е категоричен за действията на Араланов, които описва подробно при разпита му. При наличието на сигурни доказателства относно извършеното деяние и извършителя му, е допустимо посочването на времето и мястото да бъде сравнително по-общо, както това е направено в заповедта и решението на АСП. Не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съдопроизводствените такива тогава, когато сочените обстоятелства не бъдат конкретизирани до степен на посочване на точен километър върху магистралата и точна дата. Предвид липсата на конкретизация на декларирания довод за необоснованост, ВАС не може да го разгледа и да му даде отговор. Доколкото той се прави във връзка с липсата на доказателства за извършване на дисциплинарно нарушение, ВАС разгледа този довод по-горе. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Направеното искане от юрк. Стоянов за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева в полза на ОДМВР се явява неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, "В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт". В случая участието на юрисконсулт е сведено до изготвянето на отговор и схематични бележки по касационната жалба, без самият той да участва лично и да реализира защитата на интересите на директора на ОДМВР пред ВАС, поради което искането се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС