Решение № 5596 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 717/2020 г.

Решение № 5596 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 717/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ф+С – Агро" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, улица "Борисова" № 52, ет. 5, ЕИК 117535581, представлявано от управителя С. С., подадена чрез адв. Б. Симеонова срещу решение № 56 от 21.11.2019 г., постановено по адм. дело № 487/2019 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължения (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 233-1 от 02.05.2019 г., издаден от главен специалист в отдел "МДТ" към Дирекция "ФМДТ" при Община Две могили, потвърден с решение № 1 от 12.07.2019 г. на Началника на отдел "МДТ" при Община Две могили, в частта с която на "Ф + С – Агро" ООД са определени задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. в размер на 13 561. 49 лв. и "Ф + С – Агро" ООД е осъдено да заплати на Община Две могили сумата от 936. 84 лв. разноски по делото. Касторът твърди, че при постановяване на решението, съдът е допуснал нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения – касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, че реално са извършвани услугите сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на собствените на дружеството имоти и не са представени доказателства, че имотите на дружеството попада в територия за обществено ползване, в която се поддържа чистотата от общината. Според касатора АУЗД е необоснован, немотивиран и няма необходимо съдържание. На основание чл. 85, ал. 2 и ал. 3 АПК за изясняване на фактическата обстановка по делото иска съда да допуснете изслушване на икономическа експертиза. Твърди, че решението е неправилно и по отношение на присъдените разноски. Моли решението да бъде отменено и претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – началника на отдел "МДТ" при Община Две могили по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Ф+С - Агро" ООД против АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 233-1 от 02.05.2019 г., издаден от главен специалист в отдел "МДТ" към Дирекция "ФМДТ" при Община Две могили, потвърден с решение № 1 от 12.07.2019 г. на началника на отдел "МДТ" при Община Две могили, в частта с която на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци за 2019 г. в размер на 13 561. 49 лв. и "Ф + С – Агро" ООД е осъдено да заплати на Община Две могили сумата от 936. 84 лв. разноски по делото. По делото не е било спорно, че дружеството е собственик на недвижими имоти в гр. Две могили, за който е подало декларация по ЗМДТ вх. № 68040000144 от 22.02.2016 г. (л. л. 14-23 от преписката) и е разкрита данъчна партида с № 6804 Р3871 - за нежилищен недвижим имот с адрес гр. Две могили, ул. Черно море № 7, представляващ УПИ в строителни граници с идентификатор 20184.1.1228 и нежилищен недвижим имот с идентификатор 20184.1.1229, с адрес гр. Две могили, ул. "Черно море" № 6, за който е подал данъчна декларация вх. № 68040000602 от 17.10.2013 г. и е разкрита данъчна партида № 6804 Р1382 - за нежилищен имот, намиращ се на адрес гр. Две могили, ул. "Черно море" № 6. На 08.04.2019 г. жалбоподателят е подал искане по чл. 107, ал. 3 ДОПК (л. 1 от преписката) за издаване на акт за установяване на задължения за календарната 2019 г. за имотите декларирани по двете данъчни декларации. Във връзка с това искане е издаден спорния АУЗД. Пред административния съд е оспорен АУЗД само по отношение на установените задължения за ТБО. В останалата част АУЗД не е оспорен. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ и по чл. 96 във вр. с чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. Спазено е изискването за форма на административния акт и същият съдържа както правни, така и фактически основания за издаването му. Административният съд е обсъдил подробно приложимите в случая правни норми, събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че не е налице неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че от представените по делото доказателства се установява, че и трите услуги включени в определянето на ТБО са реално престирани от Общината и таксата правилно е определена от административния орган върху отчетната стойност на имотите. Въз основа на изложеното съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД, като неоснователна. Решението е частично правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него АУЗД е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на 9 б ЗМДТ във връзка с чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ, към която препраща, поради което актовете за установяване, съотв. събиране на местни такси се осъществява от служителите от съответната общинска администрация (в процесния случай на Община Две могили). Законодателят е предвидил задължение за субектите да заплащат ТБО в случаите, когато общината предоставя посочените услуги. Законосъобразно решаващият съд е приел, че и по трите компоненти на ТБО, визирани в чл. 62, т. 1, 2 и 3 ЗМ услугите са предоставените от общината, поради което неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че липсват такива доказателства. Доводът за неправилно определен размер на таксата е частично основателен. Относно оплакванията на касационния жалбоподател, че ТБО съгласно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ (в относимата редакция за 2019 г.) се определя с оглед количеството на отпадъците, а ако не може да се определи според количеството, тогава се прилага ал. 2 – в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, съдът е изложил изводи, които не се възприемат от настоящия съдебен състав. Съдът не се е съобразил с правната норма на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове да приложи актът от по-висока степен. В съдебната практика на ВАС между същите страни по такива казуси /решение № 433/11.01.2019 г. по адм. дело № 10984/2017 г. и решение № 3987/19.03.2019 г. по адм. дело № 14206/2018 г. / е прието, че чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ регламентира способите за определяне на размерът на ТБО и те не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност в последователност, посочена в цитираната правна норма. В този смисъл са и други решения на ВАС – адм. дела № 6016/2018 г., № 7798/2018 г., № 903/2016 г., № 2521/2015 г., № 7483/2014 г., № 1650/2014 и др. След като чл. 13, ал. 2 от общинската наредба противоречи на по-висок по степен нормативен акт, какъвто е ЗМДТ, а органът, издал Наредбата не е установил поради каква причина ТБО не може да се определя по количество, незаконосъобразно първоинстанционният съд е потвърдил АУЗД в частта, в която е определен за дължим размерът на първата компонента на ТБО. Наличието на докладна записка на кмета на Община Две могили не може да замести волеизявлението на компетентния орган, издал Наредбата да спази изискването на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, респ. да изясни причините за неприлагането му. В същото време от данните по делото /л. 55 от първоинстанционното дело/ се установява, че жалбоподателят е подал Декларация вх. № 4659/30.10.2018 г., с която се декларира, че таксата за 2019 г. ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, като ще бъде използван 1 /един/ брой контейнер. По делото е приложено и удостоверение от ответника по жалбата, че до имота на жалбоподателя съответно са разположени контейнери – тип "Бобър", поради което основателно е оплакването на дружеството, че е имало възможност ТБО да се изчисли според количеството, което не е направено. Предвид изложеното в частта, в която с обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Ф+С Агро" ООД срещу АУЗД, с което е определена таксата сметосъбиране и сметоизвозване за 2019 г. в размер на 7 917, 27 лв., решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено. Следва да се постанови друго решение по съществото на спора в тази част, с което АУЗД бъде отменен за таксата сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 7 917, 27 лв. и лихви – съответните лихви, като незаконосъобразен. Относно другите два компонента от ТБО – поддържане на чистотата за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа, обжалваното решение е правилно постановено. Те за разлика от сметосъбирането и сметоизвозването не се влияят от количеството отпадъци, което се генерира от съответния субект, задължен за ТБО, поради което правилно са определени в процесния акт. Затова и в тази част обжалваното решение (относно компонентите почистване на териториите за обществено ползване и за обезвреждането на битовите отпадъци в депа) не страда от пороците, посочени в касационната жалба и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,