Решение № 11222 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8407/2015 г.

Решение № 11222 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8407/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Л. А. срещу решение № 855 от 4.06.2015 г., постановено по административно дело № 30/2015 г. от Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 244з-69/13.01.2015 г. на Главен разследващ полицай, началник отдел "Досъдебно производство" в Областна дирекция на МВР - Б., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Главен разследващ полицай, началник отдел "Досъдебно производство" (ДП) в Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Б. в представено писмено възражение оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка като въз основа на събраните по делото доказателства е извел законосъобразни изводи. От съдържанието на административния акт се установява, че дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за това, че не е изпълнил задължителните за разследващия орган писмени указания на прокурора, съдържащи се в постановление на РП Б. за образуване на ДП № 5152/2013 г., а именно да докладва делото 15 дни преди изтичане на двумесечния срок за разследване - 16.12.2013 г., съгласно чл. 197 НПК, квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.)- неизпълнение на служебните задължения. Не се спори по делото, че заповедта е постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Основните доводи в касационната жалба са се свеждат до това, че неправилно в обжалваното решение е прието, че като разследващ орган не е изпълнил задължителните за него писмени указания на прокурора. От доказателствата по делото безспорно е установено, че с образуването на ДП № 5152/2013 г. прокурорът от РП Б. е дал подробни указания за действията, които следва да се извършат при разследването в девет точки, като в по т. 10 е указал разследването да се извърши в срока по чл. 234 НПК и 15 дни преди изтичане на този срок делото да се докладва. От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства се установява, че срокът за разследване по т. 10 от постановлението е изтекъл на 02.01.2014 г. (доколкото 31.12.2013 г. е бил почивен ден за сметка на 14.12.2013 г.), като липсват доказателства същото да е докладвано на наблюдаващи прокурор до 16.12.2013 г. - срока, указан в прокурорското постановление. Касаторът не сочи доказателства за изпълнение на това си задължение, при което наведените доводи в касационната жалба са неоснователни. Изложените твърдения в касационната жалба, свързани със събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства за цялостната работа на А. по ДП № 5152/2013 г. по описа на ОДМВР Б., също не се подкрепят от събраните доказателства. Напротив от същите се установява, че след възлагането на разследването по това производство на 30.10.2013 г., същият при ясно и конкретно формулирани задачи от наблюдаващия прокурор е извършвал тази дейност с необяснима мудност, като през продължителни периоди от време е извършвал отделни действия, които е могъл да извърши с един акт, като например едва на 11.11.2013 г. с нарочен акт приобщава като доказателство оригинала от договора, а постановлението за назначаване на експертиза на същия е едва от 21.01.2014 г. (след изтичане на срока на разследване. Необясним е и факта, че едва на 20.12.2013 г. е изпратено писмо до "К. М." ЕАД с искане за информация за процесния договор. Тези действия, касаят изготвяне на писмени актове от разследващия полицай в изпълнение на дадените от прокурора разпореждания и предвид факта, че законовия срок за приключване на разследването е двумесечен, който отделно от това е указан и от прокурора е следвало да бъдат извършени още в началото на разследването за да могат тези доказателства да бъдат събрани в този срок. Именно поради това, че организацията на работа и планирането на разследването не е извършено от служителя при съобразяване на този срок е довело и до факта, че към датата, определена за докладване на делото на наблюдаващи прокурор това не е сторено. Към тази дата А. е извършил като действия по това производство следното - на 4.11.2013 г. с писмо уведомява наблюдаващия прокурор за факта, че разследването е възложено на него, след пет дни приобщава като доказателство оригинала на договора, сключен от името на пострадалото лице, който се е намирал в преписката, въз основа на която е образувано ДП, след месец на 12.12.2013 г. е проведен разпит на св. Тимова, при което следва извод, че 15 дни преди изтичане на срока на разследване същият не предприел никакви действия по изпълнение на указанията по т. 3 от постановлението - да се разпита И. Л. Б., по т. 4 да се изискат справки да проведените разговори от посочения в договора мобилен номер и ИМЕЙ на телефона, както и имал ли е Б. договор с "К. М." ЕАД за предоставяне на мобилни услуги, ако е имал какъв телефонен номер и телефон е ползвал и активен ли е номера към настоящия момент, по т. 5 - да назначи комплексна графическа и техническа експертиза на ръкописен текст, подписите и печатите в документа. С оглед на това безспорно в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 197 НПК предвиждаща, че писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение. Въз основа на така установеното от фактическа страна правилно в обжалваното решение е прието, че в случая А. е извършил нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР (отм.), тъй като същият не е изпълнил служебните си задължения - да изпълни задължителните за него писмени указания на прокурор. При това е неоснователен и наведеният довод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение